IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо все още не наказваме корпоративните директори за провалите им?

Разпоредбите за малус и връщане на възнаграждения са все по-често срещани, но не и достатъчно работещи

12:10 | 04.08.22 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Наскоро се случи нещо необичайно. Главен изпълнителен директор, който беше начело по време на корпоративен фалит в Обединеното кралство, получи финансово наказание, пише Кет Ратър Пуули за Financial Times.

Въпросният случай беше особено скандален: колапсът на строителната компания Carillion през 2018 г. със 7 милиарда паунда пасиви и само 29 милиона в кеш. Глобите за директорите? При по-малко от 400 000 лири на човек, може би не толкова големи.

Това бяха регулаторни глоби за много специфична част от сагата Carillion и те все още подлежат на обжалване от замесените ръководители. Но дори там където бордовете и инвеститорите държат ръководителите отговорни за слабо представяне, доказателствата сочат, че директорите не получават много санкции.

Нормалният механизъм за борд да накаже изпълнителен директор - различен от простото му уволнение - е чрез използването на така наречените разпоредби за малус и връщане, свързани с бонусите. За да ги обобщим просто, правилата за малус позволяват на компанията да задържи неизплатен бонус; тези за връщане пък позволяват възстановяване на вече изплатени суми. Макар че тези разпоредби се появиха в сектора на финансовите услуги след банковата криза, сега те са стандартна характеристика в почти всички големи компании.

Проблемът е, че не е ясно дали работят.

Има редица примери за подобни разпоредби, използвани в САЩ. Wells Fargo си върна десетки милиони долари от двама ръководители заради скандала с фиктивни сметки през 2016 г. Миналата година отстраненият шеф на McDonald’s Стийв Ийстърбрук загуби 105 милиона долара, след като се „не успя да отговори на ценностите на компанията” (за него се твърди, че е имал множество сексуални връзки със служители и след това е излъгал за това пред борда). Но има много малко такива примери в Обединеното кралство.

Възнагражденията обикновено се замразяват по време на регулаторни и други разследвания. По-рано тази година Barclays спря бонуси във вида на акции в размер на 22 милиона британски лири за бившия главен изпълнителен директор Джес Стейли, докато надзорните органи на Лондонското Сити разследват обясненията на Стейли за връзката му с педофила Джефри Епстийн.

Но в крайна сметка парите често биват изплащани. Наскоро Lloyds Banking Group реши да не коригира възнагражденията на бившия шеф Антонио Орта-Осорио заради отношението му към компенсациите в скандала с HBOS Reading, след като банката задели допълнителна провизия през миналата финансова година (Орта-Осорио се отказа от първоначалното си възнаграждение през 2019 г., когато преглед за първи път установи недостатъци в процеса на компенсиране).

Има два важни случая, в които бордовете са използвали правомощията си през последните години.

Последна актуализация: 12:48 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още