Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Здравата демокрация означава да живеем с несъгласието, а не да го премахваме

Способността ни да не се съгласяваме едни с други без да ставаме смъртни врагове е граждански императив

Здравата демокрация означава да живеем с несъгласието, а не да го премахваме

Майкъл Блумбърг защитава правото на несъгласие. Снимка: Ройтерс

Американската политика е счупена и твърде малко хора мислят как да я поправят. Президентството на Доналд Тръмп предизвиква силни и често гневни страсти, както сред противниците, така и сред привържениците му, но проблемът е много по-дълбок от това. Все повече и повече политическата ярост изтласква политическата ангажираност. И не се заблуждавайте: без ангажираност либералната демокрация не може да оцелее, пише бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг за собствената си едноименна медия.

Вземете последните искания за бойкот на бизнеси, чиито инвеститори са изразили подкрепа за президента. Потребителите са в абсолютното си право да оттеглят подкрепата си от всеки бизнес, който сметнат, че не я заслужава. В крайна сметка това са техните пари. Въпросът не е дали бизнес бойкотите са легитимни. Използвани разумно, те могат да бъдат важен инструмент за напредък, както показа движението за граждански права. Въпросът е дали американците могат да живеят и работят заедно без да са такива абсолютисти спрямо политиката и толкова нетолерантни към различните гледни точки.

Същността на американската демокрация е, че хората, които не са съгласни, в каквато и степен да е това несъгласие, могат да изложат своите възгледи, да оставят демократичната система съгласно Конституцията да уреди въпросите за момента, да приемат резултата до следващите избори и да продължат да се ангажират взаимно по продуктивен начин в обичайния ход на живота им. По-просто казано здравата демокрация означава да живеем с несъгласието, а не да го премахваме.

Един от най-смущаващите аспекти на оттеглянето от либералния политически разговор може да бъде открит в центровете за обучение на утрешните ръководители: колежанските кампуси.

Тази тъжна реалност бе обрисувана в две статии, публикувани миналата седмица в Bloomberg Opinion от Стивън Джерард, професор по философия в колежа Уилямс. Джерард цитира писмо от студенти, очертаващо техните възгледи по темата: „Свободното слово, като термин, бе възприето от десни и либерални партии като несвързано прикритие за расизма, ксенофобията, сексизма, антисемитизма, хомофобията, трансфобията, ейбълизма и класизма".

За съжаление не само студентите смятат свободното слово за вредно.

На факултетска среща в Уилямс за свободата на словото един професор заяви, че „да искаш доказателства за насилствени практики, само по себе си е насилствена практика. Това мнение предполага, че университетите трябва да потиснат самия акт на разсъждение". Невероятно е, но мнозина от тях изглежда желаят да опитат.

През 2015 г. Комисията за свобода на изразяване в Чикагския университет публикува декларация, потвърждаваща фундаменталността на свободата на словото. В нея се казва, че „основният ангажимент на университета е към принципа, че дебатът или обсъждането не трябва да се потискат, само защото идеите, които се излагат, се смятат от някои или дори от повечето членове на университетската общност за обидни, неразумни, неморални или неправилни".

Не толкова отдавна това щеше да се възприеме като неоспоримо. Университетите имат за цел свободните проучвания, иначе няма смисъл от тях. Повече от четири години след декларацията на Чикагския университет за свободата на словото само 67 институции - от над 4000 в САЩ – са я възприели или одобрили.

Липсата на подкрепа за Чикагската декларация сред лидерите във висшето образование помогна на нетолерантността да проникне по-дълбоко в културата. Идеята, че думите могат да бъдат форма на насилие, опасни колкото и истинското, вече е често срещана. В резултат на това обхватът от гледни точки, които трябва да бъдат потиснати, а не одобрени, оспорвани или опровергавани, е огромен.

Няма голямо значение дали радикалната нетърпимост на несъгласието се основава на преувеличено желание за „безопасност“ или на по-сложната, но не по-малко фалшива теория за речта като насилие. Също така няма значение дали произтича от омразата към президента Тръмп или от предаността към него. Без значение от това този вид култура не може да поддържа либерална демокрация.

Подход, който изисква мълчание по спорните въпроси, или който пренася жестокото политическо разделение в търговията или която и да е друга сфера на живота, ще успее само да фрагментира страната още по-дълбоко.

Демагозите отляво или отдясно със сигурност ще просперират в такава среда. Либералната демокрация обаче няма. Стига с това „речта е насилие". Възстановяването на способността ни да не се съгласяваме едни с други без да ставаме смъртни врагове е нов и спешен граждански императив.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

0
 
5
 
6
dr.5rov до: khao
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
Едно е либерална държава, друго либерални възгледи, изповядвани от част от обществото. А там, в САЩ монзина се самоопределят като либерали.
8
 
5
 
5
khao до: dr.5rov
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
Там либералните възгледи губят почва
---
бреее !! Първо щатите никога не е била либерална държава, и после как го реши това че либералните възгледи губят почва ? ... Желанието за свобода в човека никога няма да изгуби почва !
6
 
6
 
4
khao до: Арис
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
полития - Произлиза от полис и има няколко значения в смисъл на „управление на гражданите“ /като мнозинство/ ... демек днешната демокрация !!! Щото Атинската няма нищо общо със сегашната
тоест би ли пояснил какво се опитваш да ни внушиш ? че монархия или "аристокрация" е по добро от сегашното или може би нещо друго, или ти се иска още една война между братовчеди ?
6
 
8
 
3
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
Здравата демокрация означава да живеем с новите възгледи за Известно Време, докато видим на къде те водят обществото, а после или ги приемаме или ги отхвърляме. Това е начина да се развиваме. И нека не забравяме, че обичайно в демократичните общества има неголеми групи от добре организирани хора, които успяват да наложат вижданията си и целите си над останалото голямо мнозинство от неорганизирани хора. Поне до сега е било така. Намирам го за нормално. Само силно мотивирани и действащи заедно хора могат да променят хода на събитията в едно общество. Останалите просто следват този ход и се нагаждат. Ставащото в САЩ е пример за горното. Там либералните възгледи губят почва. Налага се един друг възглед. Дали САЩ ще се придвижат към накакъв вид авторитарно общество от типа на китайското или руското ще видим. Ако това е цената за да се съхранят, вероятно ще стане. Имаме примера с Римската република. Аз лично се съмнявам в това. В САЩ често са минавали през такива фази на залитане в една или друга посока (например маккартизма), но после са балансирали нещата. В карая на крайщата това е демокрацията - когато залитнеш в една посока, да има сили в обществото, които могат да му върнат равновесието.
3
 
7
 
2
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
" Едно управление е добро, когато е насочено към благото на общостта, и лощо, когато се грижи единствено за себе си. Има три вида управление, които са добри: монархия, аристокрация и конституционно управление / или полития / ; има и три, които не са добри: тирания, олигархия и демокрация." Аристотел

Още от Анализи
SeeNews: Зависимостта на България от износа е най-големият риск за възстановяването