Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Азия

Денуклеаризацията не е задължителна по пътя на Япония към декарбонизация

Ядрените централи могат да послужат като помощен лост за страната, докато осъществява своя преход към нисковъглеродно бъдеще

Денуклеаризацията не е задължителна по пътя на Япония към декарбонизация

Снимка: Tomohiro Ohsumi/Bloomberg

Япония се присъедини към глобалния ангажимент към декарбонизация. Премиерът Йошихиде Суга превърна декарбонизацията в ключов елемент на стратегията си за икономически растеж по три причини: необходимостта от действия в областта на климата, създаване на работни места от нови инвестиции и по-ниски разходи за възобновяема енергия, пише Юджи Аоки, енергиен експерт, за Nikkei Asia Review.

Япония обаче има друг енергиен проблем - денуклеаризацията. Предвид общественото мнение, изграждането на нови атомни електроцентрали изглежда малко вероятно. Истинският въпрос е дали трябва да се изоставят наличните такива. Аоки смята, че декарбонизацията ще бъде осъществена по-бързо, ако Япония използва своите ядрени централи за финансиране на инфраструктурата, необходима за премахването на въглеродните емисии от енергийната индустрия на страната. 

Още по темата

Но колко ще е необходима нова инфраструктура за декарбонизацията? Първо, тъй като около 90% от 13-те ексаджаула енергийни нужди на Япония се основават на изкопаеми горива, може да се наложи около 90% от инфраструктурата да бъде заменена, преоборудвана или подобрена.

Освен това декарбонизирана Япония ще зависи повече от електричеството и по-малко от горивата. Следователно делът на електроенергийната инфраструктура ще трябва да се увеличи. Освен това инфраструктурата, свързана с изкопаемите горива, която ще се използва там, където е необходима, като стоманодобивната индустрия например, ще трябва да премине от горива на фосилна основа към водород или амоняк.

Разходите по тази инфраструктура ще бъдат огромни, но спестяванията също. През последните 10 години Япония внася изкопаеми горива за около 19 трилиона йени годишно. Разходите и нестабилността на вноса на енергия могат да бъдат избегнати, след като се постигне декарбонизация.

Освен климатичните ползи от декарбонизацията, разходите за енергия в Япония вероятно ще бъдат много по-ниски с новите технологии и новата пазарна структура. Днес цената на дребно на електроенергията преди данъци в Япония е около 21 цента за киловатчас, в сравнение с 13 цента в САЩ и 16 цента в Германия. Бързото приемане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) може да донесе по-евтина и екологична енергия.

Използването на наличните ядрени мощности може да ускори прехода на страната към въглеродно неутрално бъдеще. Понастоящем в Япония има двете действащи ядрени централи, седем, които имат разрешение да възобновят дейност и още единадесет, които очакват одобрение.

Приемайки 70% степен на използване през оставащия живот на въпросните инсталации, Аоки смята, че могат да бъдат генерирани около 30 трилиона йени нетни приходи, въз основа на разходите за производство от 8 йени за киловат час и текущите цени на електроенергията.

Въпросите са първо, как да се използват 30-те трилиона йени, и второ, кой трябва да вземе решение как да се използват средствата.

Друг проблем е сериозният недостиг на специализиран персонал за ядрените централи. Част от 30-те трилиона йени приходи трябва да бъдат насочени към развитие на персонала. В противен случай Япония няма да има необходимия опит за ефективно обезвреждане на отпадъци и за евентуално извеждане от експлоатация на ядрените си централи.

Съществува и възможността да се национализират използваемите ядрени централи, като правителството плати справедлива цена на настоящите им собственици. Тогава ядрените централи ще могат да използват печалбите от продажба на електроенергия, за да инвестират в обществените блага, необходими за нова енергийна инфраструктура. На свой ред частните енергийни компании ще бъдат принудени да използват приходите от продажбите на ядрени централи за инвестиции във възобновяема енергия.

Друг сценарий е създаването на съвместни предприятия между правителството и частния сектор. Държавата ще инжектира капитал, който да се използва за нови инвестиции в инфраструктура и производствен капацитет. При необходимост към съвместното предприятие може да се добави нов капитал. Прозрачното управление би било от съществено значение с представителите на правителството, енергийните компании и обществеността. Тук персоналът за експлоатацията на централите може да бъде прехвърлен от частните енергийни компании, изтъква Аоки.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
1
 
5
michaelis23 до: grainis
преди 1 месец
питай жълтурите първо къде да ги построят тия аеро измишльотини с био глупотиите и аааайййде кат намерите место там тагай вече пак ше говориме ....
4
 
0
 
4
преди 1 месец
С парите за една 2GW АЕЦ ( €10млрд. ) ще си построя 50 Вертикални Аеропонни Ферми за производство на бързорастяща (1м/ден) Биомаса, за преработка в БиоМетан, БиоЕтанол, БиоДизел и др., с които не само ще покрия всички енергийни нужди на България, но и ще генерирам поне още две БВП-та от експорт.
https://vertikalna-ferma.alle.bg
https://biodizel.alle.bg
4
 
5
 
3
преди 1 месец
Само като видях първата дума в заглавието и бех сигурен че руски тролове веднага ще се изходят по темата.
6
 
3
 
2
дядя Вова до: ing5rov
преди 1 месец
За това има грижата мисирковият интернационал :)
СМРАД = Средства за Масова Реклама Агитация и Дезинформация !!
7
 
3
 
1
преди 1 месец
мдааам , в светлотото бъдеще ядрени централи ше имат само САЩ , Русия и Китай ... останалите ше го попушат екологично .

Още от Азия
Кадър на деня за 19 април