Китайският износ расте рекордно през февруари от потиснати нива заради COVID-19

Износът на Китай през февруари е нараснал с рекорден темп спрямо година по-рано, когато COVID-19 нанесе тежък удар на втората по големина икономика в света, сочат публикувани в неделя данни на митническата администрация, цитирани от Ройтерс. В същото време вносът е регистрирал по-слаб ръст.

Износът в доларово изражение е скочил със 154,9% през февруари спрямо година по-рано, а вносът се е увеличил със 17,3%, най-бързия растеж от октомври 2018 г. насам. Данните не включват цифри само за януари.

За периода януари-февруари износът се е повишил с 60,6% спрямо година по-рано, когато блокадите за сдържане на пандемията парализираха икономическата дейност в страната. Това надхвърля прогнозите на анализатори, участвали в допитване на Ройтерс, които очакваха скок с 38,9%.

Силният износ, който се е възползвал от успеха на Китай в овладяването на здравната криза, стимулира възстановяването на страната от парализата, породена от пандемията.

Ръстът е движен от повишаването на чуждестранното търсене, съобщи митническата служба в комюнике, публикувано на сайта й. Тя посочва подобряването на промишлеността в Европейския съюз и САЩ и нарасналият им внос на китайски продукти благодарение на мерки за фискални стимули.

„Освен това мнозинството служители в промишлеността (в Китай) избраха да не пътуват по празниците за Лунната нова година. Нашето допитване показва, че много компании в износно ориентираните провинции са останали отворени, а поръчки, които обикновено са доставяни след новата година, са били доставени обичайно“, се казва в съобщението.

Заводската дейност в Китай обикновено замира по време на Лунната нова година, която тази година се падна в средата на февруари, тъй като служителите се завръщат в родните си градове. Тази година правителството призова служителите да избягват пътувания, за да се намали рискът от разпространение на коронавируса.

През януари-февруари вносът е нараснал с 22,2% на годишна база, което е над прогнозите за скок с 15%. Това отчасти се дължи на запасяването с полупроводници и енергийни продукти, съобщава митническата администрация.

Износът в юани е нараснал с 50,1% на годишна база през първите два месеца на годината, а вносът е скочил с 14,5%.
„Заради последиците от новия коронавирус общата търговия (в юани) през януари-февруари миналата година намаля с 9,7% и ниската база е една от причините за по-големия ръст тази година“, съобщава митническата администрация. „Но дори при сравнение с нормални години като сравнимите периоди през 2018 и 2019 г., ръстът на общата търговия в Китай е около 20%“, се допълва в съобщението.

Китайската икономика нарасна с 2,3% миналата година, подкрепена от стабилното търсене на китайски стоки като медицинско оборудване и оборудване за работа от вкъщи, въпреки че ръстът беше най-слабият от 44 години насам.

Тази година Китай си поставя скромна цел за растеж от най-малко 6%, като планира предпазливо излизане от година, нарушена от COVID-19 и на фона на засилено напрежение със САЩ.

Търговският излишък на Китай със САЩ е достигнал 51,26 млрд. долара през януари-февруари. Китайската митническа администрация не дава разбивка по месеци. Излишъкът през декември беше 29,92 млрд. долара.

Катрин Тай, номинирана от президента Джо Байдън за търговски представител на САЩ, каза миналата седмица, че ще работи срещу редица „нечестни“ китайски търговски и икономически практики.

На 30 години от индустриална сила

В същото време бивш китайски министър на индустрията коментира, че Китай е най-малко на 30 години от това да се превърне в индустриална страна с „голяма сила“ макар да разполага с най-завършените снабдителни вериги в света, предава Ройтерс.

През последните години Китай стана водеща промишлена страна в света, съставляваща над една трета от глобалното производство, стимулирана от местното търсене, за да произвежда всичко – от автомобилни двигатели до индустриални машини. Но силната зависимост на индустриите й от високотехнологични продукти от САЩ като полупроводници е стратегическа слабост.

„Базовите мощности все още са слаби, основните технологии са в ръцете на други, а рискът да ни ударят в гърлото значително нараства“, коментира Мяо Уей, който беше министър на индустрията и информационните технологии десет години преди да се оттегли миналата година.

Тъй като китайската икономика се насочва към основан на услугите модел с постепенно намаляване на замърсяващите въздуха заводи, промишленото производство като дял от икономиката се свива. През 2020 г. промишлеността е съставлявала малко над едва четвърт от брутния вътрешен продукт, най-ниското ниво от 2012 г. насам.

„Съотношението на промишленото производство към БВП намалява твърде рано и твърде бързо, което натежава не само върху икономическия растеж и засяга заетостта, но и създава пропуски в сигурността на нашите индустрии и намалява възможностите на икономиката ни да издържи на рискове, както и глобалната й конкурентоспособност“, казва Мяо, който е член на Китайската народна политическа консултативна конференция, водещия консултативен орган на правителството.

„Китайската промишленост има големи постижения през последните години, но положението да е голяма, но не и силна и обхватна, но не и добра не се е променило фундаментално“, допълни Мяо в реч пред делегати на конференцията в Пекин.

Съществуват много проблеми, които ограничават висококачественото развитие на китайската промишленост, но най-фундаменталният от тях е недостатъчните пазарно ориентирани реформи, смята той. „Трябва да запазим стратегическата си решителност, да имаме ясно съзнание и дълбоко разбиране на пропуските и дефицитите“, отбеляза Мяо.