Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Бюджет 2018 обещава повече пари за здравеопазване, образование и сигурност

Държавата планира да похарчи догодина 3,3 млрд. лева повече, отколкото ще даде през 2017 г.

Бюджет 2018 обещава повече пари за здравеопазване, образование и сигурност

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Повече пари за здравеопазване, образование и сигурност са заложени в проектобюджета за догодина. Това става ясно от публикувания днес проектобюджет за 2018 г.

Този път обаче, наред с традиционно толерираните сектори, управляващите ще дадат и значително повече пари за социални плащания.

От план-сметката за догодина става ясно, че образованието ще получи допълнителни 490 млн. лв. спрямо планираното за 2017 г., здравеопазването – 500 млн. лв. повече, а социалната сфера – 740 млн. лв. повече.
Увеличението за сектор "Сигурност" в 280 млн. лв. спрямо парите за тази година, като близо 100 млн. лв. ще отидат за повишение на заплатите, както обеща военният министър Красимир Каракачанов.

Още по темата

За модернизация на въоръжените сили за периода 2018-2020 г. са предвидени до 1,191 млрд. лв. От тях 678 млн. лв. (по 266 млн. лв. годишно) - за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител, и 513 млн. лв. за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби (по 171 млн. лв. за всяка година от периода).

За догодина са предвидени 55 млн. лв. повече за заплати в системата на Министерството на вътрешните работи.

Повече приходи в хазната

През следващата година държавата планира да събере с 3 млрд. лв. повече спрямо плана за миналата година, или общо 38,3 млрд. лв.  За догодина малко над 21 млрд. лв. се предвижда да бъдат данъчните постъпления, което е с близо 2 млрд. лв. повече, отколкото се предвижда да влязат в държавната хазна за тази година.
С над 1 млрд. повече са очакваните приходи от ДДС. Планираните постъпления от корпоративен данък се очаква да бъдат над 2,3 млрд. лв. или с над 400 млн. лв. повече отколкото е заложено в бюджет 2017.

Приходната част на бюджета в средносрочен план е с тенденция на намаление от 36,2% от БВП за 2018 г. до 35,5 % от БВП през 2020 г. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците, които са един от основните инструменти на фискалната политика, съобщават от Министерство на финансите. С цел достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС и в съответствие с договорения преходен период обаче, е прието поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите за достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г.

Държавата развързва кесията

През 2018 г. държавата планира да похарчи 39,2 млрд. лв. при 34,9 млрд. лв. очаквано изпълнение на разходните политики за тази година. Това е с над 3,3 млрд. лева повече от планираните за тази година харчове.

Любопитното е, че отново заслугата за увеличението на разходите е частта капиталови разходи (строителство, ремонти), но тези пари са силно обвързани с изпълнението на европроекти, като към момента там има силно изоставане – от заложени 6,2 млрд. лв. за тази година, реализирани са малко под 4 млрд. лв. За догодина за капиталови разходи отново са заложени 6,2 млрд. лв.

Възможностите за финансиране на публичните разходни политики са ограничени в рамките от 37,2 % от БВП през 2018 г. до 35,5 % от БВП през 2020 г., съобразено със заложените цели за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП)ч и очакваното ниво на приходната част на бюджета, посочват от МФ.

Правителството ще спази ангажимента си за увеличение на учителските заплати.

Сектор "Образование" ще получи 490 млн. лв. допълнително спрямо заложените за 2017 г. средства. През 2018 г. секторът ще се финансира с над 3.8 млрд. лв. Средствата ще отидат основно за увеличението на учителските заплати и диференцираното заплащане в отделни училища и региони.

Парите на здравната каса ще бъдат завишени с 400 млн. лв. повече в сравнение със заложеното за тази година, а близо 20 млн. лв. ще отидат за увеличение на заплатите на заетите в спешната помощ.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване и на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 година, на 560 лв. от 1 януари 2019 година и на 610 лв. от 1 януари 2020 г.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. За периода 2018-2020 г. се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 г. в размер на 510 лв.; за 2019 г. – 560 лв.; за 2020 г. – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи, както за НАП, така и за задължените лица, посочват от МФ. От началото на 2018 г. се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лв.

По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете в 2020 година. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г.

Държавен дълг

През 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на ДЦК в размер на до 1 млрд. лв. за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1,6 млрд. лв., в т.ч. 1,2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми.

Останалата част от 0,6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г. или 22,3 % от прогнозното ниво на БВП.

При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през тригодишния период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв. или 20,0 % от БВП.

Държавата планира да получи едва 7 млн. лв. от приватизация, като се очаква продажбата на "Транзитна търговска зона Варна" АД, "ВМТ Орбита" АД, "Русалка" ЕООД, "Пазар за плодове и зеленчуци" АД и "Институт по маркетинг" ЕАД.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
1
 
5
khao до: studioaa
преди 2 години
Няма профилна снимка
и тогава имаше, но и тогава както сега ще бъдат окрадени !
0
 
9
 
4
ratten до: studioaa
преди 2 години
на сектора здравеопазване е нужна кожена инжекция а не финансова.
а най-ще им действа добре дървената инжекция
8
 
1
 
3
преди 2 години
Най-накрая сериозна финансова инжекция за сектор здравеопазване. Но защо чак сега, а не преди 3 години в началото на мандата Борисов 2?
2
 
5
 
2
преди 2 години
де да знаеш
1
 
7
 
1
преди 2 години
Няма профилна снимка
Тая снимка с брояча на евро ни в клин-ни в ръкав, с Бюджет 2018!

Още от Бюджет и финанси
Хампарцумян: Не се очертава ръст на лихвите по кредитите заради COVID кризата