Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

БНБ: След кредитния мораториум може да се увеличат необслужваните заеми

Може да има промени в обема и структурата на депозитите заради поведението на фирмите и домакинствата при влошаване на икономическите условия, показва анализ

БНБ: След кредитния мораториум може да се увеличат необслужваните заеми

Снимка:Jasper Juinen/Bloomberg

Банките в България осъществяваха дейността си през второто тримесечие при понижена икономическа активност, повлияна от пандемията от коронавирус и взетите във връзка с нея противоепидемични мерки. При навлизане в периода на сериозни предизвикателства банковата система се характеризираше с добра доходност и равнища на капиталовите съотношения, значително над регулаторните изисквания. Това пише в най-новото издание на Българската народна банка „Банките в България“. В него се проследява рисковият профил на системата през второто тримесечие на 2020 г., като в анализа си централната банка включва източниците на риск, свързани с  разпространението на коронавируса.

Още по темата

От централната банка предупреждават, че кредитният мораториум може да отложи временно регистрирането на неблагоприятни изменения в качеството на кредитния портфейл и след неговото изтичане да нарастнат необслужваните заеми. За това може да повлияят влошените икономически условия при засилване на политическата нестабилност, коментират банкерите.

С най-значителни обеми на кредити под мораториум сред водещите икономически сектори в кредитирането на предприятията от БНБ посочват: „преработвателна промишленост“; „търговия на едро и дребно“; „операции с недвижими имоти“; „строителство“; „хотелиерство и ресторантьорство“ и „транспорт и складиране“.

В централната банка отчитат, че повечето от тези сектори имат завишено ниво на заварени необслужвани заеми. Като принос за доброто състояние на капиталовата позиция на сектора оказа политиката на изграждане на капиталови буфери, както и решението на БНБ от март за капитализиране на печалбата на кредитните институции, отчитат в централната банка.

В банковия анализ се посочва, че спадът на икономическата активност в периода април-юни беше резултат както от въведените в страната ограничения върху дейността на някои сектори, така и от по-слабото външно и вътрешно търсене в условия на несигурност, влошаване на състоянието на трудовия пазар и намалена склонност към потребление и инвестиции.

Рискове за качеството на активите

Общият обем на необслужваните кредити в банковата система към средата на 2020 г. се запази относително непроменен на тримесечна база. Ефектите от промяната в икономическата среда върху качеството на кредитния портфейл бяха ограничени от взетото през април решение на БНБ за прилагане на приетите от Европейския банков орган и Асоциацията на банките в България правила за мораториум върху обслужването на кредитите. Те дадоха възможност на банките да позволят на засегнатите от кризата кредитополучатели да отсрочат плащанията, без да се наложи заемите автоматично да бъдат прекласифицирани като преструктурирани или необслужвани.

През юли БНБ одобри искането на АББ за удължаване на сроковете за мораториума върху плащанията с три месеца и крайният срок за отсрочване на задълженията сега е до края на март 2021 г.

Рискове за доходността

Чувствителността на банките към кредитния риск се изостря, което намира отражение в нарастването на разходите за обезценка в банковия сектор през второто тримесечие на 2020 г., пише в анализа. Опасенията са, че продължително задържане на неблагоприятните условия може да доведе до влошаване на финансовото състояние на фирмите и домакинствата, отслабване на капацитета на кредитополучателите за редовно обслужване на задълженията и до понижение на стойността на обезпеченията.

Допълнително неблагоприятно влияние върху доходността на банките през второто тримесечие оказа отслабването на кредитната дейност в сегмента на заемите за бизнеса и на потребителските кредити, въпреки че към средата на годината кредитната активност започна постепенно да се възстановява.

Експертите на банковия регулатор са на на мнение, че евентуално съществено отслабване на търсенето и предлагането на кредити в условията на несигурност и влошени икономически условия може да се отрази непосредствено върху приходите от дейността, което наред с нарастването на обезценките да окаже натиск върху доходността на банковия сектор. Това ще повлияе и върху нивата на капиталовите съотношения на кредитните институции, прогнозират в независимата финансова институция.

Още по темата

Рискове, свързани с капиталовата позиция и с ликвидността

Независимо че депозитната маса продължава да нараства стабилно, несигурността по отношение на развитието на икономическата среда налага повишено внимание при управлението на ликвидността, тъй като потенциални съществени изменения във финансовото състояние на засегнатите от кризата предприятия и домакинства могат да предизвикат промени в обема и структурата на депозитите, коментират в БНБ.

Отражение върху ликвидната позиция на банките може да дадат евентуални изменения във входящите ликвидни потоци, произтичащи от реализация на кредитен риск или от отлагането на плащания по главници и лихви заради кредитния мораториум.

Качество на активите

През второто тримесечие размерът и съотношението на необслужваните кредити и аванси остава почти без промяна, като така беше прекъсната наблюдаваната през последните години тенденция към подобряване на показателите.

Спрямо края на март брутните кредити и аванси в традиционния (широк) обхват се увеличиха с 95 млн. лв., или 0,1%, и в края на юни достигнаха 94,5 млрд. лв.

Същевременно при брутните необслужвани кредити и аванси беше отчетен тримесечен растеж с 3 млн. лв. (0,1%) и размерът им се запази сравнително същия като в края на предходното тримесечие – 6 млрд. лв. В резултат делът на брутните необслужвани кредити и аванси в общите брутни кредити и аванси се задържа на ниво 6,4%.

Към 30 юни обемът на нетните необслужвани кредити и аванси беше 3,2 млрд. лв., а делът им в общите нетни кредити и аванси възлезе на 3,6%. Този остатъчен кредитен риск в баланса на банковата система остана изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите.

Общата натрупана обезценка на кредитите и авансите намалява през второто тримесечие с 27 млн. лв. (0,8%) до 3,5 млрд. лв. в края на юни. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка беше 46% (при 47,6% в края на март).

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
2
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Сега ли разбирате, че така ще стане? Това е естествено при създалото се положение. И ще трябва да свалите розовите очила за малък спад на икономиката с 3% за 2020 г., макар това да звучи добре в ушите на мутрата-премиер, който броди из селата и паланките с държавния джип 5и седи на пънчета с по-простите от него (цитирам го)..

Още от Бюджет и финанси
Застрахователният пазар затвърди тенденцията към възстановяване през август