IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

България в механизма на обменните курсове и в банковия съюз: сравнение с какво?

При отказ от възможно най-бързо придвижване към еврозоната, стабилността на режима на валутен борд в България става проблематична, коментира Георги Ганев*

15:20 | 08.03.20 г. 9
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Присъединяването към Валутно-обменния механизъм II (ERM II) и банковия съюз е решение с голяма обществена значимост. В този и следващите броеве на „Преглед на стопанската политика“ Институтът за пазарна икономика ще публикува мнения по темата на външни автори. Текстовете са без редакторска намеса.

Когато за пръв път в началото на тази година се оказа, че България осезаемо се приближава до членство в Европейския валутен механизъм (ЕВМ) и в банковия съюз, започнаха да се изказват или настоятелно повтарят вече казани аргументи против подобно развитие. Повечето от тях посочват сериозни структурни и текущи слабости на еврозоната и как доближаването и евентуалното влизане на България в нея може да крие сериозни опасности. Немалко от тези аргументи са напълно уместни и разумни и в никакъв случай не бива да бъдат пренебрегвани. Въпросът е дали те са достатъчни като основание държавата България да предприеме една или друга стратегия, пише в анализа на Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

Отговорът на този въпрос е категорично не. Причината е, че политиките на една държава са действие. Това означава, че те включват използване на разум при прилагане на оскъдни средства за постигане на цел.

Отговорът на въпроса дали едно или друго действие е за предпочитане зависи от сравнително подреждане (ранкиране) на възможните според разумни очаквания степени на постигане на желаните цели при прилагане на оскъдните средства по един, втори, трети или стотен начин.

С други думи описването на една единствена алтернатива няма как да бъде достатъчно за достигане до отговор на въпроса дали тази алтернатива е за предпочитане или не с оглед постигане на целта. Трябва да се опишат и другите, да се сравни разходът на средства и степента на постигане на целта измежду тях и едва тогава да се действа.

Та описването на еврозоната като несъвършена и приемането въз основа само на това описание за дадено, че запазването на сегашната система на валутен борд в България за нещо предпочитано, е некоректно в много отношения.

Първо, еврозоната е нещо човешко и поради това няма как да е съвършена. Същото важи за валутния борд.

Второ, алтернативата на една несъвършена човешка подредба винаги е друга несъвършена човешка подредба: идеален паричен режим не съществува.

Трето, освен необходимостта от навлизане в конкретика между алтернативите, е необходимо тази конкретика да се разглежда в точно определен и много тесен ракурс: как едната или другата алтернатива ще се отрази на постигането на целта от гледна точка на: 1. България; 2. Днес; 3. На предела (т.е. единствено важната е маргиналната промяна – повече или по-малко придвижване към целта).

Четвърто, налага се да направим допускане за целта. Да допуснем, че тя е българите да имат паричен режим основан на здрави пари. Това веднага препраща целия разговор в посока качеството на парите от гледна точка на българските стопански деятели.[1]

Ключово важен аспект на фактически наличната в България действителност в момента е фактът, че от самото си начало валутният борд в страната е закотвен в ясна и недвусмислена стратегия за излизане от този паричен режим чрез възможно най-бързо влизане в еврозоната и приемане на еврото за национална валута.

Фразата „възможно най-бързо“ е от огромно значение тук. Тя означава, че всякакъв официално обявен отказ на българските управници от това възможно най-бързо придвижване, например чрез искане на отсрочки и поставяне на предварителни условия (като наличие на консенсус) за продължаване на придвижването, автоматично и незабавно променя целия режим на валутен борд в страната, като той престава да има досегашната си котва.

И така, въпросът е какво ще се случи на предела в България при даденостите на конкретната ѝ ситуация днес по отношение на качеството на парите, които българските граждани използват, при влизане в МОК2[2] и в банковия съюз, в сравнение с официално обявяване на отказ на България от досегашната ѝ стратегия за възможно най-бързо влизане в еврозоната.

Отговорът на този въпрос е прост. Стратегията на незабавно влизане в МОК2 и в банковия съюз в конкретния контекст на България днес ще доведе до по-високо качество на парите за българските граждани в сравнение с възможните реалности при отказ от стратегията за възможно най-бързо влизане в еврозоната. Това е вярно въпреки напълно основателните критики и изтъквани слабости на еврозоната.

Причините за този отговор са много, тук ще бъдат споменати три.

Първо, влизането в МОК2 и в банковия съюз и свързаното с него ясно приближаване на България към еврозоната от една страна ще запази качеството на резервите на БНБ точно каквото е и в момента, но със сигурност ще намали субективно преценяваната от стопанските деятели вероятност, колкото и малка да е тя, от свързано с български неуредици дестабилизиране на паричния режим. Напротив, при обявяване на отказ от стратегията за възможно най-бързо влизане в еврозоната, тази вероятност със сигурност ще се увеличи – може би не с много, но осезаемо.

Второ, влизането в банковия съюз ще направи надзора над българските банки двустепенен и значително по-неутрален (политически и братовчедски) отколкото е в момента. Да, тук има известна опасност някои банки с чуждестранни собственици да се преобразуват в клонове и значително да намалят наличния в самите тях капитал, но пък срещу този риск за качеството на депозитното покритие (което със сигурност е част от качеството на парите) се изправят огромните за мащаба на България европейски ресурси за посрещане на евентуални банкови проблеми. И се елиминира доказано валидния за България проблем с малко, но показателни и сериозни затруднения на надзора на БНБ да елиминира упоритото присъствие на високо рискови и застрашаващи спестяванията на клиентите (и оттам качеството на парите) нежелателни практики в банки с български капитал.

Трето, статутът на българския лев в очите на основни външни партньори на българските стопански деятели, ще се подобри, дори и да е с малко. Това означава по-ниски разходи по стопанското общуване на българите с останалия свят.

Нито един от тези аргументи не се е опитва да твърди, че еврозоната е нещо съвършено или че тя няма сериозни проблеми. Твърдението е, че решението за запазване на стратегията за възможно най-бързо присъединяване към нея остава възможно най-добрата от гледна точка на качеството на българските пари в конкретния контекст на България днес.

От друга страна, при отказ от възможно най-бързо придвижване към еврозоната, стабилността на режима на валутен борд в България става проблематична[3] и това само по себе си е сериозно влошаване на качеството на парите на българите.

На критиците на присъединяването към МОК2 и банковия съюз се налага да обяснят поне две неща: първо, с какъв режим предлагат да бъде заменен закотвения във възможно най-бързо влизане в еврозоната валутен борд и, второ, какви биха били предимствата на този евентуален режим.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Виж Philipp Bagus, “The quality of money”, The Quarterly Journal of Austrian Economics, vol. 12 no. 4, 2009: https://cdn.mises.org/qjae12_4_2.pdf . Позоваването точно на този автор никак не е случайно тук. Крайно едностранчиво е неговата академична дейност да се асоциира единствено с „Трагедията на еврото“.

[2] Механизъм на обменните курсове 2, формално възприетият превод на Exchange Rate Mechanism 2, неправилно познат в България като „чакалнята за еврозоната“.

[3] В това отношение аргументите на Иван Костов в неговата студия „План Б в дискусията за валутния борд“ (http://www.riskmanagementlab.com/wp-content/uploads/2017/04/Plan_B_v_diskusiata_za_valutnia_bord_21.03.2017.pdf ) са напълно основателни.

* Георги Ганев е преподавател в Стопански факултет на Софийския университет, където води курсове по Макроикономика и Пари, банки и финансови пазари. Програмен директор е по икономически изследвания в Център за либерални стратегии. Тясната му област на експертиза е парична теория и парична политика.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:23 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

9
8
rate up comment 3 rate down comment 1
dikens15
преди 4 години
Ти не виждаш ли какво финансово цунами се разразява около теб или си сляп??? Каква Европа и какво евро, тази валута едва ли ще просъществува в близките 3-5 години. Запознат ли си с дълговите проблеми на Италия ??? А на италианските банки??? Как мислиш ще се отрази на Италия липсата на туризъм през лятото? Знаеш ли какъв ще е проектодефицита и, загубите на туроператорите и, невъзможността за погасяване на кредитите на компаниите и скока на безработицата?? А в Гърция как мислиш е положението??? А в Германия с нейната Дойче Банк и дериватните и експозиции в размер на 500 млрд евро. Какво ще стане там, ако и тоя пазар гръмне??? Борда е спокойствие и сигурност, доказал се през годините. И колкото и да не им харесва на банкерчетата и политиците( защото им е примка около врата) НЕ ЖЕЛАЕМ да бъде премахнат под какъвто и да е повод, защото след това НЯМА да го върнат обратно. И се опитват вече втори път да го атакуват( първият път бе 2016). С него ние сме си в евро зоната и сме вързани за еврото. Имаме стабилност, сигурност, предвидимост. Повече не ни трябва. Ако еврото утре гръмне, котва ще стане Дойче марката( може и долара, швейцарският франк и т.н.). Защо аз трябва да дам възможност на централните банкери да рефинансират банката Х( зад която стои депутата У) , за да може тя на свой ред да източи тези пари от банката( чрез кухи фирми на поставени от У хора) и след това да иска още пари от гишето на Централната Банка??? С подобен тип статиики отново се цели да се обработи съзнанието на масовият българин. Но аз питам, защо разни НПО - та се опитват да оформят държавни решения чрез внушения в различни сфери. Кой стои зад тях и ги финансира и защо не са забранени, а у нас се разрешава тяхното съществуване( в САЩ например са забранени всякакъв вид НПО-та). Дава се глас на какви ли не специалисти да мътят главите на хората и да насаждат какви ли не внушения.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 3
dr.5rov
преди 4 години
Сега видях въпроса. Ще бъдем равни по писани правила, както е във всяка подобна организация - да речем клуб (вече използвах тази дума). Предполагам знаеш, че във всеки клуб или сдружение членовете са с различно влияние. По устав са равни, но на практика не. Така е навсякъде и така е и в еврозоната. Да, там по влияние ние вероятно ще сме последните. С всеки новак е така. После нещата завият от нас.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 11 rate down comment 3
Mavi Goz
преди 4 години
Хаахаха... Че кои са останалите аргументи? Това е основната му теза и тя е чист фейк... :lol: Останалато е вербална еквилибристика. Плямпаници на тема качеството на парите... Парите имат само едно качество - тяхната наличност...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 7 rate down comment 4
ing5rov
преди 4 години
"...и ще бъдем равни с останалите от този клуб."Докторе , ама наистина ли ... ?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 10 rate down comment 4
dr.5rov
преди 4 години
Нека оставим икономическите аргументи за и против за момент и погледним чисто психологическите. За всеки по света е ясно, че валутният борд е финансова юзда, слагана на тези, които не са способни сами да се водят. Слагат им юздата и ги водят на повод защото те не са достатъчно зрели сами да си наложат неоходимата финансова самодисциплина. Толкова. Крайно време е сами да се самоуправляваме след 20 години, но не съм сигурен, че финансовият, икономически и политически елит са станали достатъно стопани, за да могат да следват практиките на стопанин, а не на събирача, който гледа да отмъкне какво може.. Затова влзането ни в еврозоната за мене е един разумен компромис. Ще си махнем оглавника и няма вече да ни водят на повод, но същевременно ще влезем в една все пак контролирана и действаща по правила (горе-долу) среда и ще бъдем равни с останалите от този клуб.Дали ще има трудности - много е вероятно да има и то сериозни, но ние сме длъжни да минем през това, за да продължим напред.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 13 rate down comment 8
ing5rov
преди 4 години
от толкова много аргументи "за" еврото , почвам да ставам евроскептик ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 19 rate down comment 1
Petar2015
преди 4 години
От човек с такава биография очаквах да говори говори като стратег. Конкретно и сбито. Не да разтяга локуми и да измисля абстрактни аргументи ("закотвяне" и "качество на парите"). Много неубедително.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 19 rate down comment 7
фиг.1
преди 4 години
Без да оспорвам останалите аргументи на автора, ще си позволя да не се съглася, че: "от самото си начало валутният борд в страната е закотвен в ясна и недвусмислена стратегия за излизане от този паричен режим чрез възможно най-бързо влизане в еврозоната и приемане на еврото за национална валута."Когато беше въвден валутния борд, еврото все още не съществуваше. Левът беше вързан към германстака марка. Дори и членството ни в ЕС тогава изглеждаше като далечна и несигурна перспектива. Стратегия за излизане от борда все още нямаше, всъщност още не беше сигурно дали и колко дълго ще издържи борда.Стратегията за "възможно най-бързо" приемане на еврото се появи на доста по-късен етап, едва след като станахме член на ЕС. Затова отхвърлям твърдението на автора, че искането за отсрочка или опитите за постигане на консенсус "автоматично и незабавно променят целия режим на валутен борд в страната."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още