Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

България все така изостава с регламентирането на "личния фалит"

В страната имa тeжъĸ дeфицит нa инфopмaция и яcнoтa зa дефинирането на пoдoбeн peжим, който е факт в редица европейски страни

В доклада се посочва още, че в някои държави единствено длъжникът има правото да сезира съда. Такива са например Люксембург, Латвия, Полша. В някои държави пък е налице орган, към който длъжникът трябва първо се обърне с подготвителни за несъстоятелността цели. Така е например в Ирландия. Такъв орган също може да иска откриване на производство.

В някои държави е възможно и наследниците на кредитор или длъжник да искат откриване на производство. Такъв пример е Германия. Като цяло ограничаването на легитимацията е типично там, където заявяването на несъстоятелността е много личен и индивидуален акт на длъжника и целта на производството е да бъде подобрено състоянието му и да започне на чисто.

Малко предистория

В края на 2020 г. парламентът почти единодушно прие да се премахне т. нар. „вечен длъжнкик“ и да се въведе възможност частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“. Промените са заложени в Закона за задълженията и договорите и бяха внесени от ВМРО, които бяха припознали проблема с личния фалит и производните му като своя кауза. Съгласно гласуваните изменения с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени.

Това, разбира се, не се хареса на колекторските фирми и бизнеса, тъй като на практика вземанията им стават несъбираеми и кредиторите губят парите си завинаги. Става дума за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително други физически лица. Законопроектът предвижда шест изключения, в които давността няма да се прилага:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда.

Въпреки че редица експерти, институции и бизнеси се обявиха категорично против промените, депутатите направиха и още изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до познатата обща давност – чл. 115 и чл. 118. Това на практика означава, че абсолютна давност няма да тече между близки роднини, докато трае съдебният процес за вземането.

Още по темата

Повечето институции и организации, които бяха против текстовете за 10-годишната давност, се обединиха около тезата, че промяната е нескопосан опит на управляващите да решат проблемите на вечните длъжници, без изобщо да се позоват на познатите в европейското законодателство процедури, каквато е „личния фалит“.

През 2020 г. ВМРО  успяха да внесат в деловодството на Народното събрание Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност. Текстът имаше доста неясни моменти, в него липсваше конкретен  механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът, а впрочем, такъв липсва и в Закона за задълженията и договорите. Другият проблем със законопроекта на ВМРО беше, че той така и не стигна до обсъждане в пленарната зала.

Темата от години повдига и Мая Манолова. Като председател на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" тя успя да внесе проект на Закон за частния фалит, с който „да се даде втори шанс на добросъвестните физически лица и техните семейства, изпаднали в трайни финансови затруднения поради безработица, здравословни проблеми, загуба в семейството, природни бедствия и други“.

Манолова се опитваше да намери решение на проблема и като омбудсман. Основен мотив тогава беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв., като в тази сума влизат дългове към банки, фирми за бързи кредити, лизингови компании, колектори и към различни монополни дружества. Никоя политическа сила тогава не припозна идеята.

В началото на 2021 г. сегашният омбудсман Диана Ковачева изпрати поредна препоръка до председателя на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова – Тодорова, в която призова да не се допускат подвеждащи за гражданите практики от страна на фирмите за събиране на вземания, членове на тяхната асоциация. В писмото ставаше дума за колектори, които притискат гражданите да подписват споразумения за признаване на задължението си. Така на практика фирмите за събиране на вземания заобикалят приетите промени в Закона за задълженията и договорите, с които се регламентира 10-годишната давност на физическите лица.

Поводът за написване на препоръката на омбудсмана са жалби и сигнали  до институцията на граждани, пострадали от подобна практика, включително сигнал и от Асоциацията за защита на потребителите.
В препоръката си Ковачева подчертаваше, че е сезирана за случаи, в които от вземането на хората се прехвърля чрез цесия само главницата, така колекторските фирми търсят от длъжника освен главницата и лихви, и разноски.

Към момента по всичко изглежда, че темата с „личния фалит“ и „вечния длъжник“ няма изгледи скоро да бъде облечена в законови разпоредби, които да поставят ясни правила и рамки. От друга страна, сега ситуацията в страната е такава, че е трудно да се правят прогнози, а от Съвета по икономически и публични политики избраха много подходящ момент, в който да поставят във фокуса на общественото внимание именно този казус.

Както вече стана ясно от няколко дни политическите партии, които ще бъдат част от новия парламент на България усилено дебатират евентуалните коалиции и допирните си точки. Току-виж регламентирането на „личния фалит“, който засяга хиляди хора, се окаже сред темите, по които е възможен консенсус.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Бюджет и финанси
Гласуването на актуализацията на бюджета ще продължи в четвъртък