Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Ханке: Липсата на ликвидност и качествени активи може да роди следващата криза

Правителството е объркано, когато говори за присъединяване на България към еврозоната, коментира пред Investor.bg професорът по приложна икономика

Ханке: Липсата на ликвидност и качествени активи може да роди следващата криза

Проф. Ханке по време на конференцията. Снимка: Investor.bg

Професорът по приложна икономика Стив Ханке преподава в университета Джонс Хопкинс – институция с годишен бюджет за изследвания от 2,2 млрд. долара – малко по-малко от републиканския бюджет на България. Богатата биография на проф. Ханке включва и длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън, президента Петър Стоянов през 1997-2002 и министъра на икономиката на Аржентина, както и президент на най-бързо развиващия се инвестиционен фонд на 1995 – Toronto Trust Mutual Fund Argentina.

Проф. Ханке бе в България по покана на три водещи икономически медии – Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV и Investor.BG, за да участва в конференцията „Образование и Бизнес“.

- Проф. Ханке, как мислите, че ще се развие ситуацията с отрицателната доходност по ценните книжа на държавите от еврозоната? Поне в краткосрочен план?

- Няма качествени активи. Германските облигации са единственият качествен актив. Ето защо всеки би трябвало да ги купува. Следващата голяма криза ще дойде от огромния недостиг на качествени активи по света, защото няма да има обезпечения. Нуждаете се от качествени активи за обезпечения, с които да извършвате репо-сделки. Но няма да можете да правите репо-сделки.

Следващата криза най-вероятно ще се развие около липсата на ликвидност и на качествени активи. Ако се случи, това ще бъде голям проблем, защото централните банки държат всички качествени активи. Обемът, който циркулира на частния пазар, не е толкова голям. Ето защо междубанковият пазар се сви. Това е една от причините, поради които банките не увеличават кредита. 

Още по темата

Ако следващата криза бъде факт, а си мисля, че има признаци за това, епицентърът й ще бъде около техническия срив на междубанковия пазар или на пазара на репо-сделки, за които хората не знаят нищо.

- Какво ще стане с Гърция в краткосрочен план?

- Анализирах внимателно, че четирите големи банки в Гърция, които държат близо 90% от пазара, са неплатежоспосбни. Това е така, защото делът на лошите кредити е по-голям от сбора на капитала от първи ред и провизиите, направени за лошите кредити. Това означава, че няма буфери за лошите кредити. Ако делът на лошите кредити се запази, с банките е свършено.

По време на кредитната криза през 80-те години в САЩ използвахме тази връзка, наречена Тексаски коефициент. Стойността му за гръцките банки е над 100%. С банките е свършено. Това означава, че и с икономиката е свършено, защото 85% от парите в икономиката идват от банките. Ако банките фалират, то това означава, че паричното предлагане ще трябва да се свие много бързо. А ако това стане, то икономиката ще се потопи дори още. Това е връзката между паричното предлагане, създавано от банките, и икономиката.

Забравете прогнозите за спад на икономиката. Те са грешни, защото не включват паричното предлагане в Гърция. Според мен има 60-65% шанс страната да обяви неплатежоспособност по външния си дълг. Що се касае до излизането от еврозоната – въпросът е много сложен и нямам представа какво ще направят. Но мисля, че за еврозоната ще е по-добре, ако Гърция излезе. И за Гърция ще е по-добре да излезе, но в условията на валутен борд, както България, защото трябва да имат дисциплина.

Хората не разбират, но валутният борд въдворява дисциплина. Фискалните власти знаят, че не могат да отидат при БНБ и да искат кредит. По този начин се дисциплинира бюджетът и нивото на дълга. Точно това трябва да направят в Гърция. 

- Как ще коментирате момента, в който световните централни банки ще сложат край на неконвенционалните мерки на паричната политика?

- В края на краищата банките ще трябва да ги прекратят. Когато го направят – и ако очакванията са, че в САЩ ще го направят, всички пари, които излязоха от САЩ, ще се върнат обратно в САЩ. Кери-търговията също ще бъде засмукана. За развиващите се пазари това ще бъде брутално. Турция ще пострада най-много. Бразилия също. През последните два месеца парите напускат развиващите се пазари и се връщат в САЩ. 

Още по темата

Играта е проста. Имаме кери-търговия, която е много атрактивна, заемаме евтино долари, изпращаме парите в Турция, Индонезия или дори Китай, а сега на фона на очакванията, че количествените улеснения ще спрат, всичко ще се обърне.

Ето защо много страни ще бъдат по-добре, ако просто приемат долара. Тогава няма да има проблеми. Поне 90 развиващи се държави от 100 трябва да се отърват от местните си пари и централните си банки и да използва долара, йената или дори китайския юан, някоя голяма валута.

- Очаквате ли това да се случи – някои държави да приемат долара?

- Сега се говори повече за това. Бях отговорен за приемането на германската марка в Черна гора през 1999 г., а през 2001 г. Еквадор прие долара. Ситуацията е особено интересна и във Венецуела.

- Да погледнем към България. Правителството обеща, че до края на своя мандат ще опита да пригоди страната ни за членство в еврозоната. Как ще коментирате намерението за присъединяване към валутния съюз?

- Смятам, че това ще бъде катастрофална грешка и пълна загуба на време. За мен това отразява увереността на правителството. Не мисля, че те наистина разбират това, което правят. Напълно съм против. Винаги съм бил против. Причината е, че единственото нещо, което трябва да направите, е да погледнете Гърция и да видите какво ще стане с България, ако се присъедини към еврозоната. Ще изгубите цялата финансова дисциплина и ще бъде много зле за България.

Обаче правителствата се сменят и с тях - тезата за присъединяване. Първият кабинет на Бойко Борисов каза, че ще го направи. Това бе по времето на Симеон Дянков като финансов министър. Те казваха, че ще се присъединят, а после си промениха мнението и казаха „Не“. Тогава започна кризата и казаха „Не“.

А сегашното правителство коментирало ли е напоследък, че иска да се присъединява към еврозоната?

- Да, в началото на 2015 г. от Литва финансовият министър Владислав Горанов заяви, че страната започва преговори за присъединяване към еврозоната.

- Добре, но той греши тотално, ако това иска да направи.

- Правителството дори изготви Програма за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. В нея се предвижда създаване на план за действие, съдържащ мерки за успешното въвеждане на единната валута в България.

- Не съм видял документа, но ако това е посоката, то те са объркани и не разбират нищо. Нищо не са научили и продължават със старата песен от времето на първия кабинет на Борисов, когато Дянков ме изненада и каза, че България ще приема еврото. Оставам озадъчен относно това, което се случва.

- Какво научи българският банков сектор от случилото се с КТБ?

- Не знам какво е научил българският банков сектор. Но знам какво не научи Българската народна банка. Те не се вслушаха в това, което им казах, че трябва да направят. А то бе – да станат по-прозрачни по отношение балансите на търговските банки. БНБ трябва да публикува отчетите всеки месец, за всяка банка, а не на консолидирана основа. Те трябва да го правят до 10-о число след края на предходния месец.

Поради тази причина няма прозрачност. Много хора не вярват на банките, което сега е лошо, но и мнозина не вярват на БНБ, което е много лошо. Единственият начин, чрез който да върнат доверието в системата, е да публикуват отчетите всеки месец.

- В момента БНБ прави това на тримесечна база.

- Но те не са актуални и са непълни. Това трябва да се случва всеки месец, а не на тримесечие.

- Казахте „прозрачност“. На 8 май Министерството на финансите публикува проект на Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който транспонира европейското законодателство. Считате ли, че тази директива може да върне прозрачността и доверието?

- Не. Не мисля, че Брюксел ще реши българските проблеми. Българите си създадоха проблемите – те ще си ги решат. Това е. Ако България иска да стане като Гърция или Кипър, то – поемайте в тази посока. Но аз съм против.

Ако създадете проблем в работата си, то или го оправяте, или ви уволняват. Или поемате отговорност за проблемите, които създавате, или ги решавате, или ви молят да напуснете.

- Има ли подобен закон в американското банково законодателство?

- В САЩ има много закони и регулации и хиляди надзорници и регулаторни органи. Но в американската система е относително лесно да се затворят поне малки и средни банки. Както видяхте по време на кризата с Lehman, това беше проблем. А сега има и правни препятствия пред това. Пример за това е застрахователната компания AIG, срещу която още се водят дела, във връзка с нейното спасяване. Налице са много въпросителни и голямо объркване навсякъде в банковия и финансов сектор.

Аз дори не съм чел европейската директива, която е стотици страници. В САЩ подобен закон би бил от хиляди страници. Но са налице много закони.

- Запознах се с българския проектозакон и едното нещо в него е, че БНБ ще бъде органът за преструктуриране на банки и че ще се създаде нов фонд, който ще събира вноски от банките. Целта му е, ако банка изпадне в затруднение, да се обърне към него, когато трябва да създава своя план за възстановяване. Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще го управлява.

- Като цяло съм много скептичен, защото е налице морален риск. Банките и вложителите ще се отпуснат и няма да следят какво правят банкерите, защото ще знаят, че има някакви средства, които ще гарантират, че дадена банка ще бъде спасена. Подобен вид застраховане е опасно.

гледано: 5591   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
1 гласа


Други видеа гледайте на сайта на ТВ Bulgaria On Air

По статията работиха: автор Свилен Колев, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

7
 
6
 
4
преди 4 години
Добре казано тук - http://krizata.blog.bg/biznes/2009/08/04/istinata-za-systoianieto-na-amerikanskata-i-svetovnata-finan.374449

''За да не се допусне неконтролируем разпад на системата, министерството на финансите на САЩ и ФРС, за пореден път прилагат “стратегията анаконда”: задушаване на света в обятията на долара, изхвърляне на станалите обременителни елементи на системата (от типа на инвестиционните банки, суровинните и ипотечни балони), а също така изхвърляне на токсични отпадъци, следствие на полуразпада, във вид на хаос в посока към “чуждите” (в БРИК, Азия, Европа). Целта на стратегията – съхраняване на ядрото на системата (Уолстрийт) в състояние на контролируем полуразпад, като по този начин му се дава време за адаптация и търсене на нови инструменти за финансово доминиране.
6
 
15
 
3
преди 4 години
Няма профилна снимка
Айдее, пак липса на ликвидност. Няма ликвидност, ама няма и дисциплина. За каква дисциплина говорим, ако започнем да наливаме ликвидност?
7
 
16
 
2
ert
преди 4 години
Няма профилна снимка
Значи този г-н дето ни го набивате вече за незнам си кой пореден ден, вика че проблем можело да бъде липсата на ликвидност? Абе къде я видя този че липсвала била ликвидност? Абе той не знае ли че всички и хамериканци, и европейци, печатат като за световно, ама му викат по модерно му "количествени улеснения" , демек улесняват се с количеството хартии дето се печатат, за да им е по-лесно ...
Интересно с каква ли цел се облъчва народа с подобни нескопосани твърдения от личности със съмнителен авторитет. Какво ли се готви за народа, че трябва да го облъчват?
6
 
12
 
1
преди 4 години
Няма профилна снимка
http://chetohche.blog.bg/novini/2015/04/26/plosyk-danyk-i-malyk-danyk-malka-dyrjava-malka-dyrjavnost-sl.1356933 Каквото има в хладилникът на еди народ, то той това ще произвежда. За каквито стоки има пари еди народ, то те това и ще произвеждат. Защо да произвежда прошуто и ементал, след като хората имат пари за сурогатни стоки - и те това купуват. Така джобът на народа определя посоката на индустрията и качеството на стоките й. ТО ТОВА ЗАВИСИ, И ЗА КУЛТУРАТА, И ИЗОБЩО ВСИЧКО http://chetohche.blog.bg/novini/2015/03/31/trudyt-na-rabotnicite-e-ograben-ot-rabotodatelite-s-24-milia.1350412

Още от Бюджет и финанси
Депутатите от Здравната комисия не приеха по-ниско ДДС върху лекарствата