Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Икономиката на България расте с 3,4% през 2019 г. и с 3,3% от 2020 до 2022 г.

Външната среда и неизпълнението на публични инвестиционни проекти са рисковете, посочени от Министерството на финансите в пролетната макроикономическа прогноза

Икономиката на България расте с 3,4% през 2019 г. и с 3,3% от 2020 до 2022 г.

Снимка: Архив Ройтерс

Още по темата
Икономиката на България ще расте с 3,4% през 2019 г. Планираното увеличение на публичните инвестиции и нарастването на износа ще имат основен принос за увеличението на БВП в сравнение с 2018 г. Частното потребление ще продължи да отчита устойчиво развитие, но темпът ще се забави в сравнение с предходната година. Това са очакванията на Министерството на финансите, които са заложени в пролетната макроикономическа прогноза за тази година.

За 2020 г. от финансовото ведомство очакват икономическият растеж слабо да се забави до 3,3% в  резултат на по-ниските правителствени разходи за потребление и инвестиции. Със същия темп ще расте икономиката и в периода от 2021 до 2022 г.

От Министерството на финансите предупреждават, че несигурността сред икономическите агенти в България би довело до отлагане на решения за покупки и инвестиции през тази година. Неизпълнението на заложените публични инвестиционни проекти също може да забави икономическия растеж.

По-ниският растеж през втората половина на миналата година се дължи на влошеното доверието на потребителите, затова и очакваме и по-умерено нарастване на разходите от страна на домакинствата през 2019 г., отчитат в Министерството на финансите. Според тях високата база от 2018 г. също ще окаже влияние и ще допринесе за по-слабото повишение на частното потребление. Увеличаването на несигурността, свързано с нестабилната външна среда ще се отрази и в по-слабо представяне на частните инвестиции.

Повече български стоки за износ

През 2019 г., с изчерпване на еднократните негативни ефекти от 2018 г., се очаква възстановяване на положителната динамика на износа. Външното търсене от европейските партньори ще продължи да подкрепя нарастването на износа на България, но приносът ще бъде ограничен, с оглед очакваното забавяне в икономическата активност сред повечето от страните членки. Същевременно, износът на нашата страна към Турция ще остане негативно повлиян от спада на икономическата активност в страната, смятат експертите на МФ.

Търсенето за експортно ориентираните отрасли и възходящата динамика на общите инвестиции ще се отразят в ускорение на вноса. Външната търговия ще окаже поблагоприятно влияние за растежа на БВП, като приносът на нетния износ към растежа ще остане отрицателен, но ще се понижи до 2,1 пр.п.

Докато при частните инвестиции се очаква подобрение, повишаването на растежа на частното потребление ще бъде ограничено от по-слабото нарастване на доходите и заетостта.

Очакваното подобрение на външното търсене, както по линия на ЕС, така и на някои трети страни, ще се отрази в ускорение на растежа на износа догодина. В същото време, растежът на вноса на стоки и услуги ще се понижи в резултат на по-слабото вътрешно търсене и ще ограничи негативното влияние на външния сектор за растежа на БВП до 0,9 пр.п.

Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, динамиката на частното потребление ще бъде ограничена от развитията на пазара на труда, свързани с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта.

Растежът на вноса ще продължи да изпреварва нарастването на износа, отразявайки се в отрицателен принос на външния сектор към растежа на БВП до края на прогнозния период.

Платежен баланс

Допусканията за динамиката на международните цени, при които е изготвена пролетната прогноза на МФ, предполагат подобрение на условията на търговия (изпреварващо нарастване на цените на износа спрямо цените на вноса) през 2019 г. Въпреки това, темпът на повишение при експорта (4,1%) ще остане по-нисък от този на вноса (7,2%) и това ще се отрази в увеличение на търговския дефицит (до 5,5% от БВП).

Балансът на услугите ще остане без съществена промяна (5,9% от БВП). Очакваното нарастване на нетния опериращ излишък, който е измерител за печалбата на фирмите, ще се отрази в повишение на изплащания към нерезиденти инвестиционен доход и, и съответно понижение на положителния баланс на доходните статии. В резултат се очаква салдото по текущата сметка да се свие спрямо 2018 г., но да остане положително в размер на 2,6% от БВП.

В периода 2020–2022 г. номиналният растеж на износа на стоки и услуги ще бъде по-умерен в резултат на по-ниски ценови дефлатори и забавяне на растежа на икономиките от ЕС в края на периода., прогнозират финансистите. Според тях тенденцията на изпреварващо нарастване на вноса спрямо износа ще се запази, което ще увеличи дефицита при търговията със стоки и услуги. Положителният баланс на вторичния доход ще остане значителен, подкрепен от плащанията по оперативни програми във връзка с приключването на програмния период.

Дефицитът по първичния доход слабо ще се повиши като съотношение спрямо БВП. Крайният ефект върху баланса на текущата сметка ще се изрази в постепенно свиване на излишъка и формиране на дефицит към края на периода. Въпреки влошаването, салдото ще е достатъчно за поддържане на устойчива външна позиция.

Ръст на ПЧИ

Положителната динамика на преките чуждестранни инвестиции в страната ще се запази и ще бъде с темп на нарастване близък до номиналния ръст на БВП, като средногодишно за целия прогнозен период те ще са около 3,5% от БВП.

Пазар на труда и доходи от труд

От ведомството на Владислав Горанов прогнозират ускорение в растежа на заетите през 2019 г. спрямо очакваното забавяне в прогнозата от есента на миналата година. В средносрочен план се запазват очакванията за по-бавно нарастване на заетостта с тенденция към стабилизиране и спад след 2020 г.

Коефициентът на безработица остава близък до този в предходната прогноза, а коефициентът на икономическа активност на трудоспособното население (15-64 г.) е с между 0,5 и 0,1 пр.п. по-нисък до края на прогнозния период.

За 2019 г. растежът на заетостта се оценява на 0,4%, като ускорението спрямо 2018 г. отразява очакването за значително по-слабо намаление на заетите в селското стопанство в сравнение със спада от 6,1% през миналата годината. Силната зависимост на сектора от климатичните условия прави трудна оценката за динамиката на заетостта, но очакването за понататъшно намаление се обуславя от високия дял на самонаетите (84,1% за 2018 г.) и преструктурирането на работната сила от малки стопанства, които разчитат основно на семейна работна сила, към по-големи стопанства, които наемат труд.

Броят на заетите в индустрията и услугите се очаква да се повиши през 2019 г., но с по-нисък темп спрямо 2018 г. Анализът на МФ показва, че инерцията в отслабеното търсене на труд в промишлеността след средата на 2018 г. ще се пренесе и през първата половина на 2019 г. Въпреки очакваното оживление през втората половина на годината, повлияно от ускорението в растежа на износа, растежът на заетите в промишлеността ще остане близък до този от 2018 г.

Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,6%през тази година, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила (15-64 г.) до 72,3%. В периода 2020-2022 г. растежът на заетостта се очаква да отслабне и постепенно да премине към намаление от 0,1% през 2021 г. и 0,3% през 2022 г.

Причините ще са ограничения при предлагането на труд заради негативните демографски тенденции и намалението на работната сила, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни и лица извън пазара на труда (обезкуражени).

Коефициентът на безработица ще запази тенденцията на намаление, която ще се реализира с все по-бавни темпове до достигане на около 4% през 2021–2022 г.

Министерството на финансите очаква, че през 2019 г. възходящата динамика на компенсацията на един нает, както на обществения, така и на частния сектор в икономиката, да достигне до 7,8% спрямо 5,6% през 2018 г. ще се дължи. В рамките на частния сектор растежът на доходите ще отразява нарастването на производителността на труда, цените и наетите лица, както и повишението на минималната работна заплата (9,8%).

В рамките на прогнозния период нарастването на заплащането на труда ще подкрепя частното потребление, което ще има по-ниски темпове на растеж спрямо отчетените през 2018 г., но в сравнение с периода след настъпването на кризата ще останат високи. Оценките за реалния растеж на производителността на труда в периода 2019–2022 г. възлизат на 3,3% средногодишно.

В съответствие с очакванията от предходната година, динамиката на показателя отчете ускорение през 2018 г. до 3,2%. Разгледано в средносрочен план, растежът на производителността на труда се очаква да бъде подкрепен от растежа на инвестициите, износа и кредитите за нефинансовите предприятия, като прогнозираният среден темп на нарастване в средносрочен хоризонт е близък до отчетения в исторически план от 2010 г. насам.
Очакванията за изпреварващо нарастване на доходите от труд спрямо производителността също се запазват.

Нарастването на компенсацията на един нает през 2019 г. ще допринесе за по-съществено повишение на разходите за труд за единица продукция, което обаче ще се компенсира от по-ниския им темп в края на прогнозния период. По този начин, средногодишният растеж на разглеждания показател ще достигне 3,3% през 2019–2022 г.

Ценови натиск

Средногодишната инфлация за 2018 г. бе 2.6%, като числото бе близко до това от есенната прогноза на МФ от 2.7%. Инфлацията в края на годината бе 2.3%. През последните два месеца на 2018 г. инфлацията на годишна база се сви значително, което се дължеше в най-голяма степен на цените на течните горива, които бяха повлияни от спада в международните цени на суровия нефт (с 30% за двата месеца).

Като се имат предвид допусканията за очакваната динамика на международните цени на суровините през 2019 г., натискът за нарастването на производствените и потребителските цени през 2019 г. е доста по-малък в сравнение с есента на 2018 г. От друга страна, вътрешните фактори за инфлация се запазват, въпреки че потреблението на домакинствата се очаква да нарасне с по-нисък темп. От очаквания ограничен ефект при международните цени на суровините се прогнозира годината да завърши с доста по-нисък ценови натиск при потребителските цени на стоките в сравнение с услугите.

Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2,4%, малко по-висока в сравнение с края на 2018 г. Цените на храните се прогнозират да бъдат по-високи поради спада в произведената продукция и добавената стойност в селското стопанство и увеличените енергийни разходи от предходната година, а също така и от очакваното повишение в международните цени на някои зърнени храни през 2019 г.

Също така се очаква и леко нарастване в цените при неенергийните промишлени стоки, при положение, че от периода след кризата техните цени отчитат спад. Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 1,8%, което технически се дължи на отчетените месечни стойности през 2018 г. Базисната инфлация в края на годината се очаква да достигне 2,5% и да бъде по-висока в сравнение с тази в края на 2018 г. от 2,1%.

В края на прогнозния период като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлацията в края на годината, поради по-ниските международни цени на петрола, стабилизирането в цените при останалите суровини, като и от забавените темпове на нарастване на вътрешното търсене.

От по-ниското равнище на цените на услугите спрямо стоките, в средносрочен период се очаква относителната цена при услугите да нараства с по-висок темп спрямо общото нарастване на цените. Възможно е в прогнозния период да има повишение на някои от цените на стоките и услугите с административни цени. В прогнозата такива корекции не са предвидени, поради липса на официални разчети за бъдещата динамика на тези цени, посочват от МФ.

Паричен сектор

В периода 2019–2022 г., кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за добра икономическа активност, увеличение на разполагаемия доход и нарастващо потребление на домакинствата. Привлечените депозити в банковата система също ще продължат да нарастват през целия прогнозен период.

През тази година кредитът за домакинствата се очаква да забави темпа си на годишно нарастване. Това, от една страна, ще е свързано с приключването на еднократни ефекти от 2018 г., както и тези, свързани с възстановяване на остатъчните суми от страна на правителството по кредити, отпуснати по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Влияние ще оказват очакванията за забавяне на нарастването при потребителските заеми в синхрон с по-ниския растеж на потреблението на домакинствата.

Годишният темп на нарастване на жилищните кредити също ще се забави, в съответствие с тенденцията на забавяне на растежа на цените на жилища, която се наблюдава от 2018 г. и се очаква да продължи през 2019 г.

Годишният растеж на вземанията от частния сектор също ще се забави, като се прогнозира да бъде 7,5% в края на тази година.

В Министерството на финансите отчитат допълнителни фактори в тази посока, кавито биха могли да бъдат по-високото ниво на антицикличния капиталов буфер, което ще бъде в сила от октомври 2019 г., както и действия на банките по подобряване на качеството на балансовите им активи.

Факторите, които ще влияят в посока на нарастване на кредита за домакинствата, са по-високият растеж на компенсациите на един нает през 2019 г. и очакванията за запазване на относително високо търсене на заеми.

Кредитът за фирмите ще продължи постепенно да нараства през 2019 г., като в периода 2020–2022 г. повишението му ще отразява и динамиката на частните инвестиции. Прогнозира се годишното нарастване на вземанията от предприятия да бъде около 8,6% в края на 2022 г. Кредитът за домакинствата леко ще забави темпа си на повишение до края на прогнозния период в синхрон с очакванията за забавяне на нарастването при потреблението на домакинствата.

Вземанията от частния сектор общо също ще имат възходяща тенденция през периода 2020–2022 г. (с нарастващ принос от бизнеса), като растежът им в края на прогнозния период ще бъде близо до 8%.

Рискове пред прогнозата

Нестабилната геополитическа обстановка, нарасналият брой протекционистични мерки и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред българската икономика, които идват от външната среда.

От МФ информират, че ограничителните мерки във външната търговия вече се отразяват върху икономическата активност в част от развиващите се страни. Забавяне на международната търговия генерира опасност от по-силно от очакваното забавяне на икономическия растеж в ЕС. Липсата на ясни и предвидими очаквания за развитието на турската икономика също поддържат опасенията от нов спад на износа за южната ни съседка. Невъзможността за сключване на споразумение между Обединеното кралство и Евросъюза създава допълнителна несигурност за външната търговия, както за България, така и за страните от ЕС. Реализацията на тези рискове би увеличила отрицателния принос на нетния износ за растежа на БВП и би довела до ускорено влошаване на баланса по текущата сметка.

Основните фактори, които ще определят риска пред реализиране на прогнозата за динамиката на кредита за частния сектор и могат да доведат до по-ниско от очакваното търсене на кредити са: повишена несигурност по отношение на икономическата среда, влошаване на доверието на потребителите.

Допълнителни фактори, които носят риск за прогнозата са действията на банките, свързани с продажбата на кредитни портфейли, както и потенциални ефекти върху кредитната им активност, в резултат от повисокото ниво на антицикличния капиталов буфер, както и новият макропруденциален инструментариум по отношение на банковото кредитиране.  


 

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
2
 
5
преди 1 месец
Абе, при положение, че процентът инфлация е подобен или дори по-голям (ако говорим за РЕАЛНА) инфлация, то за какъв "растеж" говорите изобщо, стъкмистици, дето мислите хората за идиoти? А как да тълкуваме това: Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,6%през тази година, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила (15-64 г.) до 72,3%.
Как така хем безработицата е 4%, хем НЕработещите лица в трудоспособна възраст са 27,7% ???? Демек за безработни бройкате само хората, които си търсят работа, но ордите ***, отказващи да учат и работят, не ги бройкате - тях по презумпция сме длъжни да ги храним?
На следващото преброяване хубаво ще си помисля дали да не се напиша и аз един *** и да висна на вратът на социалната система !!! Спирайте им помощите на тия, че загробиха държавата !!!
0
 
7
 
4
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Питайте Падишаха преди да обявявате темпа на растеж. Цяла та минала година той говореше за 4% и че сме между първите в ЕС. Ние завършихме с 3.2% (ТРИ ЦЯЛО И ДВА ПРОЦЕНТА), при положение, че растеж до 3% още НИЩО не носи. В същото време темпът на растеж в Румъния е 7%, в Унгария - 6%, доскоро беше 8%, литва - 5.6%, Словакия - там някъде и т.н.
Боко и гуменката, че са нагли и прости, е ясно. Боко вадеше едно смачкано листче от вътрешния си джоб при Слави и само повтаряше 20%, но не го питай какво означават тези 20%. Срещу него умникът пък повтаряше 26 милиарда, за да му опонира. А това в случая е едно и също, но извадено от контекста, боко иска да се похвали с малък процент на държавен дълг.
Докато ни управляват мутри-калинки-крадци-наглеци- слугинаж на Началници по избор, НЯМА да започнем дори само да излизаме от ХЕНДЕКА. ПАК гласувайте за тях!
6
 
9
 
3
преди 1 месец
Тиквесторо фанете опрайте с тоя мити растеШ асансьоро у панелката че не се знае кога ше пропаднем с него и земете асфалтирайте поне ЕНА УЛИЦА щот само уйя ми е пораснал с 3% кат го гали любовницата, друго нищо у коччината .....
2
 
10
 
2
al64ad до: Sandy
преди 1 месец
Няма профилна снимка
не се пали чак толкова на стъкмистиката и нечии мокри сънища :) :)
15
 
20
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Това не е вярно, това е лъжа! Икономика ни е над 75% сива и е потънала в дългове, които реално не може да върне. Икономиката ни е поела курс надолу и няма да има спиране, ще има колабиране.

Още от Бюджет и финанси
ДФ „Земеделие“ доплати близо 76 млн. лева за площ