Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Икономиката на България ще расте с вътрешното търсене, а не с частното потребление

Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция на страната се понижава в края на март и остава най-ниският в ЦИЕ, показва анализ на АББ

В сегмента на потребителските заеми се отбелязва понижение до 615,2 млн. лв. от 620,8 млн. лв. тримесечие по-рано, а необслужваните жилищни кредити са в размер на 689 млн. лв.

Въпреки че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.

Продължава тенденцията депозитите, привлечени от банките, да нарастват. В края на март те достигат 79,1 млрд. лв., като отбелязват годишен ръст от 9,3%, на фона на ниските лихвени проценти по спестяванията. Техният прираст е по-бърз, в сравнение с отчетените 7,3% на годишна база към края на декември 2018 г.

В изданието си „Икономически преглед“ БНБ очаква през първата половина на тази година депозитите на неправителствения сектор да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, продължаващо увеличение на доходите от труд и липсата на достатъчно сигурни алтернативи на спестяването в банките.

В края на март 2019 г. обемът на потребителските заеми за домакинствата, отчитани като салда, възлиза на 9,33 млрд. лв., при 9,12 млрд. лв. тримесечие и 7,92 млрд. лв. година по-рано. За нарастването на годишна база на кредитите съществено влияние оказа включването на нова отчетна единица в обхвата на статистиката, считано от второто тримесечие на 2018 г.

Ефект върху отчетните данни оказва и извършено счетоводно рекласифициране и продажба на кредитни портфейли от някои банки. При елиминирането на ефекта от включването на новата отчетна единица в статистиката, в края на първото тримесечие на 2019 г. потребителските кредити бележат минимален спад от 0,4% на годишна база (по данни от управление „Банков надзор“ на БНБ). Изчисленията показват още, че на тримесечна база потребителските кредити нарастват с 2,1%.

Обемът на жилищните кредити, отчитани като салда, се равнява на 10,76 млрд. лв., при 10,6 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2018 г. и 9,65 млрд. лв. в края на първото тримесечие на миналата година.

В края на март 2019 г. общата сума на спестяванията на домакинства и фирмите, които ги обслужват, нараства с по-бърз темп – 8,9%, в сравнение с ръста от 7,7% в края на четвъртото тримесечие на 2018 г. Депозитите на домакинствата достигат 52,4 млрд. лв., което представлява 45,4% от БВП.

Делът на сектор „Домакинства“ в общата сума на депозитите в банковата система е 66,2%.

Към 31 март общата сума на заемите на фирмите се повишава със 7,8% на годишна база, като те достигат 23,34 млрд. лв. (20,2% от БВП). Кредитите, отчитани като салда, се покачват с 5,3% на годишна база до 33,12 млрд. лв. Кредитите за предприятия (без овърдрафтите) бележат ръст от 5,6% на годишна база до 21,78 млрд. лв.

През първото тримесечие се наблюдава задържане на достигнатите ниски стойности на лихвените проценти по новодоговорените депозити с договорен матуритет за фирмите и понижение при тези за домакинства спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г.

Лихвените проценти по жилищните кредити продължават плавно да спадат. Лихвените проценти по потребителските кредити задържат достигнатите ниски стойности, докато лихвените проценти по кредити за нефинансовите предприятия бележат ръст в сравнение с предходното тримесечие.

В своето тримесечно издание „Икономически преглед“ БНБ прогнозира, че през първата половина на 2019 г. лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити ще се запазят на достигнатите ниски равнища. Вътрешните фактори, които според централната банка ще благоприятстват задържането на ниските лихвени равнища, се запазват. Те са свързани с високия приток на привлечени средства в банковата система, както и с конкуренцията в сектора. Основен външен фактор, който се очаква да влияе върху динамиката на лихвените проценти по кредитите и депозитите, е лихвеният цикъл в еврозоната.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

3
 
5
 
2
data до: serafima
преди 1 месец
хаххаха , разчитаме на вътрешно потребление щот външното вследствие на патока доналд не е много ок , а не щот няма кво да изнасяме
5
 
10
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Цитирам: "От банковата асоциация посочват, че българската икономика отбелязва растеж от 3% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година, който се движи основно от частното потребление, правителственото потребление и инвестициите на компаниите. За сравнение средният растеж за Европейския съюз през периода октомври-декември 2018 г. е 1,5% на годишна база, а този в еврозоната – 1,2% на годишна база."

Друго сравнение - тиемпът на растеж в България е най-нисък в Централна и Източна Европа - в Полша и Румъния - по 7%, два пъти по-бързо. Затова и България напредна по време на членството много по-бавно отколкото Румъния по БВП на човек от населението. При равни първоначални нива днес БГ има индекс 49%, а Румъния - 63% Темп от 3% не може да изпълни ролята на приобщаващ за т.нар. догонващо развитие и няма забележимо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства.
А разчитаме на потреблението, защото намаля износът - няма какво да изнасяме.

Още от Бюджет и финанси
ББР отбелязва 20-тия си юбилей с международен икономически форум