IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ИПИ: Диференцираният ДДС мина по пътя на COVID и зави в нова посока

Мярката не води до по-ниски цени за потребителите, а до по-голям марж на печалбата в определени сектори, пише Зорница Славова

09:42 | 08.11.20 г. 6
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Още с намаляването на данък добавена стойност (ДДС) за хотелите през 2012 г. до 9% и загубата на данъчния неутралитет на държавата, исканията за диференцирани ставки на данъка за различни сектори зачестиха, пише в коментар икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и още няколко сектора получиха облагата от 9% ДДС - ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги.

В бюджета за 2021 г. се вижда, че намалението се отнася само за догодина, след което ставките вероятно отново ще бъдат 20% - колкото и за останалите стоки и услуги, допускат в ИПИ. Според бюджетната прогноза по-ниските ставки на ДДС ще доведат до намаление на приходите от косвени данъци през 2021 година. Очаква се те на нараснат с 4,4% вместо с 5,7% без диференциация.

Естествено, след разширяването на изключенията, веднага последваха искания на нови. В края на октомври премиерът Бойко Борисов обеща по-нисък ДДС и за доставката на храна от ресторантите за вкъщи, припомня още икономистът.

Диференцираният ДДС води до значително изкривяване на пазара и няма икономически аргументи за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги. Сега за първи път намаляването на ДДС е насочено към конкретен сектор и субектите в него, а не към определена услуга и потребителите.

Няма да има намаление на приготвените (или неприготвени) храни изобщо, а на доставките за вкъщи от ресторантите. Това предизвика търговските вериги за хранителни стоки да настояват за намаляване на данъка и за храните от топлите витрини в супермаркетите.

"Ако досегашната логика на диференциация се спази, би трябвало да се уважи това искане и фокусът да е насочен към потребителите на конкретната стока или услуга, а не към ресторантите", пише Славова. Само че правителството очевидно иска да подпомогне точно ресторантите и използва намаляването на ДДС за някои сектори като антикризисна мярка.

Това ще доведе до още по-сериозни негативи за икономиката – изкривяване на стимулите, неясни ефекти, сложност за администриране, създаване на предпоставки за заобикаляне на закона и данъчни измами и предизвикване на чувството на несправедливост и несигурност на пазара.

Положителното в случая е разкриването на факта, че управляващите си дават сметка, че намаленият ДДС за някои стоки и услуги не води толкова до намаляване на цените за потребителите, колкото до увеличаване на маржа на печалбата за търговците.

В период, в който икономическият растеж, повишаването на заетостта и привличането на инвестиции са от ключово значение, по-добрият вариант би бил обща по-ниска единна ставка за цялата икономика, пише в заключение Зорница Славова.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:19 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 6 rate down comment 0
Лъчо
преди 3 години
При мен намаленото ДДС се отрази изключително добре . Ако не беше то може би да сме фалирали половината бранш. Имам заведение за бързо хранене и веднага да отбележа за хейтърите, "че сме в сивия сектор" и нищо не плащаме и караме лимузини. Да има и такива колеги и то не малко. Но при мен всичко се маркира, персонала се осигурява на реалните часове и то доста над минималната заплата. Задължения към Нап нямам. Проверки от Нап, касов контрол, РЗЙ и агенция по заетостта ни правят по два, три пъти в годината. В по_малките градове обектите не са много и контрола е много по-голям. (особено ако нямаш връзки). При нас поради по ниския стандарт надценката е много по-малка отколкото в София (примерно). Печалбата също. Цените нямаше как да се намалят, но важното е, че не сме ги и вдигнали (както направиха някой). За да компенсират загубите. Оборотите цяло лято бяха - 20-30%, а от две седмици - 30-40%. Разходите като наеми режиини разходи, заплати, осигуровки, кредити и т. Н са същите а някой и по-високи. Така че, изказвания от сорта "намалението на ддс увеличава печалбата на рвсрорантьорите са пълна глупост). Със спестените 1000-2000лв ДДС на месец лично аз съм задържал поне двама служителя и успявам да си платя разходите, за печалба не можем и да говорим.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 2
bgMan
преди 3 години
А лошо ли е загиващи легални бизнеси да получат глътка въздух чрез намалено ДДС или това е привилегия само за корумпирани политици?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 5 rate down comment 1
фиг.1
преди 3 години
Мярката с намаления ДДС не беше насочена към потребителите, а към засегнатите от коронакризата търговци. Никой не е очаквал тя да доведе до намаление на цените, просто защото не е имала такава цел. Все пак признавам, че това не беше най-доброто решение на управляващите. Да се пипат данъците не е безопасно. Можеха да измислят други компенсации.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 5 rate down comment 0
Стоян Петров
преди 3 години
Няма основателна причина, да си въобразяваме че намаленото ДДС ще доведе до по ниски цени в България. Водещи световни институти са правили проучвания, как се разпределя намалението на този косвен данък в различни страни за различни стоки. По памет, до крайният клиент достигаше средно 23% от тази благина. Останалото се разпределя на първо място търговец, дистрибутори, производител, реклама и който се сетите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 0
Стоян Петров
преди 3 години
Няма основателна причина, да си въобразяваме че намаленото ДДС ще доведе до по ниски цени в България. Водещи световни институти са правили проучвания, как се разпределя намалението на този косвен данък в различни страни за различни стоки. По памет, до крайният клиент достигаше средно 23% от тази благина. Останалото се разпределя на първо място търговец, дистрибутори, производител, реклама и който се сетите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още