Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

ИПИ: От лев към евро и монетарните котви

Новините около двете български банки, които трябва да вдигнат своя капитал, ще са ориентир дали се доближаваме до ERM II, пише в коментара на Петър Ганев

ИПИ: От лев към евро и монетарните котви

Снимка: Pixabay

Вече почти месец темата за еврото е водеща в общественото пространство. Поправката в чл. 29 на Закона за Българска народна банка предизвика вълна от коментари и притеснения в българското общество, като последният щрих по темата е, че евентуалното присъединяване към валутния механизъм ERM II се отлага с няколко месеца. На фона на всичко това се заговори и за търсен „консенсус” по темата. Тук ще отправим поглед към събитията от последните седмици, като ще търсим и някаква обединяваща нишка на невъзможния монетарен консенсус, коментира Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Още по темата

Валутен борд и ERM II

В самото начало на публичната дискусия описахме в детайли рамката, която води до съответните законодателни промени. Излишно е сега отново да влизаме в детайлите на тази тема, но е хубаво да се направят някои допълнения от историческа гледна точка – най-малко от гледна точка на т. нар. „консенсус”. От над 20 г. на експертно ниво е ясно, че пътят на България към еврозоната минава през по-скоро ненужен престои във валутния механизъм ERM II. Ненужен, тъй като бордът вече гарантира липсата на колебания на обменния курс между лев и евро. Това обаче не означава, че подобен престои може да бъде заобиколен.

Още през 2001 г. в книгата „От лев към евро: Кой е най-добрият път?”[1] се обсъжда в детайли именно този проблем – как да се премине от валутен борд през механизма на валутните курсове по пътя към еврото? Притеснението тогава е, че влизането в механизма на валутните курсове би означавало отмяна на борда и съответно би повишило валутния риск. Това притеснение обаче намира своя отговор през 2003 и 2004 г., когато първо ЕЦБ заема официална позиция, че страни, които имат валутен борд, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя борд в рамките на механизма на валутните курсове, а след това Естония и Литва извървяват именно този път – запазват си едностранно борда в рамките на ERM II и по-късно влизат в еврозоната без да пипат своя курс.

Напред или назад се движим по пътя към еврото?

Новините от последните дни носят разнопосочни послания за пътя към еврото. От институционална гледна точка новината от последните седмици е, че в крайна сметка промените в чл. 29 от Закона за БНБ вече са в сила. Важно е да се отбележи, че въпреки тежкия разрив между президент и правителство, президентът не наложи вето върху въпросните текстове – макар да беше силно критичен към начина на тяхното приемане. С обнародването на промените на практика отпада и последната законодателна пречка пред членството ни в ERM II, тоест институционално се приближихме до еврото.

В същото време обаче, първо премиерът обяви, че ще търси консенсус и ще забави темпото – каквото и да значи това, а впоследствие се появи новината, поднесена от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че присъединяването към валутния механизъм ERM II най-вероятно се отлага с няколко месеца. Можем да търсим много причини за подобно отлагане, в т.ч. желанието за „консенсус” на премиера, но често най-очевидният отговор е всъщност верният.

Последната техническа пречка пред влизането в ERM II е изискването за увеличението на капитала на две български банки, в които ЕЦБ откри капиталов недостиг. Едва ли е случайно, че в деня, в който научихме, че срокът за влизане в ERM II се отлага е и денят, в който Комисията за финансов надзор излезе с решение, което на практика отложи увеличението на капитала на ПИБ. Остава да видим дали този въпрос ще бъде разрешен в идните месеци или банките ще бъдат спирачката пред пътя ни към еврото.

Възможен ли е консенсус за еврото?

Разговорът от последните 3-4 седмици ясно показва, че пълен консенсус в страната – било за валутния борд или еврото, никога няма да бъде постигнат. В текущата дискусия обаче е важно да отчитаме основните монетарни котви – можем да ги наречем основна монетарна линия, които съществуватслед въвеждането на валутния борд у нас. Тази линия се е променяла леко в зависимост от историческия момент, но в общия случай котвите ѝ са оставали непроменени.

Основната монетарна линия в България в последните над 20 години винаги е стъпвала на две котви. Едната е поддържането на валутния борд и на курса 1.95583 лева за едно евро. Втората котва е, че бордът завършва с приемането на еврото – при същия този курс. Бордът е бил атакуван както експертно, така и бандитски през годините, но основната монетарна линия винаги е била тази. Нюансите сабили в „консенсуса” за времето на приемане на еврото – първо страната влезе в ЕС и по-скоро „искахме”, после беше криза и на практика официално „отлагахме”, след това кризата свърши, фалира КТБ и еврото отново стана актуално. Във всеки един от тези периоди бордът е бил защитаван от основната монетарна линия, а духът на времето може да бъде проследен в множество статии и изказвания през годините[2].

Какво да очакваме?

Членството в механизма на валутните курсове е преди всичко и политически акт – и от двете страни, което означава, че към момента то остава абсолютно непредвидимо. От техническа гледна точка обаче е важно да се следи за новините около двете български банки, които трябва да вдигнат своя капитал. По това дали такива стъпки се предприемат в идните месеци можем да се ориентираме дали се доближаваме до ERM II или отлагането ще е за по-дълъг период. Важно е да отбележим, че ако банките изпълнят предписанията на ЕЦБ, то вече пречка пред влизането в ERM II няма да има и то може да стане факт във всеки един момент.

Дебатът за еврото, който очевидно ще продължи, също е важен, тъй като има отношение не само към времето, но и въобще към двете монетарни котви. Ако стигнем до вариант, при който не просто отлагаме влизането в ERM II, а едва ли не се отказваме от еврото, то едната котва – завършекът на борда в евро, на практика ще бъде отслабена. Това автоматично означава, че ще се появи пространство за всякакви форми на план „Б”, като алтернативна на „вечния” валутен борд. Подобна дискусия може да бъде много опасна за лева.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1]Н. Неновски, К. Христов, Б. Петров, „От лев към евро: Кой е най-добрият път?” (2001)

[2]За духа на времето вгодините преди кризата виж статията на Димитър Чобанов по повод 10 години от въвеждането на валутния борд „If It Ain’t Broke, Don’t Fix It” (2007).

Периодът на критика и изчакване ясно се откроява в изказване на Иван Искров при откриването на учебната година в УНСС през 2012 г.

За настроенията след фалита на КТБ виж статията на Мартин Заимов и Борис Петров „Присъединяването към Европейския банков съюз – The Only Game in Town” (2014).

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

4
 
5
 
5
dikens15 до: dikens15
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Първа Инвестиционна Банка
3
 
3
 
4
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
От груби и недодялани действия тип а ла Ментата вече прави впечатление, че се действа по меко, пускат се статийки с по меки намеци за благодата от евро(гейската) валута. Не го искаме. Не искаме политици, банкери и олигарси да си въртят схемите. Искаме си борд.
И между другото как *** ще покрие капиталова дупка от 262 млн.евро много ми е любопитно.
2
 
4
 
3
dikens15 до: lozkhris
преди 6 месеца
5
 
4
 
2
преди 6 месеца
мое си преместите па часовника и от юли за юли до година ако не се получи, пробайте пак с усилване на преписаното за еврото, колко е убаво, па мое ви чуят от Франкфурт и да ви напсуват оше веднъж .....
5
 
8
 
1
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Хладната реалност е проста - еврото беше проект на САЩ и Германия и отчасти Франция, като всяка страна имаше своите причини. САЩ - девалвация на долара спрямо една валута на най-колемия си конкурент тогава на международния трейд-пазар. Европа беше силна и прекалено самоуверена, преклано оптимистична и уверена. По тов време Китай все още не беше сериозна заплаха, а нямаше фирма, производител и корпорация, която да не иска да реализира продукцията и услугите си в Америка. Германия имаше други цели - пълното подчиняване на европейския пазар и налагане на тотален контрол чрез агресивно настаняване на германския корпоративен модел на територията на всяка страна от ЕС и ЕЗ. Всъщност именно заради Германия през 1997 Иван Костов върза лева за еврото, а не за долара. Силното евро не пречеше на Германия, защото реализацията на германските стоки вътре в ЕС и ЕЗ беше бетонирана заради липсата на национални валути и отнетата възможност на всяка една отделна страна да подпомага икономиката си като девалвира валутата си. И така още през 2002 година, малко след физическото приемане на еврото САЩ започнаха агресивно да девалвират долара с цел главно да увеличат печалбите на американските фирми, опериращи ан европейския пазар, както и да обезценят, макар и условно големите си дългове и дефицити. Именно тогава Грийнспан започна намаляването на лихвите, което по-късно докара дълговата криза и краха на Леман Брадърс и ипотечните заеми. След това започна печтането. Америка няма вече други лостове за подръжка на иконопмиката си, базирана на петродолара и емитиране на външен дълг. Могат да развързват и войни и точно това се наблюдава в Близкия Изток - далеч от територията на САЩ. Германия беше абсолютно индеферентна, Дойче *** яростно се противеше на всяко разхлабване на лихвената политика и девалвация на еврото, въпреки бурята в САЩ, гръцката драма и очевидното отслабване на китайската икономика. Стигна се дотам, че в средата на най-голямта криза в САЩ през 2010-2011, Трише вдигна лихвите и успя да "помогне" на ФЕД да засили еврото до 1.57$. Марио Драги продължи с тая вакханалия с прословутото си "whatever it takes". Нещата всъщност бяха много загрубяли, но нито ФЕД, нито Германия искаха еврото да отслабне. През 2015 ФЕД вече беше изтощен от една политика, която очевидно не даваше желаните резултати, Гърция беше пред излизане от ЕЗ, американците бяха разпалили войната в Украйна, загубили илюзии за Крим, Китай беше станал нелогично опърничав, а Швейцария "освободи" франка от еврото / официално не е имало никога "връзване:" /. Напливът на имигаранти към Еворпа стана неконтролируем. Еврото нямаше как да се държи повече силно. И падна, с идеята това да не продължи дълго, не повече от година. През 2018 се направи опит да се реализира обратно връщане към курс 1.30-1.35$ за евро, но за жалост дори яростната подкрепа на Тръмп не успя да задържи тая постановка. В момента изглежда, че нито САЩ, нито Германия имат възможност да влияят на курса еврро-долар. Великобритания излезна от ЕС, парите силно намаляха. САЩ не могат да започнат печатане, защото вече няма да са единствени, ЕЦБ отново е на минимум с лихвените нива и в готовност да започне печатане във всеки момент. Китай вече държи нивата на юана ниски, ударът с коронавируса обещава да предизвика истинска катастрофа. За България приемането на еврото просто ше превърне страната в абсолютен преидатък към германския корпоратизивъм и пълна загуба на пазарен и държавен суверенитет. България не е Германия, нито Франция, нито Испания. Прибалтийските републики са на life support - бягството на гражданите им към Западна Европа, демографският срив и унищожената икономика трябва да са пример за България. Еврото няма да докара никакво богатствто на българите, защото за да са богати, хората трябва да произвеждат, да осъществяват положителен прираст, да бълват грамотни, обучени и знаещи кадри и работници. Девалвацията на лева преди преминаването към еврото е неминуема, а това ше прибере парите в опбръщение и всъщност ше направи народа беден. За един ден бирата в Германия стана от 1 марка на 1 евро при приемането на еврото. Същото ще се случи и в България, защото това се е случило навсякъде. Политиците ни не са независими, така че каквото и да се ;пише, говори и обсъжда - приемането е неизбежно. За жалост

Още от Бюджет и финанси
Правителството отпуска още средства за подкрепа на производството