Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Калин Христов: Структурните проблеми в еврозоната са заради липса на инвестиции*

Спестяванията не се трансформират в инвестиции, посочи подуправителят на БНБ на форума на Клуб Investor „Банки и финанси“

Калин Христов: Структурните проблеми в еврозоната са заради липса на инвестиции*

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Структурните проблеми продължат да влияят на процесите на икономиката на Европа и могат да я изведат на нова траектория, като това важи и за еврозоната. За размисъл е въпросът как да се създаде механизъм заради потиснатия растеж“, зaяви подуправителят на БНБ Калин Христов при откриването на форума на Клуб Investor „Банки и финанси“, на който се дискутира темата за структурните слабости в икономиките на ЕС в резултат на паричната политика.

При тези структурни проблеми в еврозоната няма как да се стремиш към нея, предупреди ръководителят на Управление „Емисионно“, като за пример даде Дания и Швеция, които не го правят, въпреки че могат да влязат веднага.

Калин Христов е категоричен, че данъчната структура на Европа трябва да е следствие от растежа, инвестиции и производство. Големият въпрос в ЕС сега е фискалната децентрализация, добави централният банкер и прогнозира, че еврозоната ще еволюира. 

Десетилетие след глобалната банкова криза все още има критични точки в еволюцията на финансовата индустрия, пояснява Христов.

„Спестяванията не се трансформират в инвестиции“, категоричен е Христов и потвърди, че това е най-големият проблем и това са структурно слабите страни на еврозоната.

„Банковото възстановяване след кризата след фалита на Lehmon Brothers продължава бавно. Икономиката се движи от потребление и износ, а не от инвестиции и това продължава до днес“, посочи Христов и припомни, че след 2014 г. е имало масиран стимул на лихвената политика.

„Тъкмо мислихме, че ще има икономически растеж , но през март има забавяне, а от миналата седмица пак се заговори нови количествени стимули“, информира той и дори нарече паричната политика „импотентна“.

Според него в България се наблюдава същата динамика и приспособяване към същата структура - потребление и износ, но няма инвестиции.

Процентите ще останат ниски за много дълго време.

„Какво става с частните инвестиции“, риторично попита подуправителят на БНБ. Не знаем как те растат. До 2016 г. те бяха с отрицателен знак и после отчетоха слаб ръст", посочи в анализа си подуправителят на централната банка.

Христов напомни, че ниските лихвени равнища стимулират потреблението, но не и бизнеса. 

"Времената на нулевите лихви няма да свършат скоро. Процентите ще останат ниски за много дълго време,  заяви подуправителят на БНБ. –Структурните проблеми в европейската икономика водят до този ефект с много ниски лихвени равнища. Дали практически е възможно при такива условия паричната политика да спаси еврозоната с очакванията да се стимулира растежа?" Калин Христов заяви, че това няма да се случи.

По думите му всяка икономика има равновесно ниво и колкото е по-старо населението, повече спестява.

„Ако икономиката има ниска производителност, лоша образователна система, неефективна администрация, това създава проблеми за растежа“, обясни банкерът и предупреди, че ако това продължи, означава, че „никой не е разбрал какво се случва през последните години“.

При отрицателните лихви в банките за бизнеса, които са реално данък богатство, все по-трудно ще става да се убедят избирателите в Европа, че те са необходими.

„Има структурни причини дали Европа ще понесе ниска раждаемост и свиване на работната сила. Инвеститорите ще са много предпазливи, преди да правят инвестиции“, анализира ситуацията в момента Христов и обясни, че за България този ефект е умножен, защото е усилен от миграцията и образователната система.

„Най-добрите ученици отиват да се образоват в престижни университети и остават на работа в чуждите страни. С 90 хиляди се свива броят на нашите работници всяка година. Проблем е, че в образователната структура голяма част от от населението не ходи на училище и не се интегрира. Този структурен проблем е много голям заради тренда на миграцията и тези, които работят, трябва да спестяват повече заради дизайна на нашата обществена здравна система, където трябват повече спестявания, защото винаги трябва да се доплаща“, потвърди Христов.

Той подчерта предимствата на нашата икономика с ниската публична задлъжнялост и ниския публичен дълг. „Те са предимство, но трябва да се изчистят структурните проблеми – свързани с ниска раждаемост и образование“, съветва Христов.

Той смята, че има и друг структурен фактор в банковата система, който може да се промени, но сега я потиска. Той е свързан със свръхрегулацията на банките – сега те инвестират в по-нискорискови активи, което сваля доходността. Банковата система става по-малко рискова, което я прави неконкурентна.

Подуправителят прогнозира, че нетният марж ще остане на по-ниско ниво, инвестициите също ще са на по-ниско ниво и ще продължи тенденцията да се стимулира потреблението.

Вижте повече във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria!

гледано: 4410   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
2 гласа

*Материалът е актуализиран към 18 ч.

По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (19)

   1| 2    
3
 
4
 
19
data до: data
преди 2 седмици
Що требе търговската верига да се занимава с някакви си местни производители ? Я поръчвай всичко в Китай и прибирай печалбите . Кво от това че Клин риве - спестяванията не се превръщат в инвестиции . Хахххаха , ма требвало да се оправи раждаемостта - ма нема нужда , ще внесем готови китайци , афганистанци , туземци всекакви
1
 
6
 
18
преди 2 седмици
Хаххаха , абе Калине кажи си тия процеси са характерни за ОЛИГОПОЛНИЯ ПАЗАР в ЕС , всичко що е малък бизнес оцелява от някакви държавни субсидии (помощи) - а кой раздава помощите , политиците естествено . И кръгът се затваря . Няма значение кво иска потребителя - получава това което му предложи монопола или вързаната за политиците фирмичка . Нямало инвестиции ? Няма и няма и да има щот инвестициите се правят с цел ПЕЧАЛБА , а печалбите ги прибират олигополите , самите те нямат интерес да инвестират щот така и така си прибират мазното от пазара без да си дават зор . Кажи сега че е наход японския модел - банките купуват всички ДЦК-та , а правителството "инвестира" вместо хората . Естествено , пак през партийните фирмички и монополите .
2
 
13
 
17
крас до: petyob
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
ОДОБРЯВАМ ЩТЕНИЕТО ТИ ОТПРАВЕНО КЪМ ДРУГАРЯ КАЛИН

На въпросите които си задавате има отговор и той е в т. 2 от препоръкит на ЕК отпарвени към България:

"Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез ЗАСИЛВАНЕ НА НАДЗОРА, насърчаване на АДЕКВАТНА ОЦЕНКА НА АКТИВИТЕ, включително БАНКОВИТЕ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми....." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

СПОРЕД "ГАДНИТЕ" ЕВРОПЕЙЦИ не само АКТИВИТЕ , но и ОБЕЗПЕЧЕНИЯТА на банковата ни система са НЕАДЕКВАТНИ!!!!!!!!!!

В този ред на мисли воже да се приеме , че огромна част от банковите НИ активи са ДЕКАПИТАЛИЗИРАНИ, А ОБЕЗПЕЧЕНИЯТА НЕРЕАЛНО ЗАВИШЕНИ.

Общо взето сме като НААКАНИ ДУПЕТА , обаче гордо обявяваме края на ЕВРОТО и ЕС!!!!

Този път Калинчо наистина пресоли манджата.
Какъв ще е отговора на ЕВРОПА ???
Естествено ще ни наритат.
7
 
6
 
16
khao до: Mavi Goz
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Всъщност точно обратното, всички прочетоха статията, но само ти не е разбра ...
2
 
11
 
15
khao до: Andy`Z
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
хахахахаха, ирония е това колега ... човека троли гербаджиите :)

Още от Бюджет и финанси
Правителството одобри допълнителни разходи за над 33 млн. лв.