Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Парите в обращение надхвърлят 15 млрд. лева в края на септември

Почти 30% от банкнотите за размяна през третото тримесечие заема купюрата от 20 лева, а с най-малък дял, едва 6%, са петолевките

Парите в обращение надхвърлят 15 млрд. лева в края на септември

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

В края на септември парите в обращение в България (банкноти и монети извън касите на БНБ) достигнаха 15,079 млрд. лева, като на годишна база нараснаха с 12,69% (1,698 млрд. лева), пише в изданието на централната банка „Преглед на емисионно-касовата дейност на БНБ юли – септември“.

От БНБ изчислиха, че през предходния едногодишен период (септември 2015 г. – септември 2016 г.) увеличението беше по-ниско като абсолютна стойност (1,529 млрд. лева), но по-високо в процентно отношение (12,90%).

Пари в обращение (септември 2012 г. – септември 2017 г.)

Източник: БНБ

Динамика на парите за размяна

От анализа на централната банка се разбира, че тенденцията към нарастване на парите в обращение се запазва и през третото тримесечие на тази година, като в сравнение с второто тримесечие темпът на нарастване е по-висок. В сравнение с края на периода от април до юни парите в обращение се увеличават с 6,08% (864,9 млн. лева), докато  през второто тримесечие, растежът беше 3,78%.

Нарастването на парите в обращение през третото тримесечие на 2017 г. е с 0,36 процентни пункта по-голямо в сравнение със същия период на предходната 2016 г., отчитат още от БНБ.

Пари в обращение

Източник: БНБ

В края на септември 2017 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,63%, като през третото тримесечие е нараснал с 0,03 процентни пункта спрямо края на юни 2017 г.

Средна стойност на банкноти и монети

Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие възлиза на 33,67 лева, което представлява увеличение с 0,37 лева спрямо края на юни, и 1,17 лева спрямо края на 2016 г. За едногодишен период стойността ѝ се повиши с 1,84 лева, или с 5,78% вследствие на по-високия темп на нарастване в паричното обращение на броя банкноти от 50 и 100 лева в сравнение с останалите купюри.

Към 30 септември 2017 г. делът на разменните монети в стойността на парите в обращение е 2,32%, като през третото тримесечие е намалял с 0,03 процентни пункта спрямо края на предходното. Средната по стойност разменна монета в обращение в края на септември достигна 0,16 лева, отбелязвайки увеличение с 0,01 лв. спрямо края на юни. За едногодишен период стойността ѝ нарасна с 0,02 лева в резултат от навлизането в обращение на монетата с номинална стойност 2 лева, отбелязват специалистите.

Динамика и купюрен строеж

В края на септември 2017 г. в обращение са 437,1 млн. броя банкноти, които са с 20,6 млн. броя, или с 4,95% повече в сравнение с края на юни. За същия период общата им стойност нарасна с 6,12% (848,7 млн. лева), като в края на септември достигна 14,722 млрд. лева.

Структура на банкнотите

С най-голям дял от 29,89% в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2017 г. е купюрата от 20 лева, като към 30 септември в обращение са 130,6 млн. броя банкноти с този номинал.

С най-малък дял от 5,79% е броят в обращение на банкнотите от 5 лева.

За едногодишен период (септември 2016 г. – септември 2017 г.) банкнотите в обращение се увеличиха с 26 млн. (6,32%) по брой и с над 1,632 млрд. лева (12,47%) по стойност.

Общата стойност в обращение на банкнотите от 50 лева в края на септември е 5,805 млрд. лева, което им отрежда и най-големия дял (39,44%) в структурата по стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял от 0,41% е стойността на банкнотата от 2 лева.

В края на септември 2017 г. в обращение са 2,245  млрд. броя разменни монети, които са с 52,7 млн. броя, или с 2,40% повече в сравнение с края на юни. За същия период общата им стойност нарасна с 16,1 млн. лева, или с 4,84%, и в края на септември тя достигна 349,6 млн. лева.

Запазва се дългосрочната тенденция към постоянно нарастване на годишна база на броя на всички разменни монети в обращение. За едногодишен период общият брой на разменните монети в обращение се увеличи със 182,1 млн. (8,82%), а стойността им с 65,1 млн. лева (22,87%).

От анализа на БНБ се разбира, че продължава тенденцията към бърз растеж в паричното обращение на броя на монетите с най-ниска номинална стойност – 1 и 2 стотинки. В сравнение с година по-рано техният брой расте съответно с 47,3 млн. (7,61%) и с 41,9 млн. (7,89%).

За едногодишен период броят в паричното обращение на монетите с номинал 1 лев се увеличи със 17,7 млн., или с 14,69%. По-високо е годишното нарастване в паричното обращение на броя на монетите от 2 лева, чийто брой се вдигна с 18 милиона и в края на септември 2017 г.  те достигнаха 28,5 млн. броя. При останалите номинали нарастването на годишна база е в границите от 6,73% за монетите от 10 ст. до 9,42% при тези от 50 ст.

В БНБ изчисляват, че с най-голям дял от 29,79% в общия брой на разменните монети в обращение имат металните пари от 1 ст., които към 30 септември са 669,1 млн. броя. С най-малък дял от 1,27% в края на третото тримесечие са монетите с номинална стойност 2 лева.

                       Структура на разменните монети в обращение към 30 септември 2017 г.


Източник: БНБ

Динамиката по стойност на разменните монети в обращение също запази тенденцията си към растеж от последните няколко години. Основен принос за общото им нарастване по стойност имат металните пари с високи номинали – от 1 и 2 лева.

Общата стойност на монетите от 1 лев в обращение в края на септември 2017 г. е 137,9 млн. лева, което им отрежда и най-големия дял (39,45%) в структурата по стойност на разменните монети в обращение. С най-малък дял от 1,91% е стойността на монетите от 1 ст.

Спрямо края на предходното тримесечие в структурата по стойност на разменните монети в обращение с 1,38 пр. пункта нарасна делът единствено на монетите от 2 лева, което доведе до намаление на дяловете на останалите номинали.

Намалява делът на неистинските и преправени пари

През третото тримесечие на тази година в Националния център за анализ на БНБ са задържани общо 197 броя фалшиви български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо второто тримесечие броят на неистинските пари е с 49 по-малко.

Брой на неистинските български банкноти (юли – септември 2017 г.)

Източник: БНБ

От централната банка информират, че в общия брой на задържаните през третото тримесечие фалшификати най-голям дял има купюрата от 20 лева (55,84%), а купюрите от 50 лева и 10 лева заемат съответно дял от 23,86% и 16,24%.

От юли до септември са регистрирани и задържани 151 броя фалшиви монети, от които пет броя от 2 лева, 57 броя от 1 лев и 89 броя от 50 ст.

Сред задържананата на територията на България фалшива валута през третото тримесечие са 1 837 броя евро, 100 броя щатски долари и 54 броя банкноти от други чуждестранни валути.

Банкноти и монети, извадени от употреба

През периода юли – септември 2017 г. централната банка е извадила от обращение като негодни за последващо използване 16,9 млн. броя банкноти. С най-голям дял (35,76%) са тези от 10-левовата купюра.

     Негодни банкноти                                                                                            Негодни  монети

Източник: БНБ

При обработката на разменни монети в БНБ като негодни за разбяна БНБ е отделила 187,3 хил. броя, като на годишна база броят им е 40,55% по-малък.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

2
 
0
 
4
преди 1 година
Няма профилна снимка
Тези "заеми" всъщност са фискалният резерв на държавата. И е по-коректно да се нарече депозит на правителството, а не заем.
За останалото няма нищо абсурдно. Но да не превръщаме коментарите в личен разговор.
0
 
2
 
3
крас до: Специалист по всичко
преди 1 година
Няма профилна снимка
Прочети Закона за БНБ.

Там ще откриеш истините свързан с ВАЛУТНИТЕ ЗАЕМИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, които се отразяват в АКТИВА на Управление емисионно на БНБ като инвестиция в ЧУЖДИ КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ носеща отрицателна дохоност.
Левовата равностойност на тези ВАЛУТНИ ЗАЕМИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО с лихва достигаща до 10% се изписва в пасивите на Управление емисионно на БНБ като "Задължения към правителството и бюджетни организации"

НЕ Е ЛИ АБСУРДНО съгласно закона на БНБ ДА Е ЗАБРАНЕНО ДА ОТПУСКА КРЕДИТИ НА СОБСТВЕНОТО СИ ПРАВИТЕЛСТВО и най важното:
ДА ВЛАГА АКТИВИТЕ СИ В ИНВЕСТИЦИИ С ОТРИЦАТЕЛНА ДОХОДНОСТ в западни банки от които нашето правителство тегли ЗАЕМИ с лихва достигаща 10 % ?!

НИМА ФИНАНСИСТИТЕ В ПАРЛАМЕНТА НЕ ЗНАЯТ И НЕ СА ЧУВАЛИ ЗА ТОЗИ АБСУРД?!
Не виждат ли, че с този ЗАКОН за БНБ, националната ни банка се е превърнала в един ФИНАНСОВ АГЕНТ на ЧУЖДИ ЗАПАДНИ БАНКИ?!

МВФ НАСТОЯХА ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА , НО ТАКАВА НЕ ПОСЛЕДВА!!

КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА ЗАКОНОВО БЕЗУМИЕ!!

КОЙ??
3
 
1
 
2
преди 1 година
Няма профилна снимка
В сериозна заблуда си. Нарастването на парите в обращение е резултат от съвсем други икономически процеси. Не са замесени никакви заеми. И също така не могат да се правят никакви съпоставки със средата на 90-те години на миналия век.
4
 
14
 
1
преди 1 година
Няма профилна снимка
Когато през 1997 г. въвеждаха Паричния съвет парите в обръщение бяха едва 0,6 млрд.лв.
Сега са 15 млрд.лв. !!

За 20 години паричната маса се е увеличила 25 пъти!!!
За последните няколко години паричната маса се е увеличила с 50 % !!

ПЕЧАТНИЦАТА РАБОТИ ЗДРАВО, КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА ВИДЕНОВ!!

Увеличената парична маса е в резултат от заемите които се отразяват в У-ние емисионно на БНБ във фиска като пасив.

ПАРАДОКСА Е, ЧЕ БНБ ПО ЗАКОН ИНВЕСТИРА В ЧУЖДИ БАНКИ ВСИЧКИ ВЪНШНИ ЗАЕМИ И ТО С ОТЦАТЕЛНА ДОХОДНОСТ.
Лихвити които плаща правителството по тези заеми достига 10 % !!

За разлика от останалите национални банки БНБ няма право да отпуска ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ кредити на ПРАВИТЕЛСТВОТО.

ПРАВЯТ ГО ЧУЖДИТЕ БАНКИ И ТО С УБИЙСТВЕНИ ЛИХВИ.

ДОКОГА ТАКА ЩЕ ПОТЪВАМЕ В ПЕЧАТАНЕТО НА ПАРИ ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ, ЧЕ ПАРИЧНИЯ СЪВЕТ СПИРА ПРОЦЕСИТЕ НА РАЗПАД?

Още от Бюджет и финанси
Депутатите от Здравната комисия не приеха по-ниско ДДС върху лекарствата