Президентът сезира Конституционния съд за закона за финансирането на партиите

Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, свързани с даренията на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Според държавния глава оспорените разпоредби подменят интереса, в името на който партиите ще осъществяват дейността си и накърняват конституционните основи на българската политическа система. Застрашен е основният принцип на политическия живот в страната - плурализмът.

Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите. Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот.

Редакцията на чл. 21 от ЗПП, че дейността на политическите партии „може да“ се финансира от държавна субсидия, не създава императив държавата да финансира политическите партии, а установява това като правна възможност. По този начин се допуска политическите партии да не получат никакво държавно финансиране, което да гарантира минимум от средства, необходими за тяхната дейност. По силата на чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗПП с годишния закон за държавния бюджет може да се определи недостатъчна по размер или никаква държавна субсидия за политически партии, получили над 1% от действителните гласове, т.е. всички с принос в политическия процес. Смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това - да бъде оказвана подкрепа на партиите, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в интерес на избирателите и да не попадат в зависимост от икономически интереси на големи корпоративни дарители. Държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа и да служи като бариера срещу корупцията. Приетата с чл. 21 от ЗПП уредба, която е в обратния смисъл, застрашава многообразието от политически партии, което накърнява принципа за политическия плурализъм и конституционно определената роля на партиите в реализирането на народния суверенитет, смята държавният глава. 

Финансирането от юридически лица и еднолични търговци е още по-неприемливо, съпоставено с правната възможност по чл. 21 от ЗПП държавата да финансира дейността на политическите партии. За разлика от държавната субсидия обаче даренията няма да бъдат насочени пропорционално към всички партии, а само към тези, за които дарителите са преценили с оглед на техния интерес с цел печалба. Това създава опасен дисбаланс, който ще се проектира върху интереса, защитаван от партиите. По този начин неминуемо ще се деформира политическото представителство и народният суверенитет ще се сведе до наивен лозунг. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси. Създава се опасност на практика да бъде преодоляна конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията.

Многопластовите зависимости, които следват от даренията на юридически лица и еднолични търговци, изискват законодателят да приложи системен подход към тяхното преодоляване. Неслучайно добрите европейски практики, целящи недопускане обвързването на политическите партии с корпоративни интереси, предвиждат широк спектър от мерки, например Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите на държавите членки (Съвет на Европа) относно общите правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании. Съгласно препоръката следва да съществуват мерки, насочени към ограничаване или забрана на даренията от юридически лица, които предоставят стоки или услуги за публичната администрация (чл. 5, б. „б“). Препоръчва се и забрана юридически лица, контролирани от държавата или на други обществени органи, да извършват дарения за политически партии (чл. 5, б. „в“).

Посочените рискове са пренесени и в изборния процес и застрашават устоите на демокрацията, твърди президентът.