Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

В Бюджет 2017 няма мерки за присъединяване към еврозоната, заяви икономист

Влизането в ERM 2 може да промени макроикономическите параметри, посочи проф. Ганчо Ганчев

В Бюджет 2017 няма мерки за присъединяване към еврозоната, заяви икономист

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

„Учудвам се, че в проектобюджета няма мерки за присъединяване на България към еврозоната, тъй като това е стратегически проблем за страната и би могъл да промени макроикономическите параметри  в посока на оживление на икономиката. Не се предвиждат никакви промени в банковия сектор, което е приоритет на БНБ, но също може да се направи нещо“, коментира предложения от Министерство на финансите законопроект на бюджета за догодина проф. Ганчо Ганчев.

Оценката на икономиста за бъдещия финансов закон, направена по  Bloomberg TV Bulgaria е, че има известно нарастване на разходите за отбрана и скромно нарастване на разходите за образование.

Още по темата

“Бюджет 2017 се опитва да навакса забавянето в инвестиционната програма през тази година. Това може би ще се отрази в посока ускоряване на икономическия растеж, но като цяло всички основни параметри на данъчната и фискалната политика ще бъдат запазени и през следващата година. Има едно прехвърляне на инвестициите, което ще доведе до известен дефицит, за разлика от балансирания бюджет тази година", коментира Ганчев.

По думите му законопроектът за държавния бюджет за 2017 по-скоро възпроизвежда предходната политика на правителството с лек акцент върху ускоряването на инвестициите.

"Това е бюджет на статуквото, на възпроизвеждане на традиционната линия на правителството и връщане към идеята за балансиран бюджет", посочи икономистът.

Проф. Ганчев открои и включването на Банката за развитие към Съвета на Европа за кофинансиране на европейските структурни фондове по отношение на структурата на финансиране на бюджета.

Още по темата

“Това означава, че правителството се опитва да разнообрази източниците на финансиране, прибягвайки не само до излизането на финансовите пазари или традиционното използване на Европейската инвестиционна банка”, коментира той и уточни, че Банката за развитие към Съвета на Европа има за задача да насърчава икономическия растеж в Европа.

Ганчо Ганчев акцентира върху факта, че в Бюджет 2017 няма реформи и „никакви радикални промени“ и е на мнение, че той е съобразен с изборите, за да не произведе някакви критики от политическите среди към правителството. Според икономиста основната цел на финансовия закон е да се върне към идеята за балансиран бюджет.

Икономистът направи сравнение с Румъния, от която изоставаме и като икономически растеж, и като реформа в правно-осигурителната система. Той напомни, че дори МВФ коригира параметрите за растеж на северната ни съседка.

Ученият предупреди за икономически тенденции като развитието на кредитирането по линия на "бързите кредити", които са обезпокоителни, защото парите за тях идват от банковата система.

„Заемите са с параметри, които не са много благоприятни за потребителите, и могат да се натрупат значителни рискове. Регулирането на тази сфера е въпрос на законодателство и задача на държавата, освен на централната банка“, смята проф. Ганчев.

По думите му растат заемите, предоставени на други финансови иституции – небанкови, а не заемите за граждани и фирми.

Ганчо Ганчев информира, че по данни на МВФ българският домакински сектор и този в Румъния са единствените в ЕС, които са на червено, защото гражданите имат повече заеми отколкото спестявания, което е потенциален риск за банковата и финансовата система.

„Традиционно, значителна част от българското население е в риск от бедност – почти 50% от хората и при този забавен растеж не виждам как ще излезем от тази ситуация. Всички останали проблеми, включително и демографските, са свързани с икономиката и растежа“, каза Ганчев.

Той коментира и вдигането на минималната работна заплата на 460 лева, срещу което недоволстват работодателите. 

„Учуден съм от позицията на бизнеса, защото доходите ни изостават съществено от тези в ЕС и квалифицираната работна сила лесно си намира работа в Европа и напуска. Единственото разрешение е да се се вдигнат доходите, на което бизнесът ще възрази, че производителността е ниска. Но защо българите навън имат високо качество на труда си", риторично попита икономистът и препоръча на бизнеса  да направи инвестиции.

Като друг проблем пред икономическия растеж той изтъкна липсата на електронно правителство, което е пречка пред бизнеса заради административни ограничения и бюрокрация.

„Трябва да се инвестират пари в подмяна на софтуера и хардуера на всички държавни институции на централно и местно ниво“, призова отговорните институции Ганчев. 

Своето мнение за най-важния финансов закон на държавата обяви в предаването на Bloomberg TV Bulgaria и икономистът Искрен Пенчев.

“Бюджет 2017 създава впечатление за реалистичност, а в същото време има елемент на добри пожелания по отношение на прогнозите за бюджетното салдо през следващите няколко години", убеден е Пенчев.

Той определи бюджета като "добре структуриран и аргументиран документ на една от реално отговорните институции в България по отношение на икономиката".

„Дават се коронни прогнози. Документът създава впечатление на реалистичност и в същото време има елемент на добри пожелания, ако се погледнат прогнозите за няколко години напред по отношение на бюджетно салдо. Има една реалистична нагласа и добро разбиране на конюнктурата, похвали той проекта на Министерството на финансите. - Надявам се тези цифри, заложени като прогнози, да бъдат поне частично постигнати. Липсват конкретни политики, трябва да има визия на съответната политическа партия в икономическата политика, но съм склонен да толерирам избягването на такова представяне през следващите година-две. “

Според Пенчев обаче най-големият проблем в икономическо отношение е не самата система, а някои екзогенни фактори – като правораздавателната система, например, която „така и не успя да си стъпи на краката“.

„Ако в Министерството на финансите залагат прогнозен растеж 2,5 - 2,7% ние можем само да си представим какво би се получило, ако в България има работещ съд и прокуратура, ако не се крадеше толкова лесно бизнес и предприемачеството имаше друг статут. Магическата промяна няма да дойде от правораздавателната система, а трябва да бъде провокирана от обществото", препоръча Искрен Пенчев.

Вижте повече във видеото:

гледано: 2280   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Бюджет и финанси
Българинът спестява дългосрочно в депозити за доходи след пенсиониране