Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Блогосфера

Как един студент победи в спор видни икономисти по въпроса с дълговете

Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф са допуснали груби грешки при изчисляването на широко цитираното им изследване от 2010 г.

Как един студент победи в спор видни икономисти по въпроса с дълговете

Кенет Рогоф. Снимка: Ройтерс

Когато докторантът по икономика от Масачузетския университет в Амхърст Томас Херндън забелязва възможни допуснати грешки на двама известни икономисти от Харвард в едно тяхно влиятелно изследване, извиква приятелката си, за да хвърли втори поглед.

Докато разглеждат електронните таблици на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, върху които се базира широко цитираното им изследване от 2010 г., Херндън и приятелката му забелязват очевидни грешки, пише в свой репортаж Ройтерс.

"Не можех да повярвам на очите си, когато видях толкова прости грешки в електронните таблици", казва Херндън, 28-годишен. "Дали просто не виждам добре? Трябва да има някакво обяснение. Затова попитах приятелката си: Аз ли виждам грешно?"

Приятелката му Кайла Уолтърс отвръща: "Не мисля, Томас".

В света на икономиката няма много светила от нивото на Рейнхарт и Рогоф и тяхното изследване оказа огромно влияние върху една от най-важните икономически политики, обсъждани в днешната епоха.

И двамата са работили в Международния валутен фонд. Рейнхарт е била главен икономист на инвестиционната банка Bear Stearns през 80-те години, докато Рогоф работи във Федералния резерв на САЩ, и минавайки през Йейл и Масачузетския технологичен институт, стига до Харвард.

Още по темата

Тяхното изследване, твърдящо, че икономическият растеж изключително се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната, е цитирано от политиците из целия свят като оправдание за съкращаването на държавните разходи.

Бившият кандидат за вицепрезидент на САЩ Пол Райън, конгресмен на Републиканската партия от Уисконсин, е един от влиятелните политици, цитирал изследването, за да оправдае плановете за съкращаване на разходите.

Използвайки данните на двамата професора, Херндън открива, че вместо огромен спад на растежа, спадът е много по-малък, като растежът се задържа на около 2,2%, вместо да пада на минус 0,1%, както Рейнхарт и Рогоф прогнозират.

В света на академичните изследвания нещата обикновено се движат изключително бавно, но само за 24 часа Херндън и двамата му преподавателя, съавтори на доклада, Майкъл Аш и Робърт Полин, попаднаха в центъра на световен дебат.

Изследването на Херндън започва като упражнение на студент по икономика. Той е очаквал да възпроизведе резултатите на Рейнхарт и Рогоф, автори на идеята, че високият държавен дълг причинява забавяне на икономическия растеж.

Но той така и не успява да постигне подобни резултати. Многократните неуспехи да повтори резултатите събуждат интереса му. Полин и Аш го насърчават да продължи търсенето си, след като той успява да ги убеди, че е попаднал на нещо.

"В началото не му повярвах. Мислех си: Той е студент, сигурно греши. Те са толкова изтъкнати икономисти, а той е само студент." - казва Полин - "Затова проверявахме и проверявахме, и след един месец проверки, си казах: По дяволите, прав е!"

Херндън се свързва с Рейнхарт и Рогоф по-рано тази година и поисква от тях електронните таблици, които са използвали за изследването си. Двамата професора му ги изпращат в началото на април и така се разплита мистерията около данните, озадачили Херндон.

Той установява, че в таблиците за създаването на средните стойности са използвани само 15 от 20-те цитирани в доклада държави. Освен това се оказва, че Рейнхарт и Рогоф използват данните за Нова Зеландия само за 1951 г., когато растежът ѝ е минус 7,6%.

Рейнхарт и Рогоф признават, че в електронните таблици се е получила "грешка при кодирането", което е причинило изчезването на някои държави от техните изчисления. Но икономистите отричат да са пропуснали данните нарочно и да са използвали съмнителен метод.

Според Аш твърдението, че високият бюджетен дефицит спира растежа, е доста съмнително.

"Тяхната основна теза пропадна", каза той.

Рейнхарт и Рогоф обаче твърдят, че заключението им за съществуваща зависимост между високият дълг и спирането на растежа все още е валидно.

"Невероятно е, че такава грешка се е промъкнала в нашето изследване, въпреки усилията ни да сме винаги много внимателни" - казват в съвместно изявление. "Въпреки всичко, не смятаме, че този пропуск засяга по някакъв значителен начин основното послание на това изследване, нито следващите ни трудове."

След като Херндън умело кръстоса шпага с едни от най-изтъкнатите фигури в своята област, сега той се замисля да развие изследването си в дисертационния си труд, заключава Ройтерс.

По статията работи: Екип на Investor.bg
Още по темата: Блогосфера

Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (17)

   1| 2    
0
 
0
 
17
преди 7 години
Няма профилна снимка
Днешната наука е затънала в релации и нищо чудно те да са използвали авторитета си и да са направили изчисленията отзад напред. Случват се такива неща, на чужд гръб особено, пък на бедняците им се случва всеки ден.
То и либералните теории са кухи лейки, но все още се втълпяват в главите на хората.
0
 
0
 
16
преди 7 години
Няма профилна снимка
защо да не могат да направят грешка?припомнете си данните за нивото на желязото във спанака!колко години се цитираха 10 пъти увеличените данни.
1
 
2
 
15
Веско до: deant
преди 7 години
Няма профилна снимка
Никъде не е казано, че таблиците са на "Ексел". Просто данните са манипулирани!
0
 
2
 
14
Веско до: deant
преди 7 години
Няма профилна снимка
Никъде не е казано, че таблиците са на "Ексел". Просто данните са манипулирани!
1
 
20
 
13
преди 7 години
Даването на пари при условие, че притежаваш машина за печатане на банкноти не е особен проблем мисля. Еврото е слабо защото няма армия зад гърба си. Доларът е силен, защото има зад гърба си US Army, US Navy и US Marine Corps, и когато някой реши, че вече не иска да котира и продава петрола или други свои природни богатства срещу долари, а в друга валута(както Саддам беше избрал еврото), същият изведнъж става враг на свободата и демокрацията и те му биват налагани насила.

Още от