С новия Закон за концесиите по-лесно ще се решават практически проблеми

Промените в Закона за концесиите, които прие Народното събрание, го превърнаха в един доста издържан закон. С него се прецизират текстове, които в първоначалния вариант на проектозакона не бяха изчистени, като документът е резултат от натрупани практически проблеми при възлагане на концесиите. Това мнение заяви адвокат Ясен Ковачев в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria. Според него законът разполага с възможности да се подобри тази материя.

“В Закона за концесиите на няколко места се споменава за солидарна отговорност между концесионера и групата икономически оператори, които участват и печелят процедурата, или трети лица, чиито ресурси се ползват“, посочи адвокатът. Ясен Ковачев обясни, че ако участник в групата предостави 10% от ресурса, при сегашните редакции може да се приеме, че той отговаря солидарно за 100% от изпълнението на дейностите по концесията, като идеята е той да отговаря солидарно за това, което е обещал, че ще предостави.

Адвокатът изказа предположение, че това е довело до доста запитвания по отношение на документацията за процедурата по възлагане на концесия за Летище „София“. „Не бива някой, който просто не разполага с целия ресурс, да осъществи концесията, да отговаря за цялото изпълнение. Администрацията на Министерски съвет, която се занимава с концесиите, вече има такова указание в този смисъл и идеята е, че самият закон в тази си част преминава в един по-прецизен режим“, смята Ковачев.

Според юриста с промените в закона се предвижда и възможност за т. нар. „арбитражна клауза“ за по-големите концесии. „И сега няма проблем да се въвеждат арбитражни клаузи, но тъй като чиновникът по принцип има малко по-стегнато мислене, за него когато нещо не е изрично разрешено, то е забранено. Това е преценка на законодателя дали ще го приеме така", каза Ясен Ковачев. Той напомни, че концесиите с трансграничен интерес са концесии със стойност над един праг, който се определя от Европейската комисия, а той в момента е около 5,5 млн. евро. "Стойността на концесията е това, което ще получи концесионерът като приход, не коментираме концесионни възнаграждения, какво той плаща и т.н.”, допълни той.

По думите му за тези по-големи концесии се предвижда да има възможност за включване на арбитражна клауза, което не е задължително. “При този проект в този му вид, както е сега, това означава, че при по-малките концесии, които са под тази стойност, няма да има възможност за включване на арбитражна клауза“, обясни адвокатът.

Ковачев добави, че няма ограничения за икономическите оператори, които участват, да са само от Европейския съюз и че арбитражната клауза е договорна клауза и определя конкретна подсъдност не от българския съд, а от арбитраж, който ще решава споровете, но само на една инстанция.

„Когато тече процедурата за определяне на концесионер, която е една административна фаза в цялото производство, там жалбите по процедурата се гледат от Комисията за защита на конкуренцията евентуално ако се обжалва решение на Комисията от Върховния административен съд. В момента, в който се сключи концесионният договор, оттам нататък нещата отиват или при гражданските съдилища, които решават споровете, или ако има арбитражна клауза от съответния арбитраж, които са посочили страните в договора“, коментира юристът.

Като друга съществена промяна в Закона за концесиите той посочи конкретен член в текста, който определя кога един концесионен договор е недействителен, или т. нар. „унищожаемост“. Според него в досегашния текст изискванията в този член са прекалено много и че това позволява за всяко малко неизпълнение на някакво изискване някой, който не е спечелил процедурата, да се възползва от това и да заведе иск, за да стане договорът недействителен.

“Освен това текстът преди промените смесва значенията на „унищожаемост“ с „нищожност“, което пък значи, че лицето няма договор. Адвокатът сподели, че е предложил да се прецизира самата разпоредба, но подходът, който се предлага, е тя да отпадне заради различните особености на различните концесии и няма как да се сложат под общ калъп. Той е категоричен, че с новата процедура се отрязва пътя да се повдигат спорове, които биха могли да се окажат рискови за самата концесия или да я затормозят.

Ясен Ковачев обаче смята, че в промените в Закона за концесиите има доста смущаващ текст, който определя кой е кандидат и кой е участник в процедурата. Той гласи: „От датата на подаване на заявление оферта, предварителна оферта или оферта икономическият оператор придобива правата на участник в процедурата“. Той обясни, че тези промени само усложняват процедурите.

Повече от разговора в студиото вижте във видео материала.