Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Какво ще е бъдещето на северното и източното крило на Централна минерална баня?

Три екипа, включващи архитекти, финансисти и инженери, трябва да дадат отговор на този въпрос до есента

Какво ще е бъдещето на северното и източното крило на Централна минерална баня?

Снимка: Гергана Костадинова, БГНЕС

Въпросът в какво да се превърнат неизползваните части от сградата на Централна минерална баня в София може да намери своя отговор до есента на тази година. Заданието за отворена покана за концепция за развитие на северното и източното крило на сградата, изготвено от общинско предприятие „Софпроект“, вече е на финален етап и беше представено онлайн в четвъртък вечер. До 9 април могат да се изпращат мнения, коментари и препоръки по него, а получените предложения ще бъдат използвани за финализиране на документа. Самата отворена покана трябва да бъде обявена в края на април.

„През последните години бъдещето на неизползваната част от сградата на Централна минерална баня предизвика редица професионални и граждански дискусии. Към момента Столична община няма достатъчно убедителен план в какво да бъде превърната тази част от сградата и как да бъде стопанисвана тя. Общината започва настоящия процес именно, за да бъде създаден такъв план, базиран на силна и убедителна идея, която отчита най-важните характеристики на сградата и на средата“, каза по време на представянето арх. Любо Георгиев, директор на „Софпроект“ и ръководител на „Визия за София“.

От участниците се очаква да представят аргументирани предложения за оптимални решения за функциите, управлението и ефекта от използването на северното и източното крило на сградата, допълни той. Задължителни условия при съставянето на концепциите са използването на минералната вода, включването на културното наследство, съобразяването със съществуващите функции и контекст, добавянето на ново значение и стойност за града и всичко това трябва да бъде икономически аргументирано, обясни арх. Георгиев.

Още по темата
Кандидатите в отворената покана трябва да предложат екип, включващ архитект, който е експерт по недвижимо културно наследство, икономист или финансист, инженер, който е експерт по хидрогеология, инженер водоснабдяване и канализация, социолог или културолог или антрополог. Всеки от експертите трябва да има минимум три години опит по специалността си.

Подборът на идеи ще се проведе на два етапа. В първия кандидатите ще трябва да представят своя екип, метод на работа, резюме на концепцията и резюме на бизнес план и бизнес модел, които ще се разработват детайлно във втората фаза, обясни арх. Даяна Николова по време на представянето на заданието. 

Материалите ще бъдат разгледани от жури, което ще избере три екипа за участие в следващата фаза на процеса. Журито ще се състои от седем души и ще включва представител на Столична община, главния архитект на Столична община, експерт от „Софпроект“, експерти по недвижими културни ценности, минерални води, бизнес развитие. Имената на членовете на журито ще бъдат обявени в края на април.

Трите колектива, получили най-голям брой точки от журито, ще бъдат поканени да сключат договор със Столична община за разработване на концепциите си по същество във втория етап на процедурата. Всеки от тях ще получи по 10 000 лв. за своята работа.

Във втората фаза от процеса трите екипа ще разработят детайлно концепциите си. Разработките трябва да включват бизнес план и бизнес модел за развитие и експлоатация на северното и източно крило на сградата на Централна минерална баня в София и на водата от минералния извор до нея. Срокът за работа е три месеца, а резултатът от работата на екипите трябва да бъде представен в началото на октомври.

„Необходима е правилна концепция за развитието на неизползваната част от Централната баня, която да доведе след себе си до архитектурен конкурс за това крило от сградата. При оценяването на предложенията повече точки трябва да получат участниците, които са разработили пространството, разположено западно от банята, а не са се ограничили само до сградата. Може да се помисли за функционално обвързване на сградата с околното пространство. Изключително важно е концепциите да предлагат устойчив бизнес модел за функционирането на сградата“, коментира по време на онлайн представянето на заданието главният архитект на София Здравко Здравков.

Сградата на Централната минерална баня е построена в началото на XX век по проект на арх. Петко Момчилов. Тя е издигната на място, което през столетията винаги се е свързвало с минералната вода. Тук се намира каптажът на минералния извор, който е важен градообразуващ фактор в историята на София. Между днешната баня и джамията Баня Баши някога е бил разположен термалният комплекс на Сердика. През османския период на това място се е намирал градския хамам.

Строителството на Централната баня е замислено като комплекс от две постройки – малка баня (на мястото на днешните чешми) и голяма – съществуващата сграда. Малката бива разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война, а голямата продължава да функционира до 1988 г., когато е спряна от експлоатация. Възстановяването ѝ започва през 1996 г. и с различни източници на финансиране продължава близо 20 години. През 2015 г. част от сградата отново е отворена за посетители като Музей за историята на София.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
2
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Не знам как може изобщо да се мисли по този въпрос. Централната баня трябва да е баня, Централна гара трябва да е гара, Народният театър... изненада - театър!
3
 
1
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Публичен дом според мен би било отлично и много печелившо решение. Но думата имат законодателите.

Още от България
Камарата на геодезистите: Строежът на плаж "Алепу" е гавра със закона