Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Кои са зоните с най-голям потенциал за развитие в София?

Бъдещето на районите трябва да бъде съобразено с цикъла на имотния пазар, смятат експерти

Кои са зоните с най-голям потенциал за развитие в София?

Снимка: Pixabay

Северните райони в София са логичните зони за развитие на града, но трябва да се има предвид и цикличният характер на пазара на недвижими имоти. В години на бум е добре общината да се съсредоточи върху доразвиването на вече съществуващите зони и да обръща поглед към нови зони в годините на затишие. Това коментираха експерти на форума „Градска инфраструктура, трафик и мобилност, метро“, организиран от Градът Медиа Груп.

Според Георги Киров, директор инвестиционни и оценителски консултантски услуги в Colliers International, обичайно четири добри години за имотния пазар са последвани от шест-седем години на затишие.

Бумът на имотния пазар в София е приблизително на година и половина, но в Централна и Източна Европа вече е навлязъл в четвъртата си година. Според него по време на бума властите трябва да се съсредоточат към зоните, в които виждат потенциал за растеж, а в по-слабите години да обърне поглед към северните зони.

По думите му в момента северните райони не са предпочитани не само от инвеститорите, но и от крайните потребители – семейства, които търсят жилище, наематели на офиси, поради липсата на социална инфраструктура като болници, учебни заведения, детски градини.  

Арх. Ангел Захариев, управител на архитектурното бюро „А и А Архитекти“, акцентира върху необходимостта от динамично планиране, в което водещи да са урбанистите при равно участие на архитекти, икономисти, социолози, инфраструктурни специалисти, и от осигуряване на връзка между планирането и реалните инвестиции, каквато в момента липсва. 

Още по темата

„Средата е ключов фактор за успеха на инвеститорите особено в гъсто презастроени градове като София“, посочи Захариев. Той даде като добър пример Бизнес парка, където по параметри на застрояване е можело да бъде застроена два пъти по-голяма площ от настоящите 150 хил. кв. м. Това обаче се не е случило, защото е взето решение да се инвестира в средата, а не в сградите. Според Захариев обаче голяма част от инвеститорите все още имат краткосрочен хоризонт и не се интересуват какво ще се случи в по-дългосрочен план.

Той изброи няколко основни фактора за успешното развитие на дадена зона. Тя трябва да има пазарен потенциал, за да привлича частни инвестиции, и да разполага с проект с голям мащаб, действащ като гравитационен център, около който да се изгради всичко останало. Необходимо е да се развива инфраструктурата и да се осигури подходящ функционален микс, тъй като според Захариев времето на монофункционалните комплекси отдавна е отминало, а смесването на функциите създава жизнено градско пространство. От значение са също качествената градска среда и озеленяването, което ще става дефицит в бъдеще заради активното строителство, както и дългосрочната визия за бъдещето.

Според Захариев сред зоните в София с най-голям потенциал за развитие са районите около Централна гара и летището, западното направление, индустриална зона „Божурище“. Още възможности за развитие има и пред Бизнес парка в „Младост“, като изчисленията на Захариев показват, че до момента привлечените инвестиции там надхвърлят с 300% първоначалната инвестиция в обекта и съществува потенциал да достигнат 600%.

Допълнителното развитие на зоната може да бъде отключено от три големи инфраструктурни проекта – разширението на изток на Околовръстното шосе, удължаването на метрото с двете станции до Sofia Ring Mall и бъдещата линия на метрото, която да свързва Бизнес парка с лифта в „Симеоново“.

Друга зона с голям потенциал е районът около Цариградско шосе, като Захариев обърна специално внимание на зоните към Горубляне, между булевард „Брюксел“, Интер Експо Център, района около София Тех Парк и около Capital Fort. Това е и районът с най-много обекти – търговски, офисни, развлекателни, и тя ще продължи да се развива и уплътнява, очаква експертът.

По отношение на пространството около Централна гара Захариев посочи, че то трябва да бъде оживено и превърнато в среда за хората с помощта на изграждането на подходящи обекти, които да привличат посетители. Районът ще бъде реконструиран именно от неговото архитектурно бюро, което спечели конкурса през лятото.

„Трябва да имаме обект с общо градско значение, който да бъде припознат като символ на града, и смятаме, че най-подходящо е това да бъде концертна зала. Ще бъдат изградени център за събития, библиотека, музей, ще се инвестира в култура и образование“, посочи Захариев.

Според него привличането и задържането на младите хора в района е от ключово значение за оживяването му. Той подчерта, че за промяната на имиджа на пространството са необходими публични инвестиции в градската среда и частни инвестиции в конкретни обекти, за да се получи успешен микс като в района на гарата в Ротердам, например.

Захариев допълни, че администрацията трябва да бъде проактивна и да обгрижва частните инвеститори, така че да минават през бързи и лесни процедури за получаване на разрешително за строеж.
 

По статията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
2
 
5
khao до: pinoccio
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
явно не си ходил скоро покрай Женския пазар :):) значи ли това че вече сме западняци
1
 
13
 
4
pinoccio до: neverland
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
В западняшкия модел боклуцците живеят в центъра - нормалните хора избягаха оттам. У нас е обратно. Тепърва искат да развиват предградия, модерни - само да не се окажат като някогашното софийско Модерно предградие.
3
 
10
 
3
neverland до: pinoccio
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Демек не си привърженик на западняшкия модел- работническата класа да живее в предградията и да ходи до града за да бачка!? Всяка периферия се характеризира със специфични особености, характерни за периферията ;)
6
 
18
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Какви северни райони, бе, консултанти? Северен район е "Надежда", но откакто е тръгнал този квартал, той не може да се измъкне от имиджа си на западнал район. Така е още от времето на баба ми, която преди войната е ходила с налъми пеша до италианската фабрика "Фортуна", намираща се в промишлената тогава зона около гара Север. После другарите бутнаха построените някак къщи и вдигнаха бетонните термитници и закриха гледката към линията "Перник-Волуяк" - шедьовър на безплатния труд. Сега щели да развиват там нещо, консултанти и архитекти се събрали и умуват. Ами, нищо няма да излезе, защото в този район се срещат световете, можеш да видиш какво ли не, еклектиката се е развила като в експресия на Модиляни - всички фигури там са криви, разнооки, с уста на вратовете. Ами, до "Надежда" е "Връбница", пък после "Обеля" - майко мила, то плаче за изораване и засяване с царевица, за да почине земята от строителни безумия. Виж, ако имат предвид да заселват Костинброд, това е друго нещо, пространство има, Джиев може да освободи птицефермите за общински жилища, около които да направят фонтанчета за отглеждане на шаранчета.
6
 
26
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
На майтап. Дали да не направите още един такъв проект като Терминал 2. Пък и още една писта, направо за северозапад. Потенциал. Да се изсмуче и последното младо население от провинцията и да видим София ще може ли да издържа сама после тази провинция с всичките и разходи. София е достатъчно голяма като население и икономика за размерите на страната. Нищо лично. Предупреждавам. Да не ми се отцепвате после сами от България, когато тя загуби сегашния си православн, християнски и български характер с тези ваши политики на развитие - да докараме младите тук, да ги обуем с по един 20-25-30 годишен заем за поне 100 бона евро, за да са ни в кърпа вързани поне до 50 години възраст, демек докле им омекнат карачките, после де шЪ идат на майната си. До пенсия роби.

Още от България
Столичната община няма да участва в първия търг за къщата на Яворов