Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Кои страни в ЦИЕ са най-активни в публично-частните партньорства?

Предстоящите концесии на речни и морски пристанища са възможност за привличане на частни инвеститори

Кои страни в ЦИЕ са най-активни в публично-частните партньорства?

Снимка: Getty

Коронавирусната криза създава нови възможности за публично-частни партньорства за разрешаване на обществени проблеми и България може да се възползва от тях. Това стана ясно по време на конференцията „Стратегическа инфраструктура и инвестиции“, организирана от Градът Медиа Груп.

В Европа публично-частното партньорство регистрира спад през последните три-четири години, като през 2019 г. намаляват както инвестициите във важни стратегически проекти като инфраструктура, така и броят на сделките. Миналата година е достигнато най-ниското ниво от 1996 г. насам, съобщи Юлиян Михов, директор „Бизнес развитие“ в PwC.

Великобритания и Франция са водещите държави в Европа по отношение на публично-частните партньорства с най-голям брой сделки. Миналата година страните от Централна и Източна Европа и по-конкретно Югоизточна Европа са увеличили съществено приноса си благодарение на няколко големи инфраструктурни проекта, които са били финализирани – подписани са договори и са осигурени средства. Два от големите проекти са в Сърбия, които са наредили страната на шесто място в Европа, отбеляза Михов.

Транспортът – магнит за публично-частно партньорство

По традиция секторът на транспорта привлича най-голям интерес за публично-частни партньорства както по отношение на броя сделки, така и на отделения финансов ресурс, посочи Михов. „България има какво да навакса, защото почти всички големи проекти у нас бяха осъществени с помощта на средства от ЕС и е крайно време да се търсят други възможности. Предстоят интересни проекти за транспортната инфраструктура като концесията на речните и морски пристанища и това е чудесна възможност за привличане на частни инвеститори, които да работят съвместно с държавата“, смята той.

Други сектори, които привличат интереса на частни инвеститори да работят с публичните органи, са строителството и най-вече проекти, касаещи решаване на жилищни проблеми, както и комунални услуги, образование и здравеопазване.

Полша и Словакия – шампиони по публично-частни партньорства в ЦИЕ

Четири държави от Централна и Източна Европа през последните четири години се открояват като водещи в областта на публично-частните партньорства за решаване на част от инфраструктурните проблеми. Това са Полша и Словакия, както и Литва и Сърбия, които са по-малки пазари, но започват да догонват големите благодарение на съществени проекти с привличане на частни инвеститори, каза Михов.

Той разказа за четири сделки, финализирани през последните 12 месеца. Единият финализиран проект е свързан с преработването на отпадъците в Белград. Друг проект е за рефинансиране на инфраструктурата, свързана с летището в Загреб.

Михов открои и два проекта, които не са толкова големи като размер, но са интересни, защото показват какво може да се прави на малки пазари, какъвто е и българският. Първият е с българско участие и реализиран в малкото населено място Горна Топаница в Сърбия, където се намира специализирана психиатрична болница. Там специализираното дружество за алтернативна енергия Ресалта е поело ангажимента да изгради със собствени средства, да въведе в действие и да поддържа за срок от 15 години система за отопляване и захранване с енергия на болничното заведение. „По този начин публичният сектор в Сърбия се освобождава да се концентрира в сферата на здравеопазването, а не в инфраструктурата и комуналните услуги“, посочи Михов.

При втория проект правителството на Република Сръбска в Босна и Херцеговина е предоставило при условията на концесия на един от частните оператори в търговията с горива правото да изгради със собствени средства серия от бензиностанции по магистралата, свързваща Баня Лука и Добуж. „С първоначална такса от 50 хил. евро и 2% от оборота, който реализират бензиностанциите, държавата се освобождава от необходимостта да изгражда необходимата инфраструктура. В бивша Югославия магистралите са много важни и това е елегантен начин частният инвеститор да върне инвестицията си за 30 години, като в същото време бъде полезен на обществото, оставяйки работеща инфраструктура“, посочи Михов.

Според него транспортът има най-голям потенциал за публично-частни партньорства, тъй като там има и най-голям осигурен ресурс от публичния сектор. „В България това е сфера, в която предстоят много нови инвестиции. Фокусът трябва да е именно към опита държавата да привлече и частни инвеститори, а не само да разчита на финансиране от ЕС и ЕИБ (Европейска инвестиционна банка - бел. ред.), тъй като има желание и глад от частни инвеститори да се включат в подобни проекти“, каза Михов. Интересни проекти предстоят и в сферата на енергетиката, а здравеопазването също има нужда от привличане на частен ресурс за подобряване на инфраструктурата и капацитета си, допълни той.

Китайски инвеститори са активни на Балканите

Според Диана Димова, управляващ съдружник в правната кантора Kinstellar, на Балканите България, Румъния и Хърватия се фокусират върху развитието на нова базисна инфраструктура – пътища, магистрали, метро, жп инфраструктура, докато страните от Централна Европа като Чехия и Словакия са заявили повече проекти, свързани с модернизацията на съществуваща инфраструктура. Публично-частните партньорства в региона са съсредоточени върху пристанища, магистрали, летища и в по-малка степен върху социална инфраструктура, правосъдие и образование.

Сред инвеститорите са както утвърдени европейски строителни и инженерни компании и инфраструктурни фондове, така и китайски инвесититори, които са активни в Сърбия и други страни на Балканите, където липсва европейско финансиране, но има нужда от инфраструктура.

Според Димова коронавирусната криза се е отразила на съществуващите проекти за публично-частни партньорства. „Световната банка вече предупреди, че може да се очаква забавяне на приходите от настоящите проекти, на строителството на проектите, които се развиват сега, както и за по-трудно финансово приключване на някои проекти, но това са ефекти в краткосрочен план. COVID-19 е възможност държавите да стимулират икономиката си чрез развитие на инфраструктурни проекти“, посочи Димова.

Румъния вече направи това с обявяването на многомилиарден план за инвестиции в транспортната инфраструктура, енергетиката и образованието. Същото направи и Унгария.

Димова обобщи и някои от по-големите проекти за публично-частно партньорство, които предстоят в Централна и Източна Европа. В Чехия предстои проект за магистрала, в Словакия – за финансиране и експлоатация на затвор, Украйна е приключила успешно две процедури за пристанищна инфраструктура, а в Черна гора се обсъждат проекти за концесия на две летища в Подгорица и Тиват.

В Словакия се обсъжда отдаването на концесия на летището в Братислава, а в Сърбия от много години се обмислят варианти за задвижване на проекта за белградското метро. Има и проект на много ранен етап за изцяло ново летище в румънския град Брашов, а българското правителство обмисля предоставянето на концесия на речни и морски пристанища.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от България
Как се отразява коронакризата на проптех индустрията?