Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Къде е България в развитието на „умни градове“?

Страната ни все още няма ясна политика в подкрепа на иновациите, стана ясно по време на конференцията „Knowledge City 2019 – градове на бъдещето“

Къде е България в развитието на „умни градове“?

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Българските финансиращи институции подпомагат иновации, които в световен план вече не са иновации. Например в глобален план ERP (планиране на ресурсите на предприятието – бел. ред.) вече не се счита за иновация, докато ние продължаваме да инвестираме в ERP решения, каза доц. д-р Боян Жеков, координатор на програмата „Хоризонт 2020“, по време на конференцията „Knowledge City 2019 – градове на бъдещето“, организирана от Investor Media Group.

„Хоризонт 2020“ финансира иновации, които все още не познаваме. Не знаем какви ще са технологиите през 2030 г., но тогава вероятно ще се говори не за технологични градове, а за градове на хората. След двадесет години ще ни се наложи да се конкурираме с роботите – автономни автомобили, автономни машини за сипване на бира, автономни системи, които ще ни отговарят, когато се обадим в банките. Роботите ще се превърнат в част от нашето ежедневие и ще възникне въпросът за мястото на хората сред тях“, прогнозира Жеков.

Петър Статев, председател на УС на ИКТ Клъстер, също е на мнение, че в България все още няма ясна политика в подкрепа на иновациите. „Необходимо е да създадем условия на хората, които имат идеи, да използват ресурсите, да експериментират, за да ги превърнат в продукт или услуга“, посочи той.

В момента в Европа се финансират 198 проекта, свързани с интернет на нещата, на стойност 530 млн. евро, 130 проекта за 220 млн. евро, свързани с изкуствения интелект, както и проекти за развиване на умни градове на стойност 470 млн. евро. В надпреварата за 5G обаче Старият континент още отсега е в губеща позиция, тъй като тя се води главно между САЩ и Китай, смята Боян Жеков.

Участниците споделиха и своите виждания какво прави един град умен. Според Васил Такев, мениджър устойчива мобилност и бърза зарядна инфраструктура в ABВ, интелигентността на градовете ще започне тогава, когато бизнесът разбере, че човек, който стои 8 часа пред компютъра, може да работи по осем часа от всяка точка на света.

„Това е нашият модел и търсим съюзници, които да ни помогнат в реализирането му“, посочи Такев. Той е на мнение, че дали един град ще бъде умен зависи най-вече от интелигентността на гражданите му, а технологиите са само усилвател на човешкия интелект.

Според Боян Жеков градът на познанието се създава, когато властите успеят да ангажират всички граждани и им вдъхнат доверие, че когато се харчат публични пари, те отиват именно в полза на гражданите, а не на компаниите изпълнители на проектите. 

Вихрен Славчев, изпълнителен директор на „Мнемоника“, обърна внимание на значението на киберсигурността, тъй като ако попадне в неправилни ръце, изкуственият интелект може сериозно да навреди. Най-често пробивите в сигурността се случват чрез фишинг, зловреден софтуер, социално инженерство, инциденти със суперпотребители или поради потребителски грешки, допълни той.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева
Още по темата: България умни градове

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
5
 
2
преди 4 месеца
Какви "умни градове", бе... в СТОЛИЦАТА местните власти не могат да се оправят с КАРУЦИТЕ !!!!
0
 
8
 
1
преди 4 месеца
За умни градове трябват умни хора. За жалост от България те се изнесоха, изгонени от простите. Следователно сме напред с простит градове.

Още от България
Собственикът на BauMax иска да придобие веригата "Хит Хипермаркет"