Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Минчо Бенов: Голяма част от жилищата в България са пренаселени

Това води до дисбаланси в редица региони на страната и „гетовизирането“ на цели квартали, каза директорът на  Habitat for Humanity Bulgaria 

Минчо Бенов: Голяма част от жилищата в България са пренаселени

Снимка: Pixabay

Голяма част от жилищата в България са пренаселени и причината за това е влошената достъпност на домовете. Това каза Минчо Бенов, национален директор на Habitat for Humanity Bulgaria при откриването на международната конференция "Устойчиви градове - Нови предизвикателства и възможности пред общините".

Той цитира данни, според които 52,8% от младите българи на възраст между 25 и 34 години живеят с родителите си, като по този показател страната ни е на второ място в ЕС след Словакия.

Според Бенов проблемите с влошената достъпност на жилищата у нас се съпътстват от поне още три проблема. Първо, липсата на алтернативни модели за достъп до жилища – например строителство на жилища на непазарен принцип. Второ, малък брой социални жилища, чийто процент продължава да е символичен. И трето, липсата на кредитно-спестовни механизми, които да осигуряват достъп до жилища.

Бенов посочи, че пренаселеността води до дисбаланси в редица региони на страната, влошена демография и голям необитаван жилищен фонд, както и до „гетовизирането“ на цели квартали, съчетано с незаконно жилищно строителство.

„Нашата организация от години строи жилища за семейства, които имат поне две непълнолетни деца, относително ниски доходи, но не са социално слаби и не притежават собствено жилище. Искаме да демонстрираме добра практика и модел, който може да бъде мултиплициран“, каза Бенов и допълни, че за тази цел е необходим ангажимент на местните власти и регламент на национално ниво. 

Още по темата

 „Когато говорим за устойчиво развитие, трябва да си припомним, че предизвикателствата на градското развитие бяха разглеждани фрагментарно. Необходимо е да разглеждаме въпросите в тяхната цялост“, каза от своя страна Малина Крумова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя допълни, че трябва да се търсят интегрирани решения, а не решения по сектори.

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, даде своето определение за устойчива община – да разполага с добра, чиста и зелена среда, ниска престъпност, силна икономика, да предоставя равен достъп до качествени публични услуги и равни възможности за развитие през целия живот.

Изследвания в последните години установиха, че до 2030 г. трима на всеки петима души ще живеят в градовете. „За градските власти е важно да създават и изучават модерни тенденции в градското управление, които да ни позволят да отговорим на очакванията на обществото“, каза Георгиева.

Тя допълни, че градовете привличат повече население в трудоспособна възраст, генерират по-голям брутен вътрешен продукт и имат по-голям ръст на заетостта. Това води да големи предизвикателства в социален аспект, като необходимост от изграждане на повече жилища, по-добра транспортна инфраструктура и повече мерки за интеграция на уязвимите групи.

Тя съобщи, че до 2023 г. 25 общини трябва да изградят около 500 социални жилища със средства от Европейския фонд за регионално развитие.

По статията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева

Последни новини

Още по темата

Коментари (12)

   1| 2    
0
 
1
 
12
khao до: Веск
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
монго от мерките дето си изброил ги има и сега, обаче никой не инвестира ... що така ? :):)
не е до мерки при нас, при положение че Държавата (институциите) са най големия нарушител на закона
3
 
0
 
11
khao до: panther
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
и понеже немците имат не много умна идея, и ние като жабата след тях ...
0
 
3
 
10
Веск до: bghighlander
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Примера май го дават на терминалите на летището само.
2
 
4
 
9
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Българския реотан загрявал бавно. Даже гледам в последно време албанския реотан даже е доста по-бърз. Пренаселени са София и Варна, за Пловдив може да се приеме същото. Донякъде Ст. Загора и Бургас. Същевременно Варна и Пловдив ги дават с поне 25 процента незаети жилища в нови сгради. София е с почти толкова. Осраха страната, затапиха големите градове, няма паркоместа, а велоалеите са подигравка с еврофондовете и нормално мислещия гражданин. Естествено, че в по-малките областни центрове е кухо и празно. МАселение намаляло с 20-30 процента за 28 години, а се строи и ново строителство. Малките градове може и да се спасят някакси, но за селата не ми говорете. Колкото и да обичаме страната си 5 000 села са бепосилно много. Относно достъпността - има я, спрямо средната раб. заплата обаче, а тя се формира от един с много голяма заплата и 4-5 калпака на ръба на мизерията. Това обяснява защо имаме теоретична само достъпност и народа мизерства. На първо време трябва да се спре обезлюдяването на областните центрове и около тях да се спасяват после каквото може в областта. За малките градчета трябва директно да се мисли за облекчения за инвеститори в производство. Земя без заплащане за построен завод примерно - докато работи завода и всякакви такива. Транспорта например за селата е много болна тема, здравето, образованието. Сегашната власт няма никакъв капацитет в тази област, а битовата престъпност просто унищожи селото и някой трябва да го признае.
1
 
4
 
8
Императорът до: pioner
преди 2 седмици
Всъщност това би трябвало да е бъдещето за много професии - които не изискват да бъдеш физически на дадено работно място... ама преди това НЯКОЙ трябва да се погрижи за селото - то да стане годно за живеене - с училище, детска градина, лекар и най-вече ЗАЩИТЕНА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.

Иначе не забелязвате ли как се говори за "необитаем жилищен фонд" и "гетоизиране" - не усещате ли как си правят устата да вземат жилищата на Българите и да настанят в тях "клетите ромoве"?

Още от България
Строителната продукция в България се завръща към скромен ръст през април