IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо „Сиела Норма“ купи книжна борса „Искър“

Борсата има вид на тържище, където издателите директно предлагат на снабдителите на книжарските вериги, пояснява Веселин Тодоров, директор на „Сиела Норма“

08:42 | 30.06.20 г.
<p>
	Изпълнителният директор на &quot;Сиела Норма&quot; Веселин Тодоров.<em> Снимка: Сиела Норма</em></p>

Изпълнителният директор на "Сиела Норма" Веселин Тодоров. Снимка: Сиела Норма

Веселин Тодоров е изпълнителен директор "Сиела Норма" АД от 1997 г. Завършва средното си образование в Националната природо-математическа гимназия, а след това и „Компютърни науки“ в Математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В момента е член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), член на Управителния съвет на фонд „13 века България“ и на Управителния съвет на Фондация „Глобални библиотеки-България“. Бил е председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ от 2009 г. до 2017 г.

По-рано този месец компанията „Сиела Норма“, която е известна с издателската си дейност, веригата книжарници и разработването на софтуерни продукти, придоби книжна борса „Искър“ на бул. „Искърско шосе“. Борсата, която е център за търговия на едро с книги и книжарски стоки, предлага търговски, офис и складови помещения под наем, а сред наемателите са едни от най-големите издателства у нас. Веселин Тодоров разказа пред Investor.bg подробности за сделката, за плановете на новия собственик за развитие на сградата и как се е отразила на дейността му коронавирусната криза.

Господин Тодоров, откога датира интересът ви към книжна борса „Искър“ и как се стигна до сделката за придобиването ѝ от „Сиела Норма“?

Ние сме наематели в книжна борса „Искър“ почти от създаването ѝ, т.е. от около десет години. Винаги сме следили как се развива и работи тя и имахме добри впечатления от качеството на работа и от услугите, които не се свеждат само до даване на едно помещение под наем. Те са свързани и с товаро-разтоварни дейности, както и със съпътстващи дейности - от интернет доставка до услуги за поддръжка, климатизация, почистване. Борсата е работила добре, но явно през годините са се случили неудачи и досегашните собственици нямаха възможност да си плащат сумите по лизинговия договор.

Когато разбрахме преди половин година, че тези проблеми са много належащи и няма връщане назад, проявихме интерес поради две причини. Първата е, че ние сме наематели там и не бихме искали да се прекрати дейността заради идването на нов собственик със съвсем други цели, различни от книгоиздателския бизнес. Втората причина е, че самите ние имахме нужда от известно разрастване на складовите ни площи, свързано с големия ръст на интернет търговията, която отбелязва скок от два-три пъти през последната половин година.

Въпреки доста сложните времена решихме, че е много добра идея да купим тази сграда и да продължим да я оперираме по начина, по който е работила досега, като направим и някои подобрения от гледна точка на поддръжка на сградата, а също и да преместим всички наши интернет операции, защото преди това там бяхме по-скоро търговец на едро. Сега логистичните операции на интернет книжарницата ни са преместени в сградата. Смятаме, че сме направили рационална стъпка за запазване на досегашното статукво и за развитие на интернет търговията.

Каква е площта на сградата? Бихте ли разказали повече подробности за основните й параметри?

Площта на сградата е близо 5000 кв. м. Тя е строена специално за книжна борса, което дава предимство пред всякакви други сгради, ползвани по подобен начин. Това е и най-голямата книжна борса в България с всички удобства на хубава широка рампа, обслужване с мотокар, с възможност за лесно преструктуриране на наемателите от малки площи от няколко квадратни метра до стотици квадратни метра, което при книгите е много важно.

Има бизнеси, при които едва ли можеш да оперираш търговия на едро на пет-шест квадратни метра, но при книгите и това е възможно. Съществуват някои проблеми със сградата, например има твърде много прозорци – в нормалния житейски смисъл е красиво да има много светлина, но всъщност тя вреди на книгите, така че мислим в посока по-добро изолиране от пряка слънчева светлина, не изобщо от дневна светлина. Мислим и за модерната зелена енергия, имаме планове да инсталираме фотоволтаични панели на целия покрив на сградата, така че да оптимизираме разходите по отопление и най-вече охлаждане. Надяваме се, че ще реализираме този план в рамките на една година.

Повече се плашим от бюрократичната страна на разрешителните, отколкото от инвестицията и технологията, но се надяваме, след като преодолеем първите проблеми с местенето на нашата логистика, с преподписването на договорите с всички наематели, които са близо 90, да се захванем и с по-важни и сложни неща като фотоволтаичните панели.

Кои са основните наематели в сградата? Смятате ли да привлечете нови?

По-голямата част от наемателите са книгоиздатели, които продават своя продукция. Това е наложен модел в България. Има пазари, които обикновено са доста по-големи като езици и държави, където почти задължително фигурира търговец на едро между издателя и книжарницата. В България обаче това се случва доста рядко и то по-скоро на малки издателства, които буквално нямат нито един служител в търговията. Например, семейно издателство, в което едноличният собственик се занимава с редактиране, договаряне на права, управление на дизайна, на предпечата и печата, но няма ресурс едновременно с това да бъде и търговец.

Но се предполага, че всяко малко издателство, а при средните и големите е задължително, има търговски отдел или поне един човек, ангажиран с тази дейност, и точно това се случва на тази т. нар. борса. Тя по-скоро има вид на тържище и там издателите, които са над 50, фигурират директно и продават на снабдителите на книжарските вериги. Те пък имат огромното предимство да намерят голяма част от издателите на едно място и няма нужда да обикалят от склад на склад. Те могат в една, а в София да кажем в две точки, да заредят над 90% от книжните стоки, които продават в своите книжарници.

Винаги е сложен въпросът дали не трябва да се преструктурираме, но си мислим, че по-малко посредници в един бизнес е по-добра идея. В нашия бизнес няма посредници – има производител и краен магазин, а в някои случаи издателствата разполагат със свои книжарници, някои книжарски вериги пък имат свои издателства, така че съществува сериозна вертикална интеграция.

Какъв процент от площите в книжна борса „Искър“ са заети към момента?

Когато сключвахме договора, 72% от площите в сградата бяха заети. Сега преместваме нашите логистични операции и вече сключихме договор за разширяване на площите с голямо издателство, затова смятаме, че ще достигнем между 85% и 90% ангажираност на площите. Иска ни се сравнително бавно да запълваме останалите 10%-15%, търсейки най-добрите наематели не само от гледна точка на склонност за плащане на наем, но и атрактивност за клиентите на борсата, т.е. за книжарниците.

Обсъждаме с големите български издателства да направят щанд на тази борса и целта ни е всички да бъдат представени там. Ако някое много важно и ключово издателство по някаква причина не иска да дойде, не само финансова, а и чисто логистична, ние сме склонни да осигурим негово представителство, организирано от нас. Т.е. ние да гарантираме наличие на техните книги и човек, който да е ангажиран с продажбите. За нас е много важно борсата да стане незаобиколима точка в търговията с книги – всеки книжар, независимо от големината си, да дойде на тази борса, ако иска да продава българските книги.

Каква е стойността на сделката?

Не съм сигурен дали нямаше клауза в договора, която забранява разкриването на тази информация, но със сигурност цената не надхвърля данъчната оценка на сградата.

Как се отрази коронавирусната криза на „Сиела Норма“?

Кризата не ни се отрази особено позитивно, най-малкото защото почти всички наши книжарници бяха затворени принудително за повече от два месеца. Книжарниците ни, които са извън големите търговски центрове, работеха през цялото време. За съжаление обаче и при тях имаше много сериозни спадове, особено в началото на кризата - в края на март и началото на април спадовете бяха с над 50%.

Сега виждаме постепенно, но не много бързо възстановяване, като книжарниците на големите булеварди почти достигат резултатите през аналогичните периоди на миналата година. Подобен е ефектът и в по-малките градове, в които хората като че ли по-бързо и лесно се върнаха в търговските центрове.

Най-проблематични са големите търговски центрове в София, където предполагаме, че хората психологически избягват да влизат в толкова големи търговски обекти и там спадовете за съжаление все още са в порядъка на 40%-45% на годишна база. Но също има постепенно възстановяване и се надяваме, че към есента ще стигнем нивата от миналата година.

Известна компенсация представлява интернет търговията, но тя все още далеч не може да неутрализира целия спад. Дори да останат малки спадове във физическите обекти, към септември би трябвало да сме компенсирали напълно свиването спрямо миналата година благодарение на по-високия обем на интернет търговията. Очакваме септември 2020 г. поне да стигне нивата от същия месец на миналата година. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:57 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още