IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Анализ: Бъдещето е на постоянно обучаваща се и дигитална работна сила

Подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от основно значение за справяне с бъдещи сътресения на пазарите на труда

21:50 | 16.12.20 г. 2
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Страните с публична и частна дигитална инфраструктура и технически интелигентна работна ръка показват по-добри резултати при управлението на нарушаването на трудовия процес в първите блокади заради пандемията. Успехът в бъдеще ще принадлежи на постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана работна сила. 

Най-добре подготвените държави за справяне с предизвикателствата на работната сила са страните с добра социална мобилност и широко разпространени професионални и технически умения. Подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от основно значение за справяне с евентуални бъдещи сътресения на пазарите на труда. 

Това са някои от основните изводи в новия анализ на Adecco Group, който разглежда глобалните тенденции в развитието на пазара на труда в 13 държави от Източна Европа, Близкия Изток и Северна Африка, включително и България.

Прогнози за новата нормалност

Ключов елемент, който завинаги ще промени работната среда, е бързото възприемане на дистанционната работа, тъй като производителността на труда не се засяга, а дори в действителност нараства в някои сектори. Предварителните оценки показват, че половината от активната работна сила може да практикува работата си дистанционно.

Незабавни трансформации в работния процес (следващите 6 месеца)

Колкото и важна да е дистанционната работа, тя не решава предизвикателствата за всички сектори - голяма част от работната сила ще бъде изправена пред преместване и съкращения. Комбинацията между пандемията и продължаващия процес на автоматизация увеличава натиска върху образованието, секторите на производството, логистиката, хотелиерството и развлеченията. 

Това започва да оказва влияние върху най-незаменимите категории работа, а именно по-възрастните работници и младите хора. Страни като Гърция, Хърватия, Турция, Тунис и Румъния имат равнища на безработица над средното за Европа. В засегнатите сектори на икономиката обаче има работни места, които могат лесно да преминат към сектори с голямо търсене и до които младите хора имат лесен достъп.

Пренареждане в търсенето на служители (следваща година)

Бизнесът прекроява стратегиите, инвестира в автоматизация и проучва нови методологии за работа. Служителите обаче са по-песимистични по отношение на сигурността на работното си място и трябва да получат нови умения, вече повече от всякога. В целия регион ще има ускорена нужда от високоспециализиран персонал: AI и машинно обучение, анализ на база данни, интернет на нещата, социални медии.

От друга страна, работните места, които включват повтарящи се действия и претъпкани места за човешко взаимодействие, ще продължат да бъдат все по-излишни. Следващата година ще означава по-малък интерес за наемане на персонал в: ръчно въвеждане на данни, финансовити анализи, счетоводство и одит, управление на офиси, поради постоянното развитие на технологиите и автоматизацията.

Умения, които трябва да бъдат подобрени (следващите 5 години)

Бизнес лидерите поставят акцент върху анализа на данните, устойчивостта, толерантността към стрес и гъвкавостта. От друга страна, работниците смятат, че изкуственият интелект и машинното обучение, дигиталният маркетинг и управлението на времето са по-търсени в близко бъдеще.

При среден показател за Европа от 12,5%, Турция (29,5%), Сърбия (19%), Гърция (17,7%) са с по-малко шансове за обещаващо бъдеще на пазара на труда по отношение на младите хора. България се нарежда на 55-то място в света в Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите за 2020 г., като по данни на Евростат за 2019 младите хора у нас, които нито учат, нито работят са 16,7%.

Почти всички страни в региона срещат едно и също предизвикателство, а именно затруднения в намирането на квалифицирани служители поради несъответствието между знанията, придобити в образователната система, и практическите умения, изисквани от пазара на труда. Това е знак, че компаниите са една крачка пред образователните системи и трябва да помогнат на образователния сектор да се трансформира в по-практически приложима програма в близкото бъдеще.

Обучението през целия живот все още не е приоритет както за вземащите политически решения, така и за частния сектор. Ако това обаче не се случи, ефектът от застаряването на населението ще се усети сериозно върху икономиките на държавите.

Друг показател, който разглежда доклада и е проблемен за целия регион, е външната отвореност на пазара в това число публично частни инвестиции, трансфер на технологии, мигрантски запас, международни студенти.

С малки изключения (като ОАЕ и Чехия), в повечето държави нямат видими усилия за привличане на чуждестранни таланти или за интегриране на имигранти. Едно от обясненията затова е, че заплатите все още са по-ниски от тези в Централна и Западна Европа и имигрантите предпочитат тези страни вместо тях.

Паритетът между половете е отличен маркер за развитие за по-добро разбиране на региона. Относителното равенство по отношение на броя и пропорциите на жените и мъжете често се разглежда като основно за социалния прогрес и стабилността. По отношение на завършилите жени (особено за завършилите висше образование) страните от региона имат добри резултати. Въпреки че общият процент на завършилите висше образование (на възраст между 25 и 64 години) е по-нисък, отколкото в западните страни, процентът на завършилите жени е по-висок от мъжете в повечето страни от Източна Европа. Това се вижда в страни като Полша, Словения, Унгария, Румъния или Сърбия. Разликата в заплатите между жените и мъжете е много ниска, но жените имат по-малко възможности за кариерно израстване на лидерски позиции. 

Развитието на бизнес екосистемата показва как икономиките управляват аспектите на заетостта, производителността и подобрението чрез технологии. И това е нещото, което най-много липсва при почти всички държави, като най-малко точки по този показател получават Румъния, Сърбия, Тунис, Унгария и България. Комбинацията от ниско използване на технологиите, малки инвестиции в нововъзникващи технологии, заедно със скромните активни политики на пазара на труда, предполага зависимост от средно квалифицирана работна сила.

Повечето източноевропейски държави-членки на ЕС се представиха по-добре в усилията за възстановяване в първата пандемична вълна. Причината затова е, че икономиките им са по-малко зависими от глобалната криза. Това, заедно със силните макроикономически основи, плюс активните финансови сектори, даде на местните правителства тяхната устойчивост и гъвкавост.

„Един от ключовите фактори за успешното трансформиране на работния процес у нас беше, че България има една от най-добрите интернет инфраструктури в Европа. Това позволи на много голяма част от компаниите да преминат много бързо към работа от разстояние. Работата от вкъщи винаги е била заклеймявана от местните работодатели като синоним на допълнителен платен отпуск и ниска ефективност. Изненадващо, реалността доказа обратното“, коментира д-р Ирина Йончева, Chartered MCIPD, Мениджър „Човешки ресурси“ в Adecco България.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 01:21 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 4 rate down comment 1
nikiangel
преди 3 години
Да, и ако може работната сила да яде по 1 път на ден, заплата да взима веднъж на 3-4 месеца (ако "мениджмънта" е доволен), и разбира се, да прави от с*ирка до атомна бомба в работата!Колкото и да го пеете, хората в цифровия сектор не са глуипави, и това че на вас ви трябват "човека оркестър" слабо ги касае, важни за тях са личен живот, свободно време, комфорт. А ако почнете много да подскачате...сменят работата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 2
фиг.1
преди 3 години
Някой ден хората ще се усетят, че професионалното развитие не е само придобиване на "дигитални умения." Дано до тогава все още не са забравили за какво служат мозъците.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още