Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Централна и Източна Европа

Големите енергийни амбиции на Турция

Геополитическите подбуди на Анкара прозират зад идеята на страната да се дистанцира от въглищната енергия чрез изграждане на ядрени електроцентрали

Големите енергийни амбиции на Турция

Протест на турски и гръцки граждани, насочен срещу плановете на Турция за изграждане на ядрени електроцентрали на територията на страната. Снимка: Ройтерс

Стремежът на Турция към овладяването на ядрената енергия датира от време, което повечето хора възприемат като някаква приказка, пише Виктор Катона за Oilprice. 

Още по темата

През 1956 г. страната открива център за изследване на ядрената енергетиката недалеч от Истанбул, на брега на езерото Кючукчекмедже. До 70-те години на миналия век турските власти са успели да открият най-подходящото място за строеж на атомна централа. Става въпрос за град Акую във вилает Мерсин, Южна Турция.

И наистина, мястото е идеално – слабо населен район, близост до голям водоизточник и ниска сеизмична активност.

Онова, което Турция предвижда преди 50 години, постепенно се реализира с ръководения от „Росатом“ проект „Акую“.

В много отношения АЕЦ „Акую“ е новост – това е първият проект на руската компания за ядрена енергия, изграден от дружеството, което ще бъде има мажоритарен дял в нея.

„Росатом“ успя да спечели търга за строеж на централата, обещавайки да изгради четири реактора с по 1200 мегавата мощности, като в същото време се ангажират да намерят решение за съхранението на обработеното ядрено гориво.

През 2010 г. беше подписано споразумение с турското правителство, обособиха се правни очертания на идеята за изграждане на подобно съоръжение, а през 2016 г. беше издадена ограничена резолюция за строежа.

Планът предвижда централата да бъде пусната в експлоатация през 2023 г., когато Турция празнува стогодишнината си от установяване на републиката.

Интересно е да се отбележи, че ядреният проект върви напред въпреки значителните сътресения в руско-турските отношения, като например свалянето на руски изтребител през 2015 г. по време на разгара на Сирийската криза.

Приблизително по същото време, когато Анкара се ангажира с АЕЦ „Акую“, Турция започна да прави планове за строеж на още едно подобно съоръжение – на брега на Черно море, край град Синоп.

Турското правителство реши да подпише договор за строеж с френско-японския консорциум Atmea, в който влизат Mitsubishi Heavy Industries и Areva. Беше предвидено, че строителните дейности по изграждането на четирите реакторa от трето поколение ще започнат през 2017 г., като разходите за този проект се изчисляваха на 18 млрд. долара.

Според предварителното споразумение Atmea ще притежава 51% от АЕЦ „Синоп“, докато делът на турската държавна компания EUAS ще възлиза на 49 на сто, а Engie ще я експлоатира. 

Още по темата

На хартия това изглеждаше добре, но в крайна сметка всичко завърши с фиаско, подчертава Катона.

Основната причина за разпада на сделката, който официално беше обявен през декември 2018г., беше инфлацията при разходите.

Оценката на разходите скочи от предвидените 18 млрд. долара до 44 млрд. долара поради необходимостта от прилагане на по-строги стандарти за безопасност след трагедията с японската централа „Фукушима“.

Провалът на сделката доведе до кошмарен резултат за японските ядрени компании – след оттеглянето от проектите в Тайван през 2014 г. и Виетнам през 2016 г., а след това от Турция и Великобритания, дружествата останаха без чуждестранни проекти, губейки по този начин надпреварата за пазара от китайските и руските компании.

Каква е разликата между проектите „Синоп“ и „Акую“?

Първо трябва да се отбележи, че всички финансови рискове, произтичащи от всяка оценка на проекта, са изцяло пренасочени към „Росатом“, чийто бивш главен изпълнителен директор сега е първи заместник-ръководител на щаба на администрацията на президента Владимир Путин.

Дори повишаването на цената на „Акую“ с 5-6 млрд. долара до 15,8 млрд. долара остава допустимо при тези обстоятелства.

Проектът „Синоп“ не само зависеше от сътрудничеството между японците и французите, но и изискваше турско финансово участие.

От друга страна, „Синоп“ така и не получи необходимото политическо внимание, на което се радва „Акую“ през цялото време.

И при „Акую“, както при провалилия се проект, се очакваше Турция да бъде представена от консорциум, състоящ се от три частни компании, известни със своите сделки в строителния бизнес - Cengiz Holding, Kolin Insaat и Kalyon Insaat. Но когато и трите дружества напуснаха проекта през февруари 2018 г., работата по „Акую“ не спря.

Вместо това стартираха преговори между турската EUAS за закупуване на проекта.

Провалът на „Синоп“ не успя да накара Турция да спре да мечтае.

АЕЦ „Акую“ е предвиден да доставя около 10% от електроенергията, необходима за вътрешния пазар на страната, което значи, че Анкара трябва да направи много повече, за да намали драстично зависимостта си от въглищните централи – един от основните стълбове в замърсяването на въздуха и мишена в борбата с климатичните промени.

Миналата година президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Турция ще построи и трета ядрена централа в региона на Тракия, близо до границата на България.

Въпреки че все още няма яснота кой ще ръководи този проект, министърът на енергетиката Фатих Дьонмез намекна, че Анкара ще се си сътрудничи с Китай в това отношение.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Централна и Източна Европа
Банковият сектор в Централна и Източна Европа е близо до рекордна рентабилност