И Словения тръгна по пътя на Литва към сближаване с Тайван

Словения може да бъде следващата страна от региона на Централна и Източна Европа, която ще отвори представителство в Тайван.

В интервю за индийската национална телевизия тази седмица премиерът Янез Янша каза, че Словения и Тайван „работят по установяване на обмен на представители“, съобщава онлайн медията Emerging Europe.

„Разбира се, те няма да са на ниво посолства. Те ще бъдат на същото ниво, на което вече ги имат много други страни членки на ЕС“, коментира Янша и добавя: „Ако имахме по-силни коалиции в предишни години, мисля, че вече щяхме да създадем такива търговски представителства, защото това е въпрос от обща полза".

Интервюто вече предизвика гневна реакция от континентален Китай, по подобие на тази срещу инициативите на Чехия, Естония, Литва и Словакия, които засилиха връзките с Тайван миналата година.

Влиянието на Пекин в Централна и Източна Европа и Балтийските страни продължава да отслабва въпреки заплахите, че Китай ще предприеме наказателни мерки срещу страни, които се ангажират с островната държава.

Джао Лиджиан, говорител на китайското външно министерство, каза на пресконференция, че Пекин е „шокиран“ от изявлението на Янша. Той добавя, че забележките на словенския премиер са „опасно изявление в подкрепа на „независимостта на Тайван“.

През октомври Китай нарече Чехия „отвратителна“ за това, че е поканила външния министър на Тайван Джоузеф Ву да говори пред сената на страната. Говорителят на сената Милош Вистрчил ръководи и делегация до Тайван и впоследствие призова Европа да се обедини в ангажимента си с острова. По думите му „Китай прави всичко възможно, за да запази [Тайван] изолиран“.

През ноември естонският депутат Мадис Милинг, който беше част от делегация от трите балтийски държави, присъстваща на Форума на отворения парламент в Тайван, каза, че Естония трябва да се движи „стъпка по стъпка“ към признаването на Тайван. Въпреки че не поставя под въпрос политиката на ЕС „Един Китай“, която официално признава Тайван като част от Китай, Милинг коментира пред естонската държавна телевизия ERR, че „това не означава, че не можем да развиваме всички видове отношения с Тайван“.

Най-ожесточените критики от Пекин са насочени към Литва, която през ноември позволи на Тайван да отвори де факто посолство в столицата си Вилнюс. Новият офис носи името Тайван, а не „Китайско Тайпе“, името, използвано от други страни, за да избегнат гнева на Китай.

Оттогава Китай предупреждава мултинационалните компании да прекъснат връзките си с Литва, в противен случай ги заплашва с изключване от китайския пазар. Оттогава се съобщава, че литовският внос в Китай е ограничен.

Тайванските компании са най-големите играчи в глобалното предлагане на микрочипове, сектор, в който ЕС изостава.

Миналата седмица върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел каза след среща на министрите на външните работи на блока в Брест, че има „ясна солидарност“ с Литва.

Това, което се крие зад стремежа на Европа да се ангажира с Тайван, е спорен въпрос. „Мисля, че и двете страни – Тайван и Централна и Източна Европа, виждат важността и ползата от култивирането на по-близки партньорства“, казва Антъни Ким, ръководител на научните изследвания и редактор на Индекса на икономическата свобода към Heritage Foundation.

Ким посочва, че всички страни от региона, които взаимодействат с Тайван, са членки на Инициативата „Три морета“ - бързо развиващ се икономически проект в Централна и Източна Европа, в който в момента участват 12 държави (Австрия, България, Хърватия, Чехия , Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения). Тази инициатива обхваща близо 30 процента от територията на ЕС и 112 млн. души население.

Инициативата се счита като инструмент, способен да оспори влиянието на Пекин в региона. Фокусирана върху развитието на ключова инфраструктура север-юг, „Три морета“ вече има собствен инвестиционен фонд, радва се на силна подкрепа от САЩ и има други страни, заинтересовани от членство освен настоящите 12.