Могат ли Балканите да станат източник на джихадизъм в Европа?

В Германия и САЩ предупреждават за нарастващата популярност на радикалния ислям в балканските страни. Означава ли това, че Балканите може да станат източник на джихадизъм в Европа, пита в свой коментар Дойче Веле

Тенденцията, свидетелстваща за присъединяване на джихадисти от Балканите към терористичната организация "Ислямска държава" (ИДИЛ) и други радикални групировки, воюващи в Сирия, практически клони към нулата. Това разказаха миналата седмица представителите на Босна и Херцеговина и на Албания на антитерористична конференция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Общо в редиците на ИДИЛ има няколко хиляди ислямисти от Балканите, но през последните две години са известни само няколко случая, при които вербувани от джихадистите граждани от региона са заминали за зоната на бойните действия в Близкия изток.

В същото време доста големи групи радикали в балканските страни, чиито редици се попълват от "възвращенци" от Сирия, представляват заплаха за сигурността, смятат наблюдателите.

Заплаха от страна на радикалния ислям

"Това местно явление никъде не е изчезнало. Организационната структура на салафитските, джихадистките и ислямистките екстремисти на Балканите е неизменна и сега те са фокусирани върху определени страни и целия регион като цяло", предупреждава експертът от Австрийския институт по международна политика Ведран Джихич пред Дойче Веле.

Според неговата оценка 30-40 процента от заминалите от Косово или Босна да воюват са били убити или са останали в Близкия изток. Около 150 души са се върнали в Босна и Херцеговина, а около 120 – в Косово.

За това, че тези "възвращенци" представляват заплаха, говорят и във Вашингтон.

Зам.- помощник държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий заяви на 17 май на заседание на подкомисията по въпросите на Европа, Евразия и възникващите заплахи, че по този въпрос "трябва да се прави повече".

Поради връщането на радикализирани граждани правителствата на балканските страни са обезпокоени от възможна експлозия на насилие, нетърпимост и екстремизъм в региона, което може да се разпространи и на север и запад, разказа Ий.

В същото време германското правителство отбелязва друг проблем, който може да засили радикализирането на мюсюлманското население на Балканите – нарастващото влияние на Саудитска Арабия и други арабски страни.

„Саудитските мисионерски организации проявяват активност в Косово и разпространяват тук уахабитската версия на исляма, изпращайки свои проповедници в страната“, се посочва в отговор на германското правителство на запитване от 11 май на депутат от Бундестага.

Разпространение на идеите на салафизма

Фундаменталисткият салафизъм, както и други радикални клонове на исляма, се появяват за първи път на Балканите – заедно със спонсорираните от Саудитска Арабия и джамиите в Босна и Косово – по време на югославските войни от 1990-те години.

През последното десетилетие тази идеология получи още по-широко разпространение поради плачевната икономическа и социална ситуация в региона и липсата на перспективи пред младите хора. В шест балкански държави (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Черна гора)  нивото на безработица сред младите хора превишава 50%, а средната заплата в района е 300 евро.

Балканските мюсюлмани са смятани за една от най-умерените мюсюлмански общности в света, тъй като радикалните интерпретации на исляма остават чужди за по-голямата част от местното население.

Така или иначе обаче балканските страни с мюсюлманско мнозинство (Косово, Албания и Босна) биват често разглеждани от анализаторите като благодатна почва за религиозни фанатици и насилствен екстремизъм. Съседните им Македония, Сърбия и Черна гора също не могат да се похвалят с устойчивост по този проблем.

В издадената наскоро книга "Между душеспасението и терора: Радикализацията и феноменът на наемниците на Балканите" Владо Азинович посочва, че радикализацията в региона е станала преди всичко в контекста на войнстващия салафизъм. "Всъщност основната цел на войнстващия салафизъм в региона е разкъсване на етническата идентичност на босненците и албанците, която се характеризира с вековните традиции на толерантността, за да бъдат включени те в една единна лъжлива глобална общност, определяща в която е религиозната идентичност", пише Азинович.

Въпросът за радикализацията е свързан със социално-икономическото развитие на страните

Експертът по Балканите Гордън Бърдос, говорейки в средата на май пред комисията по външните работи в Конгреса на САЩ, сравни настоящата ситуация в балканските страни с периода на Ваймарската република в Германия през 1920-1930-те години. "Имаме си работа с държави със слаби демократични институции, с намиращи се в упадък икономики и високо ниво на недоволство сред населението", поясни анализаторът.

Продължителният социално-икономически спад и процъфтяващата корупция заедно със заплахите за сигурността и слабите държавни институции могат да подтикнат още повече хора към радикални движения, предупреждава експертът.

Ведран Джихич не смята, че настоящата ситуация на Балканите трябва да предизвиква сериозно безпокойство, но все пак тревожните сигнали следва да се приемат на сериозно. "Това явление ще съпровожда развитието на балканските страни през следващите години и десетилетия. Ясно е също така, че ислямът на Балканите вече няма да е същият като през 1990-те години", констатира експертът.

Според него отговорът на въпроса за възможно засилване на радикализацията на местното мюсюлманско население ще зависи от по-нататъшното развитие на самите държави. "Ако проблемите със сигурността, нестабилността и икономическите усложнения продължават да нарастват, то и явлението ще се засилва", заключава Джихич.

Още новини можете да намерите в Dnes.bg