Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Централна и Източна Европа

Спасението на Гърция: Тази отровна илюзия

Кризисната програма за Гърция приключва в понеделник, но еврото все още е в опасност. Какво можеше да научи ЕС от кризата, но не го направи

Спасението на Гърция: Тази отровна илюзия

Снимка: Ройтерс

В крайна сметка министрите и комисарите отново влязоха в ролите си на добри европейци. „Това е исторически ден за еврозоната", "Кризата сега е зад нас", каза Пиер Московиси, еврокомисар по паричния съюз.

„Успяхме", потвърди министърът на финансите на Португалия Мариу Сентену, в момента председател на Еврогрупата. „С нашата солидарност това се случи“, заяви германският му колега Олаф Шолц, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер добави, че „Европа трябва да се гордее с общата валута".

Така управляващите в еврозоната колективно похвалиха края на кризисната програма на свръхзадлъжняла Гърция. Гръцкият премиер Алексис Ципрас дори по изключение си сложи вратовръзка, за да отпразнува „историческото събитие".

Но постановката е просто блъф. Всъщност няма какво да се празнува. Напротив - Гърция е икономически разрушена и няма шанс да избегне диктата на своите кредитори.

Още по темата

Същите онези, които въпреки предупрежденията на експертите на Международния валутен фонд, я накараха да свие публичните разходи с една трета само за четири години, причинявайки най-тежката рецесия, която някога се е случвала в дадена страна – в мирно време. Това остави една пета от населението без работа, прогони 300 000 гърци в чужбина и увеличи дълга до 180% от икономическото производство.

Но вместо да допусне едно подстригване на дълга да постави ново начало, кредиторите само отложиха изплащането на дълговете за далечното бъдеще и сега задължават гръцката държава да генерира в продължение на 42 години цел за първичен бюджетен излишък от 2,2 от БВП. Според мнението на редица експерти една абсурдно нереалистична концепция.

Още по-лошо от небрежността на кризата в Гърция е друг неуспех: правителствата на еврозоната не са елиминирали основните причини за кризата. Европейският паричен съюз все още е заплашен от срив, днес дори повече, отколкото когато кризата избухна преди осем години, пише в свой анализ германският Die Tageszeitung.

Причината за това е основното противоречие още при създаването на еврото: 19-е участващи държави имат една валута, но управляват националните си бюджети по отделно и оперират със съответните национални икономически политики. Освен това Европейската централна банка не служи автоматично като „кредитор от последна инстанция", която запазва ликвиден държавния бюджет в случай на криза, както е обичайно в световен мащаб.

В резултат на това все още няма общ бюджет и няма общо демократично избрано правителство на еврозоната. Така обаче липсва и спешно нужната институция, която е абсолютно необходима и следва да представлява общото благо на паричния съюз като цяло и се споделя от гражданите на всички държави членки.

В основата на тази неправда е член 125, параграф 1 от Договора за ЕС. „Съюзът не носи отговорност за задълженията на централните правителства", се казва там, а това се отнася и за държавите членки помежду им.

Същевременно страните членки се ангажираха да ограничат държавния дълг до 60%, а годишният дефицит – до 3% от икономическата продукция. Преди всичко, клаузата за липса на помощ имаше за цел да успокои консервативните германски гласоподаватели, а общите правила трябваше да заменят съвместното правителство. Но това пося зародиша на заплашващия сега срив. Защото конструкцията и до днес продължава да създава една отровна илюзия сред гражданите, че валутният съюз е осъществим без загуба на власт за националните правителства.

Колко контрапродуктивно е това илюстрира сравнението със САЩ по отношение на държавния дълг. Американските публични финанси са на мниус 105% от годишната икономическа продукция. Това е много, но никой не се страхува, че американското правителство няма да обслужва дори една от издадените облигации. Не само че то има фискалната мощ да генерира необходимите приходи, но и  Федералният резерв гарантира всички плащания. Затова американските облигации са пример за безопасна инвестиция дори ако президентът е хаотичен. Обратно, еврозоната като цяло е много по-малко задлъжняла с 86% от брутния си вътрешен продукт и всъщност не би трябвало да има проблем с дълга си.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

3
 
0
 
1
преди 9 месеца
При Гърция ситуацията е изяснена.

Гърция продължава да страда заради пренебрегване на вредите от дейността Европейската централна банка да прилага еврото без защита срещу щетите от нямането на пълна икономическа стойност на еврото.
Ако не се допускаше тази грешка Гърция нямаше да има сегашните дългове.
Гърция може да бъде спасена само със защита срещу щетите от нямането на пълна икономическа стойност на еврото.

Още от Централна и Източна Европа
Хиляди турци прекъсват отпуските си заради изборите