Свиването на германската икономика е предупреждение за Източна Европа

Заплахата от рецесия, надвиснала над германската икономика, е добър тест за твърдениeтo на някои икономисти, че източноевропейските икономики в действителност са колонии на значително по-голямата си съседка, пише Леонид Бершидски в свой анализ за Bloomberg.

По всичко личи, че националистическите правителства в Полша и Унгария са успели да намалят достатъчно зависимостта си от забавянето на германската икономика. Другите страни също трябва да предприемат стъпки в подобна насока, пише Bloomberg TV Bulgaria. 

Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Румъния дължат поне част от скорошния си внушителен икономически растеж на Германия. Компаниите от най-голямата европейска икономика интегрираха тези страни в износно ориентираните си продуктови вериги, помагайки да се намали безработицата в тях, да се поставят стандарти за условия и качество на труда.

Общият стокообмен на тези пет страни с Германия достигна 325,3 млрд. евро (360,8 млрд. долара) през миналата година, което надвишава с 63% стокообмена между най-голямата европейска икономика и Китай. За всички източноевропейски държави германският е най-големият износен пазар.

Свиването на германската икономика през второто тримесечие и очакванията за ново такова през следващото изпратиха предупреждение към Източна Европа. Растежът в региона вече се забави, като за някои страни шокът е по-болезнен, отколкото за други, сочат последните данни за индустриалното производство.

За момента Румъния и Чехия изглеждат най-засегнати, докато Унгария, Полша и Словакия удържаха на забавянето. Кое е различното, което направиха Будапеща, Варшава и Братислава?

Всички пет източноевропейски икономики страдат от недостиг на кадри на пазара на труда след годините на ниска раждаемост и висока емиграция. Ниските нива на безработица тласкат ръста на заплатите и вътрешното търсене. В четири от петте страни – Словакия е изключение, продажбите на дребно отчитат здравословен растеж. Вътрешното търсене е най-високо в трите страни с най-експанзивни фискални политики – Румъния, Унгария и Полша.

В същото време Полша, Унгария и Чехия въведоха осъзнати политики, целящи да намалят зависимостта им към Германия. През 2000 г. 42% от износа на Чехия беше насочен към Германия, но делът му спадна до 32% през 2018 г. Будапеща и Варшава също намалиха експортната си зависимост от Германия съответно с 10 и 7 процентни пункта за същия период, но те направиха и още нещо - Полша например вече произвежда повече завършени продукти, отколкото междинни стоки.

Целия анализ четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.