Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Централна и Източна Европа

Със златна лопата Кипър започна най-мащабния си инвестиционен проект

550 млн. евро ще бъдат вложени в първото на острова интегрирано казино-курорт, което ще е и най-голямото в Европа

Рулетката се завъртя преди 5 години

Правителството сключи договора с консорциума точно преди година - през миналия юни, но „сагата” с изграждането на казиното е дългогодишна, като само „заключителният” й етап се точи 5 години. Денят на полагането на основния камък наистина бе „исторически”, както го определи президентът Никос Анастасиадис, след като най-сетне направи важната крачка към реализацията на проекта.

Пробивът се определя като ”исторически” и защото „City of Dreams Mediterranean” е пъpвoтo легално отворено ĸaзинo в иcтopиятa нa Kипъp. Преди това нормативната му уредба забраняваше казината, което обаче не спираше хазарта. Комарджиите кипърски гърци с удоволствие продължават да оставят парите си на игралните маси в северната част на острова. Освен че страната не получава допълнителни приходи, тя и губи, тъй като кипърците харчат по около 6 млн. евро годишно за хазарт в окупираните територии, по данни на икономическото министерство. А въпреки че са незаконни, в кипърската гръцка част на страната действат много съмнителни зали за залагания, периодично разбивани с операции на полицията.

Промяната на законодателството, довела до мащабния инвестиционен проект, бе предприета като ключова мярка за борба с финансовата и икономическа криза. Колапсът през 2013 г., който изправи Кипър на крачка от фалита, накара правителството да погледне на казиното като нова възможност за излизане на страната от дълбоката рецесия. Още през март 2013 г., в самото начало на кризата и преди сключването на тежкия меморандум с тройката междунарордни кредитори, току-що встъпилият в първия си мандат дясноцентристки президент Никос Анастасиадис постави либерализирането на режима и лицензирането на казина сред спешните въпроси пред правителството, от чието решаване икономиката има нужда.

Тогава, през март 2013 г., правителството се надяваше до 2 години първите казина да започнат работа и да осигурят приходи в задлъжнялата икономика на острова, бе заявил министърът на търговията, индустрията и туризма Георгиос Лакотрипис.

До 2 години обаче едвам законът успя да премине. През юли 2013 г. правителството на Кипър прие законопроекта за либерализиране на режима, като за модел избра отварянето в страната не на много малки казино, а само на едно казино, интегрирано с курортен комплекс. Едва през юли 2015 г. парламентът го одобри, с което отвори пътя за провеждане на тръжните процедури и избор на инвеститор за първия казино-курорт в страната.

Отпадането на забраната за хазарта предизвика бурен дебат и бе съпътствано с ожесточена съпротива и остра критика, основно от опозицията и силно влиятелната Кипърска църква. Лявата партия АКЕЛ, чието правителство с президент Димитрис Христофиас се смята, че има значим принос за изпадането на Кипър в кризата, бе категорично против разрешаването на казино. Тя се опасяваше от социалните последици, след като „заклетите” комарджии ще имат възможност легално да харчат парите на семействата си, а също така и заради отрицателното влияние, което хазартът оказва върху обществото и специално върху младите хора. Социални и морални аргументи против отварянето на игрални зали изтъкваше и Кипърската църква. Тежките финансови условия в страната обаче заглушиха опонентите, а за защита на обществения интерес бе приета долна граница за допускане до казиното от 21-годишна възраст.

Бъдещите печалби

Интегрираното казино-курорт е част от общата стратегия на Кипър за икономически растеж след кризата – с привличане на чуждестранни инвестиции, стимулиране на икономиката, откриване на нови работни места, разширяване и обогатяване на предлагания в страната туристически продукт.

След финансовата криза отпреди пет години икономиката на страната е постигнала „забележително възстановяване” и сега има „обещаващо бъдеще”, подчерта по време на официалната церемония президентът Никос Анастасиадис. Миналата година Кипър постигна увеличение от 4% в брутния вътрешен продукт, а макроикономическите прогнози показват запазване на стабилен темп на растеж с повече от 3.5% в средносрочен план. 4% ръст за първото тримесечие на 2018 г. отчете Статистическата служба на страната, като най-голям дял в него имат хотелиерството и ресторантьорството, търговията на дребно и на едро, строителството.

Международният валутен фонд, който е един от тримата кредитори на страната по спасителната програма, даже има още по-благоприятна прогноза. Според него възходящите темпове на икономически растеж се очаква да достигнат 4% през 2018 г. и 4,2% през 2019 г., бе посочено в доклада след втория контролен преглед на развитието на Кипър след меморандума, който бе оповестен в началото на юни. Фондът изказа задоволството си от икономическото възстановяване на страната, придружено от постоянен спад в равнището на безработица и публичния дълг.

„Преките чуждестранни инвестиции представляват основен стълб за устойчив икономически растеж и просперитет”, подчерта президентът Анастасиадис, оценявайки приноса на консорциума за казиното. Кипър ще се превърне в център на инвестициите, които ще развият значително икономиката, увери още той. Според президента Кипър затвърждава репутацията си на модерен, прозрачен и динамичен бизнес център за международни бизнес дейности, опирайки се широко на стратегическото си местоположение и конкурентните си предимства в региона. Правителството се ангажира да предлага възможно най-добрия опит на чуждестранните инвеститори, като се стреми непрекъснато да подобрява бизнес средата, данъчната и правната рамка, и да гарантира стабилен икономически контекст за инвестициите, като в същото време подкрепя всякакви инвестиционни инициативи, които ще допринесат за устойчивото икономическо развитие на страната, увери Анастасиадис.

Бъдещото казино-курорт ще промени стойността и на още един важен за Кипър икономически показател – намаляването на безработицата, предизвикана от кризата. По време на строителството на развлекателния комплекс ще бъдат създадени около 4000 работни места годишно, а когато той започне напълно да функционира, ще бъдат открити пряко или непряко около 6500 работни места на пълен работен ден, заявиха от консорциума.

„Средиземноморският град на мечтите” се очаква да даде силен тласък и на туризма – основния приходоносен отрасъл на кипърската икономика, който се развива ускорено през последните три години. През миналата година бе отбелязан рекорден брой туристически пристигания – 3,65 млн. души, което е ръст от почти 15% в сравнение със също рекордната 2016 г. Според прогнозите казино-курортът ще привлече допълнително около 300 000 туристи годишно, при това по-платежоспособни, като по този начин генерира приходи от около 700 млн. евро годишно, което представлява 4% от кипърския БВП.

Xoнĸoнгcĸият инвecтитop се опитва да привлече нa ocтpoвa зaмoжни ĸлиeнти oт Азия, познаващи неговата „марка”, от cъceдния Близъĸ изтoĸ и специално Израел, от Pycия и Beлиĸoбpитaния, които са двата основни туристически пaзapa зa Кипър.

По този начин уникалният за Кипър и региона проект поема и „ролята” на ключов фактор за реализацията на Националната стратегия за развитие на туризма до 2030 г. Той е в центъра на плановете на правителството да превърне средиземноморския остров в луксозна туристическа дестинация чрез разнообразяване и обогатяване на съществуващото портфолио. „Нашата страна е много повече от привлекателна туристическа дестинация „слънце и море”. Поради естествените си предимства Кипър има всички предпоставки да се утвърди като регионална и, по-скоро, глобална дестинация, истинска отправна точка за луксозния туризъм и отговорните игри”, смята президентът Никос Анастасиадис.


Последни новини

Коментари (1)

2
 
10
 
1
преди 1 седмица
До подобна инвестиция подхожда да се тури и още една - интегриран курорт бардак. Най-големият в Европа. За да има къде да отпразнуват печелившите комарджии радостта или мъката си. Най-вече второто.

Още от Централна и Източна Европа
Гръцкото правителство оцеля при вот на недоверие