Тайван печели симпатии в Източна Европа, разгневявайки Китай

Страни от Централна и Източна Европа задълбочават връзките си с Тайван на фона на охлаждането на отношенията с Китай, което води до конфронтация с Пекин, пише Wall Street Journal.

Тайванският външен министър Джоузеф Ву посети тази седмица Словакия и Чехия, а Китай предупреди, че ходът може да доведе до ответни действия. В същото време Литва разгневи Пекин, като се договори с Тайван за откриването на фактически посолства в двете столици. Полша и Словакия дариха неотдавна стотици хиляди дози ваксини срещу COVID-19 на Тайван.

Засилващите се връзки с Тайпе и влошаването на отношенията с Пекин отразяват напрежението между Запада и Китай заради проблеми в областта на търговията, отбраната и човешките права. Те също така показват различията между западните страни в подхода към все по-агресивния Китай.

В Европа големи страни, зависещи от китайската търговия, включително Германия и Франция, се противопоставят на натиска от САЩ да намалят експозицията си към Пекин. Но централноевропейските страни търгуват по-малко с Китай и смятат, че близките отношения със САЩ са от ключово значение за сигурността им. Разочарованието заради липсата на големи китайски инвестиции кара някои столици да смятат, че няма какво да губят, ако погледнат към други партньори, казват официални представители и експерти. А за много страни в региона зависимостта от авторитарния гигант връща лошите спомени от зависимостта им от Съветския съюз по времето на Студената война.

Тайван изрази задоволство от развиващите се връзки със страните в региона и заяви, че ще се стреми да задълбочи сътрудничеството в индустрията, науката и зелената енергия.

„Подобно на Тайван страните от Централна и Източна Европа са преминали през оковите на авторитарните режими и подкрепят споделените ценности на демокрацията, свободата, човешките права и върховенството на закона“, съобщи тайванското външно министерство в комюнике.

Пекин отдавна се противопоставя на усилията за подкрепа на правителството в Тайван. Миналата седмица говорител на китайското външно министерство заяви, че то ще наблюдава посещението на Ву в Чехия и Словакия и че Пекин ще предприеме мерки, за да защити териториите си.

Когато чешка делегация начело с Вистърчил посети Тайван през 2020 г., китайското външно министерство заяви, че „тя ще плати тежка цена за късогледото си поведение и политически опортюнизъм“.

Вистърчил, който разгневи Пекин, като заяви: „Аз съм тайванец“ в реч пред парламента по време на посещението, каза, че Чехия не отхвърля отношенията с Китай.

„Но трябва да сме много внимателни, така че взаимните отношения да са равнопоставени, за да не създадем зависимост и да не изгубим независимост или основни свободи“, коментира той преди срещата си с Ву в Прага в сряда.

Възприемането на Китай в региона се променя значително. В Чехия Китай е на трето място сред най-негативно възприеманите страни след Северна Корея и Русия и мнението на 40% от анкетираните се е влошило през последните три години, показва обществено допитване от 2020 г. на Палацкия университет в Чехия и Централния европейски институт за азиатски изследвания в Словакия. Само 18% от анкетираните словаци са заявили, че имат доверие на Китай.

В началото на пандемията Китай опита да привлече европейските страни с дарения на медицинско оборудване. Пекин изпрати лични защитни средства, обдишватели и тестове на Източна Европа, включително на Полша, Словакия, Сърбия и Чехия. Наблюдателите обаче смятат, че усилията му в т. нар. „маскена дипломация“ са постигнали само изолиран успех. Тайван също изпрати медицинско оборудване към региона, включително маски и обдишватели за Словакия и Чехия.

Новото напрежение показва промяна на нагласите в региона, който имаше големи надежди за китайски инвестиции преди няколко години.

„В региона определено има умора от Китай“, казва Ивана Караскова, изследовател на Китай в Асоциацията за международни отношения в Прага. „Очакваният приток на китайски инвестиции не се материализира… и страните сега са по-заинтересовани да проучат начини за сътрудничество с Тайван“, допълва тя.

Групата 17+1, ръководена от Пекин инициатива за насърчаване на търговията и инвестициите между Китай и 17 страни от Централна и Източна Европа и създадена преди близо десет години, не постигна особен напредък. Тази година Литва се оттегли от групата. В някои села в България, най-бедната страна членка на ЕС, хората учеха китайски заради надеждите, че предстои отварянето на китайски заводи близо до тях. Те не се осъществиха, пише изданието.

Много политици в региона сега гледат скептично на обещаващата някога инициатива на Пекин „Един пояс, един път“ за изграждане на инфраструктура, опасявайки се от големи дългове.

В същото време Тайван има големи инвестиции в региона, включително завод, който Foxconn Technology, най-големият производител на електроника в света, оперира в Чехия. Тайпе опита през последно време да увеличи  търговията и делегация от над 60 бизнес лидери посети региона тази седмица заедно с Ву.

В Литва, която е бивша съветска република, граничеща с все по-агресивно настроената Русия, някои виждат отражение на самите себе си в Тайван.

„Тайван и Литва могат да оцелеят само в политически ред, при който международното право и самоопределението на хората се спазват“, заяви литовския заместник-министър на външните работи Мантас Адоменас, който наблюдава отношенията с Китай и Тайван. „Заплаха за Тайван индиректно е заплаха за независимостта на Литва, защото това ще означава разрушаване на световния ред“, допълни той.

Литва прие изслушвания за предполагаеми нарушения на човешките права на мюсюлмански етнически малцинства в китайската област Синдзян, където САЩ и други страни твърдят, че Пекин извършва геноцид.

През август Литва позволи на Тайван да открие фактическо посолство във Вилнюс. Много страни позволиха на Тайван да направи същото, като определиха посолствата като „офис на Тайпе“. Но Литва разреши на Тайван да го нарече „Тайвански офис“, разгневявайки Пекин.

Китай привика посланика си в Литва и изгони посланика на Литва в Пекин. Адоменас заяви, че Литва не е променила политиката си за „Един Китай“, която Пекин подкрепя, което означава, че Литва не признава официално Тайван за страна.