Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

К. Георгиева: Последната COVID вълна забавя темпа на икономическо възстановяване

Справянето с глобалния дълг е приоритет, изтъква управляващият директор на МВФ в първото си интервю за годината

К. Георгиева: Последната COVID вълна забавя темпа на икономическо възстановяване

Снимка: Emily Macinnes/Bloomberg

Последният скок в броя на заразените с Covid-19 ще забави темпа на възстановяване на световната икономика, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в първото си интервю за тази година пред The National.

Миналия октомври базираният във Вашингтон глобален кредитор прогнозира ръст на световната икономика от 4,9% за тази година. Въпреки това икономиката вероятно ще се забави в резултат на нарастващия брой на заразени с Covid-19, което забавя растежа в най-големите икономики, изтъква Георгиева. Прогнозата ще бъде преразгледана в посока надолу, за да се отрази това, добавя тя.

„Надявахме се да имаме повече инерция при възстановяването през 2022 г., но още през последния месец на предходната година видяхме, че тази инерция отслабва, защото двата големи двигателя на растежа на световната икономика, САЩ и Китай, се забавят , а след това ни удари омикрон вариантът”, обясни Георгиева. „Няма съмнение, че това ще доведе до икономически смущения и ще добави несигурност. В момента изчисляваме точното въздействие... но вече мога да кажа, че, за съжаление, по отношение на най-новата ни прогноза през октомври, ще има понижения”, добавя ръководителят на МВФ.

Коронавълните и забавянето на глобалния икономически растеж

Представителите на фонда се срещат на всеки три месеца и актуализират прогнозите си за растеж, които ще бъдат публикувани в World Economic Outlook на организацията по-късно този месец.

Всички ще трябва да се адаптира към „податлив на шок свят“, в допълнение към осигуряването на по-голямо глобално сътрудничество, изтъква Георгиева, която е привърженик на съвместните действия.

Въпреки забавянето на растежа, тя посочи, че има и място за оптимизъм.

„Научихме се как да функционираме с пандемията, която все още е около нас, използваме нашите учени, за да осигурим защита на хората, сега сме по-ефективни с всяка нова вълна, която идва, а ограниченията, които причинява, вече са по-леки”, изтъква Георгиева.

Въпреки че тя сподели оптимизъм, че въздействието на вируса ще бъде по-умерено, за нея съществуват и други опасения и “несигурност”.

Приоритетите на МВФ за 2022 г. включват подпомагане на хората и страните да се справят с последиците от пандемията за трета поредна година, подчерта Георгиева.

„Ние навлизаме в 2022 г., след като вече използвахме голяма част от нашия капацитет, за да защитим хората и нашата икономика“, коментира ръководителят на МВФ, добавяйки, че възстановяването е доста неравномерно, като различните страни се намират в различни позиции.

Георгиева обясни: „2020 г. беше трудна, но от гледна точка на политиката беше малко по-лесна, предоставихме универсални препоръки, видяхме приспособяване на паричната политика, подкрепа на фискалната политика за защита на най-уязвимите“.

Това вече не е приложимо, тъй като страните са на различни етапи във възстановяването и съществува тревога относно „различието в рамките на държавите и между страните“, за което Георгиева вече предупреди.

Тя отбеляза, че различията се „задълбочават“ поради „неравномерния достъп до ваксини“.

Друг проблем е достъпът до финансиране, въпреки че Георгиева подчерта, че фондът е готов да подкрепи тези, които имат нужда от такова.

„По време на тази криза предоставихме близо 170 милиарда долара финансиране на 90 държави“, изтъква Георгиева.

Безработицата

Според нея един от аспектите на „опасната дивергенция“ е младежката безработица.

„Когато разглеждаме безработицата в региона, ние гледаме кой е най-засегнат: младежи, жени и чуждестранни работници. А младежта е най-засегнатият компонент, така че това, което е необходимо да се направи, са политиките с фокус върху пазара на труда, които са от полза на младите хора”, посочва Георгиева.

Глобалният дълг

Тя изрази загриженост и за глобалния дълг, наричайки го „много сериозен проблем – беше сериозен преди пандемията и, разбира се, стана по-сериозен след”, тъй като той расте с най-бързия си темп след Втората световна война.

През 2020 г. светът достигна рекордни нива на дълг на обща стойност 226 трилиона долара. Управляващият директор заяви, че някои страни с ниски доходи сега са затънали в дългове, а за някои развиващи се пазари набирането на средства става все по-трудно, което означава, че ще трябва да се предприемат някакви мерки.

„Знаем, че [Федералният резерв на САЩ] ще ускори плановете си за нормализиране на паричната политика“, посочи Георгиева, като изтъкна редица допълнителни мерки. „Искам да отдам чест на саудитското председателство на Г-20 за въвеждането на така наречената обща рамка за справяне с неустойчивия дълг и за това, че дадоха възможност на президента на Световната банка и на мен да настояваме за спиране на обслужването на дълга. Спирането на обслужването на дълга приключи през декември миналата година, което прави общата рамка много важна и въпреки това тя все още трябва да постигне необходимия мащаб“, добавя Георгиева.

Досега само три държави — Чад, Замбия и Етиопия — са поискали обща рамка, като според Георгиева тя е била трудна за прилагане.

„Трябва да направим процеса по-предвидим и навременен“, каза тя, добавяйки, че някои страни, които не отговарят на условията за спиране на обслужването на дълга, може скоро да се сблъскат с проблеми и трябва да се действа бързо в тяхна подкрепа.

Опасения относно инфлацията

По думите ѝ инфлацията в момента е проблем, „защото се отразява на населението и бизнеса“ и може да доведе до затягане на финансовите условия.

„Това, което най-вече очакваме, е, че до края на 2022 г., началото на 2023 г., инфлационният натиск ще отшуми”, изтъква Георгиева.

Тя е предпазлив оптимист, че прекъсванията във веригите на доставка ще бъдат облекчени, което ще забави и инфлацията. Въпреки това Георгиева предупреди, че други събития, като „климатичните шокове“ могат да окажат влияние върху цените на храните.

Георгиева отправи и ясно послание към централните банки: „Нашето мнение е, че централните банки сега се намират в етап, когато трябва да използват инструментите си, за да забавят инфлацията и по-важното инфлационните очаквания. Докато правят това, ние знаем, че ще има преливащо въздействие върху възстановяването, растежа и върху развиващите се ”.

“Съобщавайте намеренията си рано и ясно, въз основа на данни“, добави тя по адрес на централните банки.

Освен проблемите с инфлацията и дълга, светът се сблъсква с необходимостта от смекчаване на всякакви проблеми с доставките на енергия, посочва Георгиева.

Цените на енергията трябва да бъдат „относително предвидими и относително стабилни“, заяви тя.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Кражбите на политиците и такива като нея го забавят повече - и постоянно!

Още от Други
Цената на изтеглянето на големите банки от Русия