Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Как може да се сложи край на войната с пластмасата в Азия?

Прекомерното използване на пластмаси е глобален проблем и той трябва да бъде решен именно в световен мащаб

Как може да се сложи край на войната с пластмасата в Азия?

Снимка: Ройтерс

Конфликтът, който сега бушува в световната система за рециклиране, печели много по-малко внимание от търговската война. Tази битка е добра илюстрация на напрежението между развиващите се икономики и богатия свят и по-широката тенденция към деглобализация, която те носят, пише Nikkei Asia Review.

През 2018 г. Китай забрани вноса на редица видове пластмасови отпадъци, като доброволно се отказа от позицията си на световен лидер в рециклирането. Търговията с пластмаси бързо се премести на друго място, предимно в Югоизточна Азия. Страни със съществуващи сектори за рециклиране като Тайланд и Малайзия внезапно бяха затрупани с контейнери, пълни с отпадъци.

Последва ожесточена политическа реакция. Местните предприятия за рециклиране често внасят отпадъци, преработват каквото могат, преди да изхвърлят или изгорят останалите, създавайки безброй екологични проблеми. В средата на юли Индонезия стана предната страна, която върна доставките с отпадъци, изпращайки 210 тона обратно в Австралия.

Други лидери в тази индустрия предприеха подобни стъпки, като най-запомнящо се на президента на Филипините Родриго Дутерте. През май той върна десетки контейнери в Канада, като първоначално заплаши да изхвърли материала пред канадското посолство в Манила. 

Още по темата

Всичко това се отразява на нарастващата загриженост на обществото относно световната екологична криза, подхранвана от избягването на употребата на пластмаса и нарастващото замърсяване. Глобалното производство на пластмаса наистина нараства и изглежда, че ще продължи да се движи в тази посока. Светът е произвел около 300 млн. тона пластмасови отпадъци през 2015 г., показват проучвания, като количествата почти са се удвоиха през последните две десетилетия. Екологичните групи се опасяват, че обемът на пластмасовите отпадъци може да се удвои отново до 2030 г.

През 1991 г. Лорънс Самърс пише своята известна бележка, докато заема длъжността на главен икономист на Световната банка, според която, токсичните отпадъци трябва да се изпращат в страните от Третия свят, където биха могли да бъдат преработени по-евтино и ефективно. По-късно Самърс твърди, че се е пошегувал, но в крайна сметка се стига до възприемането, че по-богатите страни са политически неморални и екологично безчувствени - виждания, които лежат в основата на обществения гняв, който сега преминава през голяма част от Югоизточна Азия.

За да бъдем честни, в този случай тези възприятия са поне частично точни. Правителствата в страни като Канада и Австралия традиционно не обръщат особено внимание на отпадъците, които изпращат в чужбина. Рециклираните материали се търгуват чрез сложни вериги от посредници и не се регулират добре. Правителствата в Югоизточна Азия твърдят, че имат малък контрол върху това, което получават. Вместо чист пластмасов материал за рециклиране, Индонезия заяви, че контейнерите, изпратени обратно в Австралия в средата на юли, са били пълни с електронни отпадъци и други токсични видове боклуци.

„Пластмасовите“ сблъсъци може скоро да се влошат.

Наскоро бяха приети нови глобални правила за пластмасите съгласно Конвенцията на Обединените нации,приета в Базел - договор, уреждащ световната система за отпадъци, ратифициран от близо 200 държави, без САЩ. Влизайки в сила през 2021 г., регулациите ще дадат на страните получатели по-голям контрол върху отпадъците, които получават. 

Още по темата

Защитниците на околната среда продължават да забраняват вноса с надеждата да принудят правителствата в по-богатите страни да действат и да тласкат компаниите от хранително-вкусовата промишленост и потребителския сектор да намерят алтернативи.

Подобно крайно третиране може да е необходимо, но далеч не е ясно, че наличието на повече забрани, а с тях и допълнително унищожаване на световната система за рециклиране, всъщност ще се окажат точният вариант.

За да работят обаче, тези мерки трябва да бъдат балансирани чрез инвестиции в местни съоръжения за рециклиране.

Създаването на кръгови системи, в които всички отпадъци, произведени от богатите държави, остават в рамките на техните граници, вероятно ще бъдат непрактични, поне в краткосрочен план. Вместо това по-богатите замърсяващи нации трябва да действат разумно, за да помогнат на нововъзникващите рециклиращи компании да „почистят“ своята търговия чрез споделяне на технологии за рециклиране.

Оставяйки политиката настрани, пътят към решаването на много от тези проблеми включва ясни административни и управленски действия. Контролът върху индустрията за рециклиране в Югоизточна Азия често е слаб. Малайзия вече е забранила вноса на пластмасови отпадъци, но изглежда, че изпълнението не се прилага и наблюдава. С по-доброто регулиране, подобреното управление и по-модерни технологии няма причина търговията с отпадъчни пластмаси да не продължи да работи. Най-важното обаче е по-богатите страни да спасят настоящата глобална система за рециклиране, като помогнат на тези, които вършат мръсната работа в чужбина.

Югоизточна Азия също така трябва да инвестира в своите съоръжения за отпадъци и рециклиране поради вътрешни причини, тъй като най-голямото производство на пластмаси е именно в този район, а потреблението на продукти от такъв характер продължава да расте сред тези страни.

Ако Югоизточна Азия изцяло затвори вратите си за пластмасите, съществува и риск голяма част от отпадъците по света просто да се насочи в друга посока – към други части наАзия или Африка.

Ако не се предприемат действия, спорът за пластмасите не само ще влоши сериозно отношенията между по-богатите и по-бедните нации, но и ще изостри бъдещите глобални екологични спорове, особено на фона на проблемите, свързани с изменението на климата.

Прекомерното използване на пластмаси е глобален проблем и той трябва да бъде решен именно в световен мащаб.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
1
 
3
DarkStar до: Hermes73
преди 1 година
Няма профилна снимка
и от къде смяташ да започне намаленото на населението? От теб ли?

Ти искаш ли да се "жертваш" за идеята си и да покажеш как става ?
0
 
1
 
2
преди 1 година
Няма профилна снимка
и от къде смяташ да започне намаленото на населението? От теб ли?

Ти искаш ли да се "жертваш" за идеята си и да покажеш как става ?
4
 
2
 
1
преди 1 година
Единствения практически възможен начин е като се намали популацията с 90%.

Още от Други
MAAE: По света има 224 изследователски реактора, а 9 са в процес на изграждане