Кристалина Георгиева обещава да „поправи покрива“, преди да връхлети бурята

Кристалина Георгиева застана начело на Международния валутен фонд (МВФ) тази седмица и стана първият му лидер, който е преживявал една от най-строгите му програми за реформиране на икономиката, пише Wall Street Journal.

Нейната родина България преминаваше през болезнен преход от социализъм към пазарна икономика през 90-те години на миналия век с растящ дълг и безработица, рухваща финансова система и висока инфлация.

Георгиева казва, че именно гледката на хора, изправени пред недостиг на храна, и повсеместната бедност, причинена от лоши политики, са засилили ангажимента й към икономическа строгост.

МВФ помогна на българската икономика, като предостави съществени заеми в замяна на трудни политически реформи, включително свиване на държавния сектор, приватизация на държавни предприятия и отказ от държавни субсидии.

Георгиева казва, че този опит я е накарал да направи кариера в международни институции като Световната банка и Европейската комисия, защото силно вярва, че те могат да подобрят живота на обикновените хора. Сега тя е решена да демонстрира това в МВФ.

„В момент, когато има повече скептицизъм към нашата работа, най-добрият начин за международните организации да докажат, че мултилатерализмът работи, е като го постигнат“, казва Георгиева в първото си интервю след поемането на новата си длъжност.

През по-голямата част от деня си във вторник тя се запознаваше с настоящите спасителни програми на МВФ, за да реши дали се нуждаят от корекции на фона на забавянето на икономическия растеж.

„Признаваме, че световната икономика продължава да разочарова. Непредсказуемостта на търговските спорове, волатилността на притока на капитали, Brexit, конфликтите и природните бедствия могат да причинят големи икономически смущения“, отбелязва Георгиева.

Тя посочва неотдавнашното нападение срещу саудитски петролни инсталации и последвалия рязък ръст на цените на петрола като пример за опасна волатилност, която заплашва света.

И призовава страните да предприемат действия сега, за да направят стимулиращи растежа публични инвестиции или структурни промени преди още по-голямо забавяне на икономиката.

„Кристин Лагард би казала, че трябва да поправим покрива, когато времето е слънчево“, отбелязва Георгиева, имайки предвид предшественичката си на поста. „Аз идвам, когато е облачно и от време на време вали и моето послание е, че вече е невъзможно да отлагаме поправянето на покрива“, допълва тя.

Георгиева посочва, че под нейно ръководство МВФ ще се съсредоточи повече върху проблемите на неравенството, корупцията и климата, както и върху последиците от бързите технологични промени.

Тя защитава докторската си дисертация на тема „Американската политика за опазване на околната среда“, а сега е съпредседател на инициатива на високо равнище за политиките в областта на климатичните промени заедно с бившия ръководител на ООН Бан Ки-мун и технологичния милиардер, превърнал се във филантроп, Бил Гейтс. Тя си купила електромобил, тъй като е притеснена от промените в климата, които наблюдавала от първо лице по време на работата си в Африка и на други места по света.

Потомка на български революционери, които участват в борбата за освобождение от османско владичество, първата работа на Георгиева била да продава хранителни стоки на пазара във времена на икономически затруднения. Тя открива първата си банкова сметка едва в началото на 30-те си години, когато се установява във Великобритания, за да работи в London School of Economics.

Днес Георгиева пристига на работа с червената си Tesla и слуша рок преди ключови срещи. Тя сама управлява профилите си в социалните мрежи, където е публикувала свои видеа по тениска и клин в Световната банка, на предни позиции във флаш моб на Международния ден на жените и по време на йога практики със служителите й в рамките на политиката си за подобряване на удовлетвореността на работното място.

Нейни бивши колеги казват, че стилът й на ръководство вдъхва лоялност, но тя също така може да е твърда и директна.

Преди време Георгиева парира опит на нейни високопоставени колеги в Европейския съюз да изземат част от ресора й, като публично заяви, че това може да се случи „само през трупа ми“.

„Тя не може да бъде командвана“, казва Джонатан Хил, член на Камарата на лордовете в британския парламент, който работи с нея в Европейската комисия.

Критиците казват, че Георгиева, която никога не е заемала изборна длъжност, няма политическо влияние. Но Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, отбелязва, че тя донася във фонда опита на технократ, умеещ да постига сделки, който се чувства като у дома си на ръководни позиции в световната политика.

При последните си две длъжности като главен изпълнителен директор на Световната банка и заместник-председател на Европейската комисия Георгиева работи глобално, пътувайки между бедността на разкъсвания от война Йемен и лукса на заседанията на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Тя е работила с премиери, министри и централни банкери, изграждайки връзки, които в крайна сметка я изстрелват към настоящия й пост.

„Кристалина има уменията, широк опит, глобални връзки, интелигентност и личен почерк, за да се превърне в много успешен лидер на МВФ в труден и важен момент“, смята Зелик.

Като главен изпълнителен директор на Световната банка Георгиева спечели повишаване на капитала с 13 млрд. долара, почти двойно увеличение на активите на банката, след деликатни преговори със 189-те й страни-членки и въпреки първоначалния скептицизъм на администрацията на Тръмп и на Конгреса.

„Беше като маратонска партия шах със 189 опоненти, никой не вярваше, че ще се получи“, казва Самир Сюлейманов, високопоставен представител на Световната банка, който работил под ръководството на Георгиева.

Като член на Европейската комисия от 2014 до 2016 г. тя отговаря за над 33 хил. служители и бюджет от 175 млрд. долара в момент, когато Европа се бори с множество извънредни ситуации като сътресенията в еврозоната, мигрантската криза и последиците от гласуването на Великобритания за излизане от ЕС.

Георгиева, която казва, че често я бъркали за преводачка на срещи с мъже политици, пое инициатива 40% от ръководните позиции в ЕС да бъдат заемани от жени в унисон със сходна политика, инициирана от нея в Световната банка, където постигна полово равенство на високо ръководно ниво.

Тя винаги е работила по-усилено от служителите си, казва Елизабет Вернер, която е началник на кабинета на Георгиева в Европейската комисия. Вернер казва, че бившата й шефка е водена от искрената вяра, че международните организации могат да подобрят живота на обикновените хора, особено в развиващите се страни.

„Никога не обещавайте твърде много, но винаги изпълнявайте много повече от това, което сте обещали – това е нейната мантра“, казва Вернер.