Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Смелите идеи на един "петролен ловец"

Сондажната компания Hurricane Energy допуска, че в гранитните скали под морското дъно край шотландските острови се крият огромни залежи от петрол

Смелите идеи на един "петролен ловец"

Снимка: Ройтерс

В една слънчева октомврийска сутрин членовете на “Геоложкото общество“ изникват на лондонския площад „Пикадили“, където д-р Робърт Трайс, главен изпълнителен директор на независимата петролна компания Hurricane Energy Plc, намества очилата си и разрошва бледорусата си коса, след което започва да обяснява своята идея за милиарди долари. 

Още по темата

От вътрешността на кораб, който се плъзга по големите вълни край бреговете на шотландските острови, Трайс планира да спусне диамантен свредел към морското дъно. Това ще осигури достъп на компанията до силно напоените с петрол песъчливи скали и пластовете от твърд гранит. Ако предположението на Трайс се окаже вярно, корабът трябва да се натъкне на големи пукнатини със съдържание на петрол, пише Кели Гиблъм за Bloomberg.

57-годишният Трайс, който е работил в петролната индустрия в продължение на три десетилетия, обича да се сравнява с друг бизнес пророк – Джордж Мичъл, бащата на технологията за добиване на шистово гориво.

Мъчил започва да експериментира с идеята за хидравлично разбиване (фракинг) чрез сондажи в шистови скали още през 80-те години на миналия век. Необходимо е да бъдат изградени хиляди кладенци и да изминат близо 30 години, за да може американската петролна индустрия да приеме широко практиките, които я превръщат впоследствие в световен лидер.

Когато се случва това, САЩ се превърнаха в най-големия производител на изкопаеми горива в света, с огромно влияние върху световния енергиен пазар.

Смъртта на Мичъл през 2013 г. (когато е на 94 години) съвпада с американската шистова революция, а изобретената от бизнесмена технология вдъхновява Трайс да започне своите проучвания.

Ръководителят на Hurricane Energy подозира, че под водите nа Атлантическия океан при остров Шетланд се крие нов Пермски басейн, като онзи, от който САЩ черпят своите запаси в Тексас и Ню Мексико.

Успехът може да се окаже значим фактор за британската петролна индустрия, където добивът е достигнал до своето най-ниско ниво след откриването на петролните залежи в Северно море през 70-те години на 20 век.

Голям плавателен съд, оборудван специално за суровите климатични условия, в момента преминава през Ламанша в посока Северно море. През първата половина на 2019 г. Hurricane Energy планира да използва кораба за добиване на петрол от две находища.

Според Трайс пукнатините са взаимносвързани и обединеният суров петрол вероятно тече свободно на повърхността за определен период от време.

Доклад, поръчан от компанията, заключва, че едно от петролните полета, наречено „Ланкастър“, вероятно притежава капацитет равен на половин милиард барела възстановим петрол. Това би струвало почти 33 млрд. долара, ако цената се базира на стойности на Брент от 65 долара за барел, част от които ще отидат в британската хазна под формата на данъци.

В същото време Hurricane Energy проучва още две подобни находища.

„Производителността и нейната продължителност са основният проблем в случая“, смята Ариъл Флорс, президент на сондажното звено на BP Plc в Северно море, като добавя: „Съществува голям риск по този въпрос“.

Основният риск се крие в скалата. Докато пясъчните слоеве играят ролята на гъба, в която течностите се движат свободно като в кладенец, извеждащ ги на повърхността, гранитът е като парче стъкло. Свойствата на гранитa възпрепятстват петролът в отделните пукнатини да се слее в общ поток.

Успехът на Трайс зависи от броя пукнатини и тяхната свързаност в гранитната основа. Едно подробно сеизмично изображение може да осигури по-ясна картина, но все още не е направено качествено заснемане.

Планът на Hurricane Energy се основава и на идеята, че пукнатините няма да бъдат запълнени с морска вода, а в тях ще тече именно петрол.

Трайс има зад гърба си богат стаж в Enterprise Oil Plc, британско сондажна компания, притежавана от Royal Dutch Shell Plc. Още тогава той предлага да бъде започнато проучване на гранитните скали по дъното на Атлантическия океан, позовавайки се на успеха на подобни начинания при Виетнам и Италия.

Shell отговарят на това предложение с искрено пренебрежение. Оказва се, че големите петролни компании предпочитат да залагат на сигурно, вместо да се впускат в опасни, недоказани начинания.

През 2004 г. Трайс напуска и създава собствена компания - Hurricane Energy. Първите инвестиции идват от бизнесмен от родния му град Алтън, с който Трайс се запознава по настояване на един таксиметров шофьор.

Първите петролни полета на компанията предполагат наличието на петрол, но инвеститорите предпочитат да изчакат и да видят крайния резултат, преди да действат.

През 2014 г., когато цената на суровия петрол отбелязаха своеобразен крах, Трайс сондира успя да проучи близо километър от полето „Ланкастър“. Петролът, който изплува от там позволи да се добиват по 10 хил. барела на ден, едно прилично количество, достатъчно, за да окуражи Трайс да продължи напред.

След това Hurricane Energy успява да набере 18 млн. паунда (23 млн. долара) в своето първично публично предлагане, разширявайки дейността си около „Ланкастър“.

През август тази година Spirit Energy сключи договор с Hurricane Energy за добиване на петрол от още две находища, наречени „Линкълн“ и „Уоруик“, с което помогна пазарната стойност на компанията на Трайс да достигне 831 млн. паунда (1,1 млрд. долара), като Трайс притежава 1,3% от тях.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

2
 
0
 
1
преди 1 седмица
...И аз допускам. Бравус ина мен.

Още от Други
Hitachi купува електроенергийното звено на ABB за 11 млрд. долара