Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Енергетика

Андрей Живков: Не затваряме, даваме нов живот за въглищните региони

Нямаме нужда от несигурните работни места на автомобилната индустрия в Маришкия басейн, смята синдикалист

Андрей Живков: Не затваряме, даваме нов живот за въглищните региони

Андрей Живков. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Затваряне не е подходяща дума - даваме нов живот за въглищните региони, заяви служебният министър на енергетиката Андрей Живков по време на форум, посветен на Зелената сделка и предизвикателствата за България, който се провежда в София. Той отбеляза, че един от вариантите за въглищните мощности е преминаване на газ, а на последващ етап - и на водород.

Тези региони трябва да заложат на иновативни технологии и развитието на възобновяемите енергийни източници, но всичко трябва да се случва с грижа за хората, посочи той.

Още по темата

По Фонда за справедлив преход страната ще получи почти 1,2 млрд. евро, които ще бъдат насочени към областите, в които се развива въгледобивът у нас - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Конкретните проекти са включени в териториалните планове, които се разработват от институциите в контакт с местните власти. Министерството на енергетиката носи отговорността за тези планове, отчете още министърът и допълни, че служебният кабинет е направил важни крачки към беземисионното производство, бавени години.

"Зеленият преход дава много възможности", категоричен беше той и уточни, че са нужни съвместни усилия, за да бъдат избрани точните стъпки.

Меглена Антонова, координатор климат и енергия в "Грийнпийс" отбеляза, че диалогът за зелената сделка е много закъснял у нас. Тя изрази и своето недоумение защо има такова противопоставяне между еколозите, синдикатите и работещите във въгледобива, при положение че целите им са едни.

Има много населени места, в които замърсяванията със серен диоксид са ежедневен проблем и това не може да бъде пренебрегнато, уточни още Антонова и призова за "смели решения" и преустройване на цялата икономика, за създаване на устойчиви зелени работни места.

"Зелената сделка някак се ожесточава", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, отбелязвайки, че обхватът вече не е само енергетика, но и транспорт, тежка индустрия и още ангажименти за намаляване на емисиите.

Според него енергийната стратегия, която се готви от служебният кабинет, трябва да съобрази тези нови моменти. Според него не синдикатите са спирали процесите, а нежеланието на властта да се захване с тази дейност. Димитров беше категоричен, че природният газ само ще увеличи зависимостта на страната от вноса на енергоизточници.

Затова и газът трябва да бъде само балансиращо гориво и да използваме своите източници. Това означава разработване на проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, тоест въглищните централи да продължат да работят, както и ядрени мощности, за които обаче да се обсъди какъв е хоризонтът за работа.

Димитър Манолов (КТ "Подкрепа") смята, че определянето на индикативна дата за закриване на въглищата е неправилно, без да бъде решено преди това какви са конкретните стъпки. Според него това е чиста идеология и датата на затварянето на въглищни мощности трябва да бъде определена едва когато стане ясно каква базова мощност може да ги замести. Такава технология в момента няма, смята синдикалистът.

"Някой продава пържен вятър", обясни Манолов по повод скъпите въглеродни емисии и коментарите, че те ще изхвърлят въглищните мощности като икономически неефективни.

По-рано по време на форума Франс Тимерманс коментира, че Маришкият басейн може да привлече инвеститори от различни области. Една от тях е автомобилната индустрия. Манолов обаче беше категоричен, че това са нископлатени и несигурни работни места и отхвърли тази опция.

По време на дискусията експертите коментираха, че регионите Кюстендил и Перник сякаш остават в страни в усилията за прехода към зелена енергетика, а там проблемите са не по-малки, демографската криза там е по-сериозна, отколкото в Стара Загора, отбелязаха още участниците.

Споделяме позицията, че преходът трябва да бъде плавен и справедлив, каза Красимир Ненов, изпълнителен директор на "КонтурГлобал Марица Изток 3". Според него обаче липсата на енергийната стратегия затруднява процеса. Трябва да има документ, който да отчита всички аспекти на енергийната сигурност, да не увеличава енергийната зависимост на страната.

Изпълнителният директор на AES България Иван Цанков беше категоричен, че зеленият преход е немислим без инвеститорите - политиците само задават рамката, но бизнесът ще изпълнява. AES е собственик на ТЕЦ "Гълъбово" (ТЕЦ Марица Изток 1) и на вятърен парк (Св. Никола).

"Инвеститорите в България ги има, те са качествени", каза Цанков.

Има много идеи за улавяне и последващо използване на въглеродния диоксид - примерно за химическата индустрия, каза той и призова за създаването на идеен съвет от страна на властите, за да може всички тези проекти да се оценят и да се види кой от тях може да бъде приложен.

Цанков призова за активна комуникация, за да може обществото да разбере какво е Зелената сделка и какви са ползите от нея. По-рано днес по време на форума беше представено проучване на "Тренд", според което 80% от българите не са наясно със съдържанието на Зелената сделка, а 50% не са наясно дали тя е нещо добро, или не за икономиката. Цанков беше притеснен, че без официална информационна кампания обществото може да бъде повлияно от всякакви мнения в социалните мрежи.

Не трябва да разглеждаме прехода единствено на фона на енергетиката, коментира Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум (Булатом). Според него енергетиката има дял под 25% от общото енергийно потребление и "големият бич" на емисиите е транспортът.

Електроенергийните мощности произвеждат 43 тераватчаса електроенергия, като около половината от тях са безвъглеродни - от АЕЦ "Козлодуй", водни централи и възобновяеми енергийни източници. Енергийното потребление в страната е 160 тераватчаса годишно, посочи още Манчев.

Един от вариантите за въглищните региони е водородът и България има добра законодателна база, която дава определение какво е водород и как се произвежда. Технологията за улавяне на въглерод е скъпа и предполага разделянето на въглеродния диоксид на въглерод и кислород, превръщането на водорода в графит, а след това и в графен, който трябва да бъде транспортиран и съхранен под земята.

По отношение на ядрените мощности Богомил Манчев беше категоричен, че няма какво да се обсъжда по темата без ситуиран работещ парламент. Служебният министър на енергетиката припомни от своя страна, че 10 държави, сред които и България, са поискали от ЕК да признае ядрената енергия като "зелена".

По-рано в дискусията зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс коментира, че страните от общността носят сами отговорността за микса, който избират. Според него ядрената енергия не е зелена, но произведената електроенергия е беземисионна и се вписва в целите за нулеви емисии до 2050 г.

По статията работиха: автор Деляна Петкова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Енергетика
AES България успешно завърши годишната ремонтна програма в ТЕЦ AES Гълъбово