АЦБ е загрижена заради преместванията на банки в ЕС след Brexit

Английската централна банка (АЦБ, Bank of England) изисква кредиторите да потърсят одобрението ѝ, преди да местят работни места или операции от Обединеното кралство в Европейския съюз (ЕС). Сега институцията изразява притесненията си, че европейските регулатори искат повече от необходимите премествания за финансовата стабилност след Brexit.

АЦБ заема тази позиция след изслушване на няколко искания от Европейската централна банка (ЕЦБ), които счита за прекомерни и надвишаващи изискванията от гледна точка на пруденциалния надзор, съобщава FT, като цитира хора, запознати със ситуацията.

Губернаторът Андрю Бейли проявява личен интерес към въпроса, допълват източниците на медията.

Британските политици и регулаторни органи отдавна са загрижени, че европейските им колеги се опитват да подложат колкото се може повече бизнес и финансови услуги на репатриране с мотив по-силен надзор над всички финансови дейности, свързани с еврото. Те се страхуват от загубата на свързани работни места, данъчни приходи и престиж.

Новата позиция на британската централна банка обаче е критикувана като „прекомерна“ от страна на международни банкери, които смятат, че са попаднали между политизираните искания на централната банка на Обединеното кралство и Единния надзорен механизъм на ЕЦБ.

„Едно е да бъдете уведомени предварително за плановете на банките, но съвсем друго е да се изисква първо одобрение от регулаторите“, казва старши съветник на американска банка в Лондон, пожелал анонимност.

Британската централна банка и централната банка на еврозоната отказват коментар по въпроса.

Този ход също така рискува допълнително да нажежи напрежението между Обединеното кралство и Европа на фона на деликатните политически преговори за отношенията им във финансовия сектор след Brexit.

Миналата седмица Великобритания и ЕС се договориха да създадат нов механизъм за преговори за регулаторно сътрудничество, но ЕС все още не е посочил дали ще предостави статут на „еквивалентност“ на британските разпоредби. Съгласно този механизъм ЕС ще признават финансовите правила на Обединеното кралство като еквивалентни на тези на ЕС и обратното. Това в голяма степен ще възстанови на Лондон директния достъп до блока, който изгуби след излизането на Великобритания от ЕС.

За банките, за които се счита, че поемат ненужен риск, Органът за разумно регулиране на британската централна банка може да увеличи изискванията за регулаторен капитал. Новите изисквания се отнасят не само за банките в Обединеното кралство и ЕС, но също така и тези от трети страни като САЩ или Швейцария. В миналото те използваха Лондон като база за „паспортиране“ на своите финансови услуги на континента.

Brexit означава, че Обединеното кралство е загубило този неограничен достъп и в резултат на това много заемодатели са създали или засилили своите операции в рамките на ЕС, особено в Париж, Франкфурт и Амстердам.

Лондон изгуби големи части от деноминираните в евро акции и търговия с деривати, които се насочиха към Амстердам. Нямаше обаче чак такава голяма загуба, каквато се очакваше, на работни места и приходи. EY изчислява, че само 7 600 работни места в Обединеното кралство и активи от 1,3 трлн. британски лири са прехвърлени на континента.

Регулаторите от ЕС настояват, че банките не могат да оперират малки образувания в рамките на блока, като в Лондон остават висши мениджъри, и персонал, поемащ риск, като трейдъри и служители по спазването на законодателството.

Органът за пруденциално регулиране на британската централна банка прие тази позиция и в навечерието на Brexit поиска от кредиторите да изготвят подробни модели за това как биха изглеждали техните предприятия първоначално и за по-дълъг период от време. Те бяха известни като планове „ден 1“ и „ден 2“.

Сега обаче британският регулатор вярва, че ЕС се опитва да принуди банките да надхвърлят договореното планиране за „ден 2“, казват запознатите източници на медията. Основната грижа е, че „ad hoc“ исканията за прехвърляне на повече бизнес и лидерство биха могли да подкопаят безопасността и стабилността на базираните в Лондон заемодатели.

Един от разглежданите примери е, че от големите американски банки се иска да работят само с едно търговско бюро, за да обработват всички трансакции на определен финансов продукт в рамките на една и съща часова зона, казва един от източниците. Това може да произтича от стремежа на ЕЦБ да спре банките, които прекомерно използват противоречива техника, която им позволява да прехвърлят риска от сделки в ЕС на паралелна трансакция във Великобритания.

Андреа Енрия, председател на банковия надзор в ЕЦБ, коментира пред Европейския парламент миналата седмица, че надзорните органи все още водят дискусии с банките, „за да гарантират, че в света след Brexit те разпределят достатъчно персонал и активи на институции в банковия съюз“. Той казва, че това е „необходимо, за да се осигури адекватно управление на рисковете както в Европа, така и извън нея“.