Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Банките в Италия продължават да кредитират компании в лошо финансово състояние

Трезорите поддържат ликвидността, вместо да решават проблемите, произтичащи от лошите кредити

Банките в Италия продължават да кредитират компании в лошо финансово състояние

Снимка: архив, Ройтерс

В Италия, където две десетилетия на икономическа стагнация създадоха дълга опашка от едва оцеляващи компании, Feltrinelli, един от най-големите търговци на книги в страната, се отличава.

От 2012 г. насам компанията записа три последователни губещи години за близо 11 млн. евро. Въпреки това по-късно миналата година Feltrinelli успя да си подсигури нова кредитна линия за 50 млн. евро от група банки, в която участие взеха две от най-големите италиански банки - UniCredit и Intesa Sanpaolo, при по-ниска лихва от тази, която плащат компаниите с най-висок рейтинг в Европа, отбелязва New York Times.

След като Италия и Европа като цяло се борят с някои от проблемите, произтичащи от лошите кредити, нов доклад от икономисти, близки до Центъра за изследване на икономическата политика (Center for Economic Policy Research), подчертава доколко водещите италиански банки, определяни като най-слабите в еврозоната по линия на паричните си резерви, са увеличили кредитирането за най-затруднените компании в страната.

През последните седмици италианските банкови акции, изгубили 70% от стойността си от началото на годината, поскъпнаха, подкрепени от резултатите от последните стрес тестове, а финансовите резултати на някои от тях бяха по-добри от очакваното.

Но Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че размерът на лошите кредити в италианската банкова система е 360 млрд. евро, или около една трета от общото количество в еврозоната, а икономисти твърдят, че всяко подобрение на положението с дълговете ще бъде краткотрайно.

Според доклада в основата на проблема е връзката между мудното банково кредитиране и компаниите, които сложиха спирачка на възстановяването на италианската икономика, третата най-голяма в еврозоната. Подхраненото от банките забавяне напомня на цикъла на зомби кредитиране, в който навлезе Япония през 90-те години, отдавайки кредити на своето изгубено икономическо десетилетие.

Тогава, вместо да си теглят куршума и да поемат загуби, големите японски банки оставиха отворени кредитните линии за кредитополучателите, дори когато имаха малък шанс да спечелят малко от кредитите.

Икономистите изчисляват, че, ако европейските банки бяха обект на нещо подобно, което американските преживяха на скорошните стрес тестове, те ще трябва да наберат 125 млрд. евро нов капитал.

В момент, в който инвеститорите в Европа станаха много скептични спрямо инвестициите в банки, а на правителствата не им се иска да предлагат спасителни мерки, постигането на тази сума граничи с невъзможното.

Нещо повече, в разгара на дълговата криза европейските банки бавно решаваха своите банкови проблеми. При регулаторните стрес тестове само една европейска банка – италианската Monte dei Paschi di Siena, излезе, че се нуждае от повече капитал.

Feltrinelli е само един пример от многото високозадлъжняли италиански компании, които получават кредити по лихвени проценти под пазарните за последните три години, период, в който агресивните политики на Европейската централна банка освободиха допълнителни парични средства за европейските банки, за да могат да отпускат заеми.

Сред други компании е търговецът на облекла Benetton, който изгуби 240 млн. евро от 2012 г., но също получи кредит при лихва под средните за пазара.

В доклада си икономистите откриват, че от синдикираните заеми в Европа за общо 540 млрд. евро 8% са за компании, класифицирани като "зомби" институции.

Въпреки това в Италия делът на новите кредити, отпуснати на затруднени компании като Feltrinelli, през последните три години е много по-висок – 17%.

Италия не е единствената страна в Европа, измъчвана от лоши кредити. В Гърция гуверньорът на централната банка Янис Стурнарас коментира, че необслужваните заеми все още растат и са стигнали 108 млрд. евро, което е близо половината от брутния вътрешен продукт на страната.

По думите му 67% от лошите заеми са за малки и средни предприятия – статистика, която обяснява защо гръцката икономика продължава да стагнира.

Още по темата

Както и при гръцките банки, италианските са с експозиции към малки частни компании, редица от които бяха засегнати от слабата икономика. По данни на МВФ една трета от общия размер на лошите кредити в Италия са на малки и средни предприятия.

Според властите банките са заделили значителни средства, за да покрият половината от кредитите, и всички експозиции са подкрепени с достатъчно обезпечения. Те също така подчертават наскоро формирания фонд с капитал от 4 млрд. евро, който ще откупи част от лошите кредити от банките.

И все пак, 4 млрд. евро не са сравними с базука, която да даде увереност на пазарите. Както посочва МВФ, италианските банки са сред най-малко печелившите в Европа, което не им помага особено в желанието им да дават кредити, особено когато са налице данъчни инициативи за банкери, които не предприемат подобни действия.

Освен това банките не са толкова склонни да съдят длъжниците. Според МВФ ликвидацията на италианските компании трае средно осем години, като привилегированите кредитори възстановяват около 29% от предявените вземания.

Така вместо да поемат удар, редица италиански банки решиха да поддържат ликвидността с надежда, че дадена затруднена компания може да подобри финансовото си състояние. Но с растеж от 0,3% средно през последните две десетилетия и с опасност икономиката отново да навлезе на отрицателна територия, изглежда малко вероятно да има вълна от корпоративни възстановявания.

Според икономистите, осъществили изследването, урокът за глобалните регулатори е много силен.

Преди да използват неконвенционални мерки, за да инжектират пари на кредитните пазари, централните банкери трябва да са сигурни, че техните големи банки са добре капитализирани, какъвто беше случаят в САЩ, където една от първите регулаторни стъпки бе да се накарат банките да увеличат капиталовите си буфери.

Без допълнителен слой сигурност банките имат малко стимули да отписват лоши кредити и да се фокусират върху по-здрави компании.

По статията работиха: Свилен Колев, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
ЕС планира да предложи на Борис Джонсън отсрочка на Brexit и след 31 октомври