Бивши ислямистки екстремисти се опитват да дерадикализират джихадистите

Хана, британка от индийски произход, се присъединява към терористична мюсюлманска групировка, когато е на 18 години. Отгледана като индус, тя започва да изучава исляма през първата си година в лондонски университет. По предложение на колегата си Рашад Али Хана посещава среща на Хизб ут-Тахрир, групировка, която възприема ненасилието като начин за установяване на единна ислямска държава, но която е свързвана с убийства и възхвалява джихада, разказва Bloomberg.

Хана бързо се поддава на реториката: тя приема исляма, напуска студентската си работа в International Business Machines, за да стане иконом на жена, част от Хизб ут-Тахрир, и спира да носи западни дрехи. „Общо взето преминах през промиване на мозъка“, казва Хана, която днес е над 30-годишна, при условие за анонимност.

През следващото десетилетие тя се издига в редиците на групировката, привличайки други членове, основно от университетски кампуси, джамии, а по-късно – водейки трите си деца на детска градина. В крайна сметка Хана става регионален мениджър на Хизб ут-Тахрир за Западен Лондон, контролирайки 20 радикалисти. Но тя се уморява от смъртта, която придружава джихада. Започва открито да поставя под въпрос тактиката на групировката и напуска. Малко след това се среща с Али за втори път и той отново променя коренно живота ѝ.

Подобно на Хана Али се е разочаровал от екстремистката идеология и напуска Хизб ут-Тахрир. Започва консултации на джихадисти, които се съмняват в поетата от тях посока, предоставяйки съвети както онлайн, така и на лични срещи чрез неправителствената организация Gen Next. Това е мрежа за онези, които „са преминали през подобни изживявания“, казва Хана, която става доброволец в организацията през 2013 г. „Втурнах се към възможността“.

Gen Next твърди, че е успяла да „депрограмира“ над 100 европейски радикалисти от 2008 г. насам, а организацията е напът да предложи подхода си в САЩ. Основана от Пол Макаречиан, иранец, избягал от Аятолах Хомейни, за да стане магнат в недвижимите имоти в Ориндж Каунти, Gen Next е нещо средно между защитническа група и такава за съвети.

В стратегията си за противодействие на бунтовниците организацията създава Against Violent Extremism Network (Мрежа за борба с насилствения екстремизъм) с финансиране за 1 млн. долара годишно, подкрепена от мозъчните тръстове Institute for Strategic Dialogue и Jigsaw. В Европа 20-те служители на Gen Next записват антиджихадитски видеа, използват данни от реклами, за да таргетират потенциални джихадисти с програмите си, и изпращат бивши екстремисти като Хана да се срещат с радикали, които са изразили интерес, че искат да напуснат групировките си.

Компании, сред които Google и Facebook, предоставят на Gen Next финансиране и работни човешки часове, опитвайки се да се борят с чат стаи, разпространяващи пропаганда, услуги за съобщения и социални мрежи, използвани, за да насърчават актовете на насилие по света. Но 450-те бивши радикали, всички доброволци, преминали през подробни проверки, са тези, които се натоварват с по-голямата част от работата за дерадикализиране на потенциални терористи, казва главният изпълнителен директор на Gen Next Майкъл Дейвидсън. Хана е помогнала на 80 души през последните четири години. „Бившите [радикали] са единственият начин някой, който е на ръба, да се отдръпне“, казва Дейвидсън. „Ние усилваме този глас“.

Али става киберджихадист на 15 години. Като мюсюлманин от индийски произход, той винаги се е чувствал изолиран в родния си английски град Шефилд. След пътувания до Египет, където се опитва да организира преврат, и Саудитска Арабия той се връща във Великобритания, за да набира студенти онлайн, често като трол във форуми. До момента, в който става един от британските лидери на Хизб ут-Тахрир обаче, той е изгубил стремежа си към това, което сега възприема за идеология, лишена от всичко друго освен от гняв.

Макар че Дейвидсън не споделя конкретика за методите на екипа си, той казва, че дерадикализиращите обикновено се опитват да се срещнат с екстремистите лично, след като достигнат до тях чрез комбинация от услуги на социалните мрежи. С помощта на Google неправителствената организация преподрежда резултатите на търсачката в Европа, така че хората, търсещи някоя от 1700-те ключови думи, свързани с ИДИЛ, откриват видеа, които се присмиват на джихадистите.

В САЩ мрежата на Gen Next цели да използва подобна методика в партньорство с местните правоприлагащи агенции, например с тези в Сиатъл.

„Ако Gen Next може да се възползва от социалните мрежи, ако има инвеститори, за да развива програми за откриване [на подобни лица], това е много добър старт“, казва Мубин Шейх, бивш джихадист от Торонто, работил с канадските разузнавателни служби, за да проникне в терористична клетка в родния си град през 2006 г. Шейх прекарва три години, работейки за Gen Next след Арабската пролет и продължава да защитава консултирането и рехабилитацията. Той казва обаче, че проникването в екстремистки мрежи, а не отделянето на конкретни членове, остава най-добрият подход.

Али Суфан, бивш агент на ФБР, разследвал няколко високопрофилни терористични случая, казва, че подобни онлайн мрежи стават все по-трудни за пробиване, тъй като радикалите все повече пренебрегват YouTube и Twitter за сметка на по-частни мрежи. Той поставя под въпрос и влиянието на бившите радикали върху хардлайнерите. 

Засега, коментира Дейвидсън, екипът му ще работи, за да адаптира установената тактика към американската действителност, „Начинът, по който хората биват привличани на първо място, е използването на човешки истории и връзки“, казва Хана. „За да ги извадим [от групировките], трябва да използваме същите методи“.