IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Българите в Германия стават все по-зависими от социалните помощи

Делът на българите, които получават социални помощи за безработни в страната, се е увеличил до почти 28%

09:44 | 04.09.15 г. 6
Българите в Германия стават все по-зависими от социалните помощи

Все повече имигранти от България и Румъния получават помощи в Германия по програмата за социално подпомагане на безработни Hartz IV и изследователите очакват броят им да нарасне. Същевременно румънците са особено добре интегрирани на германския трудов пазар, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ), цитиран от БТА.

Зависимостта на имигрантите от Румъния и България от социални помощи значително се повишава. Актуално проучване на Института за изследвания на трудовия пазар и заетостта към германската Федерална агенция по заетостта сочи, че делът на получателите на помощи по програмата Hartz IV от двете страни се е увеличил с почти четири пункта до 17% в рамките на година. Същевременно това е с 0,5 пункта повече от средното равнище за всички живеещи в Германия чужденци.

Преди отпадането на всички трудови ограничения за гражданите на двете членки на Европейския съюз най-вече Християнсоциалният съюз предупреждаваше за високата цена, която ще има това. Но изследователи доказаха, че имигрантите от двете страни са относително добре заети в сравнение с други групи чужденци и по-рядко получават помощи по Hartz IV.

От началото на годината обаче се наблюдава ясно увеличение на социалните разходи при тях, а Институтът за изследвания на трудовия пазар и заетостта очаква трайно нарастване. Но има разлика в това отношение между българите и румънците, отбелязва FAZ. Докато делът на получателите на социални помощи от Румъния се е увеличил със само 2,5 пункта до 11,5 процента и с това доближава нивата при другите имигрантски групи от Близкия изток и Южна Европа, то делът на българите се е увеличил с малко повече от 8 пункта до почти 28 процента.

Институтът отбелязва, че при повече от 40 процента става дума за хора, които наред със социалните помощи имат и някакъв доход от трудова дейност. Бедността зависи от равнището на доходите и колко хора трябва да живеят от тях. Много от мигрантите работят в селското стопанство и строителството.

Най-многобройни са получателите на помощи по Hartz IV сред румънците и българите в Бремен (34 процента), Берлин (30 процента) и Кьолн (28 процента).

Румънците са търсени на трудовия пазар. Безработицата сред тях е 6,3%, като това дори е малко под равнището за цялото население. При българите тя се е увеличила с 0,7 пункта до 15,8%.

Общо в Германия живеят 625 хиляди души от двете страни, като около две трети са от Румъния. В Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дуйсбург и Нюрнберг има по над 10 хиляди души от двете държави. Най-висок е техният дял в Офенбах, където съставляват 5,4% от населението. За 2015 г. се очаква увеличение от 130 хил. до 150 хил. души, допълва FAZ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:52 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

5
rate up comment 6 rate down comment 0
comet
преди 8 години
Потвърждавам, с допълнението, че тези наши *** и турци официално пред властите и европейските компании се представят като българи, но помежду си и с турците и арабите там се държат и говорят като турци и мохамедни. В държанието си към българите избиват натрупаните си в последните сто години комплекси. В болшинството случаи те се натрапват навсякъде като истински навлеци, с *** или еничарско поведение, и разбира се без никаква квалификация и едва назнайващи местния език. Най-добре е да се избягват, а при работен контакт веднага да се разясни на местните колеги за какво иде реч, като не се допускат отблизо и с тях да се разговаря (при работа) само на местния език там.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 14 rate down comment 0
IMRO
преди 8 години
Има масова миграция на роми с турско самосъзнание (т.нар. милиет) от североизточна България и Пловдивско към Германия, където те успяват да се влеят в местните турски имигрантски общности, поради това че владеят турски като майчин език. Същият процес се наблюдава и в българските имигрантски общности в Холандия и Белгия, където над 50% са български турци и турчеещи се роми.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 1
Mike Florida
преди 8 години
Има много етнически българи, които са оставили къщи и коли и във Франция живеят под мостове на социални помощи за 400-500 евро на месец. Отделно имат осигурен обяд с вино при това. Не са само ***. Разточителните социални системи винаги създават ***. Защо в Испания и Италия младежката безработица е 40%, а в България само 18%, при положение, че осигуреността за започване на работа и перспективите там са несравнимо по-големи. Отговора се крие във факта, че в България много младежи осигуряват физическото си оцеляване, чрез каквато и да е работа, докато там за много от младежите е много по-приятно да висят по кафетата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 1
Mike Florida
преди 8 години
Има много етнически българи, които са оставили къщи и коли и във Франция живеят под мостове на социални помощи за 400-500 евро на месец. Отделно имат осигурен обяд с вино при това. Не са само ***. Разточителните социални системи винаги създават ***. Защо в Испания и Италия младежката безработица е 40%, а в България само 18%, при положение, че осигуреността за започване на работа и перспективите там са несравнимо по-големи. Отговора се крие във факта, че в България много младежи осигуряват физическото си оцеляване, чрез каквато и да е работа, докато там за много от младежите е много по-приятно да висят по кафетата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 23 rate down comment 1
Mike Florida
преди 8 години
Германия приема за национален спорт, развъждането на ***, които да източват социалната и система!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още