Директивата на Европейския съюз (ЕС) за прилагане на минимална корпоративна данъчна ставка от 15% среща съпротивата на Полша и Унгария, които настояват тя да се свърже с друга част от данъчната сделка на ОИСР от октомври 2021 г. Оспорването поставя под въпрос целта на френското правителство споразумение да се достигне до март 2022 г., пише онлайн изданието EurActiv.
На 18 януари финансовите министри на ЕС се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят директивата, предложена от Европейската комисия (ЕК) през декември, след като през октомври се постигна международно споразумение за въвеждането на ефективна ставка по корпоративния данък от 15%.
Споразумението от есента бе базирано на два стълба. Първият стълб разпределя част от данъците, плащани от големите и високо печелившите мултинационални компании от юрисдикцията на централата им към юрисдикцията, в която е натрупан оборотът, а вторият стълб въвежда минимална ставка върху корпоративния данък от 15%.
Макар че за първия стълб тепърва трябва да се постигне техническо споразумение на ниво Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), вторият стълб е готов за прилагане от подписалите данъчната сделка в организацията. Всички страни членки на ЕС са сред подписалите я.
Както ЕК, така и френското правителство, което в момента председателства Съвета на ЕС, искат да приложат директивата възможно най-бързо.
Френският финансов министър Брюно льо Мер иска да постигне споразумение между министрите до март 2022 г., за да може директивата да влезе в действие от януари 2023 г.
„Заради доверието към всички нас на тази маса е важно да приемем тази директива бързо“, каза той на колегите си на срещата във вторник.
Доверие или лост на влияние?
Финансовите министри на Полша и Унгария обаче не са съгласни. Те се опасяват, че твърде бързите действия по минималния корпоративен данък може да поставят ЕС в по-слаба позиция да изисква прилагането на първия стълб от сделката на ОИСР.
„Стълб 1 и стълб 2 са свързани по своята същност и не виждаме възможност да ги отделим в рамките на ЕС“, заяви полският министър Тадеуш Косчински пред колегите си.
„Трябва да настояваме за въвеждането на правни гаранции, че и двата стълба ще бъдат приложени“, допълни той, твърдейки, че двата стълба трябва да бъдат правно обвързани.
Унгарският му колега Михай Варга подкрепи полския аргумент.
„Ако Европейският съюз продължи с прилагането на втория стълб, независимо от международното развитие по прилагането на стълб 1, това ще застраши политическото влияние на ЕС върху трети страни за ефективното прилагане на първия стълб“, заяви той.
Нужно единодушие
На пресконференция след срещата Льо Мер заяви, че макар двата стълба да принадлежат заедно като в пакет, има значителни правни различия между тях. Нещо повече, той потвърди целта двете части от сделката на ОИСР да бъдат приложени до януари 2023 г.
Тъй като директивата засяга данъчни въпроси, за одобрението и прилагането ѝ е нужна единодушната подкрепа на европейските правителства.
Освен Полша и Унгария Малта и Естония също изразиха съмнения по директивата за минимална ставка върху корпоративното облагане.
В същото време Ирландия подкрепи директивата, макар че дълго време се противопоставяше на сделката на ниво ОИСР.


Честваме паметта на свети Амвросий Медиолански
Мощно земетресение между Аляска и Канада
Вижте кои са най-устойчивите на ръжда коли на старо
Спипаха поредния варненец с дрога
Арестуваха варненец, системно отказвал тестове за дрога на пътя
Може да видим връщане под 4000 долара за тройунция при златото
С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите
България с рекорден ръст на онлайн продажбите за Черния петък в Европа
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Песков: Посланията в стратегията на Тръмп за САЩ контрастират с подходите на Байдън
Какво представлява диетата „планк“ – една от най-популярните рестриктивни диети
Нумерологична прогноза за 8 – 14 декември
Как Грузия се превърна в задната врата на Русия
Времето днес: Облачно и на места с превалявания от дъжд
преди 3 години Икономиките им пораснаха от както влзязоха в ЕС и са едни от най големите получатели на евросредства. Най големия им интерес е ЕС да го има. Факт. За твърдението че Варшава ще е конкурент след време на Лондон си правя извода, че като цяло не си от този свят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Унгарците и поляците си знаят и си следват интереса. Изглежда, че имат много по-холистично разбиране за ЕС и осъзнават, че вечни съюзи няма. В същото време са много последователни в стратегията си и заради това икономиките им порастнаха толкова. За Варшава казваха, че е малък Лондон, но съвсем отговорно твърдя, че след време може и да е конкурент на британската столица. За съжаление тукашните нови еврократчета ще прегърнат всяка глупава западна идея, без да анализират или обмислят ефектите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар