ЕЦБ няма да промени паричната политика заради предупрежденията за инфлация

Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да промени паричната си политика заради предупрежденията за ръст на инфлацията. Това казва членът на управителния съвет на централната банка на еврозоната Изабел Шнабел за Der Standart.

Според нея очакваният ръст на потребителските цени ще е краткосрочно явление, продиктувано от ръста на цените на енергията и задържаното търсене, което се очаква да се отприщи с напредъка на ваксинацията срещу коронавируса.

„Такова краткосрочно развитие не бива да се бърка с устойчиво нарастване на инфлацията, което вероятно ще се появи много бавно. Ето защо това не би повлияло значително на нашите решения за паричната политика, които са ориентирани към средносрочен хоризонт“, коментира Шнабел.

„Спадът в цените на енергията беше основна причина за рязкото спадане на инфлацията през 2020 г. Временните намаления на ДДС също оказаха низходящо въздействие, особено в Германия, тъй като тази страна има толкова голямо тегло в индекса. Сега намалението на данъците в Германия изтече и скоро трябва да видим силен ръст на цените на енергията спрямо миналата година“, посочва още тя.

По думите на Шнабел понастоящем няма индикации, че трябва да се притесняваме от твърде висока инфлация. „Виждаме изразена слабост в търсенето. Съществува опасност кризата да окаже сериозно въздействие върху пазара на труда. Като цяло основният проблем вероятно е, че икономическото търсене е твърде слабо, а не че може да възникне проблем с капацитета, поради което е по-вероятно цените да се покачват твърде бавно“, коментира членът на управителния съвет на ЕЦБ.

„Фактът, че инфлацията е толкова ниска от няколко години, се дължи главно на структурни промени в нашата икономика. Глобализацията, особено навлизането на Китай в световната търговия, увеличи глобалното предлагане на работна ръка, като същевременно намали пазарната сила на служителите и следователно растежа на заплатите. Това оказа натиск върху цените. Освен това дигитализацията донесе повече прозрачност на цените и така повече конкуренция“, допълва тя.

Шнабел подчертава, че демографията също може да играе роля: поради застаряването на западното общество хората са спестявали средно повече, докато инвестират по-малко. Тези фактори обаче може да се променят отново, но „такива дългосрочни тенденции е изключително трудно да се предвидят“.

Що се отнася до пандемичната криза, тя казва, че това е най-дълбоката икономическа криза, която светът преживява след Втората световна война. При такива обстоятелства всички участници в икономическата политика са призовани да предприемат извънредни мерки, допълва тя.

Тя подчертава, че заради рекордно ниските лихви банката няма друг избор, освен да се обърне към други инструменти, като например покупки на облигации. Само правителствената политика може да осигури средство за защита чрез осигуряване на устойчив растеж и стимулиране на инвестициите. Тогава общото ниво на лихвените проценти също ще се повиши отново, прогнозира Шнабел.

Тя обаче предупреждава, че не става въпрос просто да се харчи повече, а да се харчи по правилния начин, като се насърчават производителността и потенциалният растеж.

„Дори в Германия има широко разпространен консенсус, че публичните разходи и дълга трябва да бъдат увеличени по време на пандемията. Би било огромна грешка да се намалят разходите или в средата на пандемията да започне да се спестява поради опасения относно увеличения дълг. Въпросът за устойчивостта на публичния дълг зависи до голяма степен от балансирането на лихвените проценти и перспективите за растеж. Докато растежът е по-висок в дългосрочен план от лихвените проценти, няма проблем. Така че, ако искате да намалите дълга след кризата, най-добрият инструмент е насърчаването на икономическия растеж“, казва Изабел Шнабел.

Относно правилата за дълга и дефицита в еврозоната тя казва, че установените норми са политически решения. При ниски лихвени проценти устойчивостта е по-висока. По-важни от конкретните цифри обаче са механизмите на фискалните правила. Настоящите правила са твърде строги в лоши времена и твърде слаби в добри времена, заключава тя.