Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Една четвърт от българския бизнес се опасява от фалит заради просрочени плащания

Българските компании получават парите си със закъснение от средно 18 дни

Една четвърт от българския бизнес се опасява от фалит заради просрочени плащания

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

България следва европейските тенденции за редовност на плащанията при издадените фактури – 76% се плащат в уговорения срок (при средно 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.).

Още по темата

Това показват данните от най-новото проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2018, което тази година се провежда за 11-ти пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3 400 компании с годишен оборот над 5 млн. евро в 17 европейски държави – Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария.

Европейски тенденции

Изводът от пручването е, че се подобряват трайно навиците на плащане в Европа и България.

„За нашата страна проучването отчита положителния факт, че дните за забава [на плащанията] са под под средните нива за Европа (общо за бизнес и граждани), като фирмите получават парите си със закъснение от средно 18 дни след падежа, спрямо 20 дни забава за Европа. Но когато към този срок се прибавят и 35-те дни отложено плащане, се оказва, че българският бизнес чака 53 дни, за да получи парите си по договори от сключени сделки“, коментира Райна Миткова, управител на EOS в България.

Българските компании следват общоевропейската тенденция и през 2018 г. отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните пет години. Но въпреки подобрението, те отново се нареждат в групата с лоша дисциплина – 25% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 22%.

Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (25%), Гърция (27%) и Румъния (27%), а Словения (30%) се нарежда в дъното на класацията. Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 19% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 18% за Източна Европа).

Последици от несъбраните вземания

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици са намаляване на печалбите (57%), по-високи разходи за лихви (47%) и липса на ликвидност (47%).

Оказва се, че през тази година се увеличава делът на компаниите, които се опасяват от крайно негативни резултати – 26% от фирмите твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания при средно ниво за Източна Европа от 14%. Pо този показател анкетата на  EOS обаче показва, че България заема челното място по несигурност при събирането на вземания.

За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, фирмите се изправят пред редица предизвикателства – 27% от анкетираните заявяват, че ограничават инвестициите, 25% от компаниите съкращават служители или не наемат нови, имат проблеми при изплащане на заплатите, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

Значение на събирането на вземания в България

Компаниите намират решение на проблемите, произтичащи от забавени и отписани вземания, като си партнират със специализирани агенции за управление на дългове – 44% от българския бизнес ползва услугите на външен експерт, като в сравнение с 2017 година има увеличение с 2 процентни пункта, отчитат в EOS.

„Това е причината България да се нареди на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании – 11,1% от оборота на фирмите е бил възстановен благодарение на външни доставчици на услуги за управление на вземания. По този показател в цяла Европа ни изпреварва единствено Германия, където има дългогодишни традиции", коментира Райна Миткова. "Променя се обликът на колекторската индустрия като стожер за взаимоотношенията в бизнеса. Ефектът от работата с колекторски агенции се измерва с подобрената ликвидност на фирмите.“

Управителят на EOS посочи, че тези средства се връщат обратно в икономиката, като компаниите ги използват за погасяване на собствени задължения (58%), създаване на нови работни места (48%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (44%), научна и развойна дейност (33%) или инвестиции на финансовия пазар (26%).

Нагласи на бизнеса

Проучването на EOS показва, че европейските компании като цяло имат по-положителен поглед към бъдещето, отколкото през предходната година и остават предпазливо оптимистични относно забавянето на плащанията. Във всички изследвани страни намалява броят на компаниите, които очакват влошаване на навиците на плащане в бъдеще (13% за 2018 г. спрямо 19% за 2017 г.).

Българските компании традиционно остават оптимисти, като 32% от тях очакват значително подобряване в следващите две години (срещу 27% средно за Източна Европа). Половината от българските фирми твърдят, че ще запазят работните места и ще правят инвестиции в бизнеса си. В същото време 66% от анкетираните посочват, че компаниите за събиране на вземания насърчават добрите навици на плащане в обществото. Това те се надяват да постигнат с технологичните възможности при отчитане на задълженията, както и чисто човешки при взаимоотношения с клиентите.

Причини за задлъжнялостта

Като най-сериозен проблем за големия дял на несъбрани вземания българските предприятия смятат междуфирмената задлъжнялост. Всяка четвърта компания се страхува от фалит, затова и много от тях разчитат на колекторските фирми, за да съберат вземанията си по реализирани договори. Те оценяват тяпната роля като дисциплиниращ ефект.

Според тях се запазва срокът от девет месеца, в който ако не получат парите си, те на практика стават несъбираеми. Пri гражданите липсата на кеш и финансовата култура са причина за увеличаване на дълговете.

В EOS отчитат, че от две години държавата е коректен платец и коректно се изплаща ДДС, което е допринесло за подобрение при плащанията към бизнеса.

По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
Крайният срок за споразумението между Швейцария и ЕС се задава