Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

ЕК ще обсъжда с всяка държава приоритетите на кохезионната политика

Предизвикателствата са в разликата в регионите, сигурността и миграцията, посочиха Бойко Борисов, Томислав Дончев и Владислав Горанов

ЕК ще обсъжда с всяка държава приоритетите на кохезионната политика

Ламберт ван Нистелрой, член на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент (вляво), и Карл-Хайнц Ламберц, президент на Комитета на регионите в Брюксел, по време на форума. Снимка: БТА

Европейската комисия (ЕК) е готова да разговаря поотделно с всяка страна от ЕС по приоритетите и съдържанието на кохезионната политика до пролетта на следващата година. Това обяви Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" в ЕК, на конференция, посветена на "Кохезионната политика на ЕС: Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г." в НДК, предаде БТА.

По думите му страните от ЕС ще разполагат с почти две години до края на 2020 г., за да се споразумеят по бъдещите приоритети и съдържанието на кохезионната политика и нейното изражение в различните държави-членки и региони.

„Считаме, че 27-те държави-членки заслужават ранно споразумение по многогодишната финансова рамка“, каза  той. От ЕК смятат, че трябва да се направи междинна проверка на четвъртата-петата година, за да се види дали първоначално заложените приоритети все още са правилните.

Още по темата

ЕК предлага нов инструмент, който ще стимулира сътрудничеството между европейските региони по конкретни иновационни проекти, като ще се работи между по-силни и по-слабо икономически справящи се региони. Ще се заложи на подкрепа в дългосрочен план на мигрантите в рамките на кохезионната политика и основно в частта за социална Европа.

„Кохезионната политика е най-важната политика за свързаността на Европа. Всичко добро, което сме направили през последните години за над 20 млрд. лева, сме го направили по програми, които дават възможности за повече инвестиции, БВП, повишаване на квалификацията на хората“, подчерта премиерът Бойко Борисов.

Той напомни, че в следващата финансова рамка ще липсват доста милиарди.

„Няма как да очакваме, че ще имаме общо и споделено бъдеще, ако разликата между бедните и богатите райони расте", заяви вицепремиерът Томислав Дончев.  "Въпреки великите достижения на Съюза и ролята на кохезионната политика, все още имаме над 10 пъти разлика между най-бедните и най-богатите райони. Всичко това, както и различните визии на държавите членки на ЕС за кохезионната политика и мястото ѝ в бюджета на ЕС, правят бъдещите преговори изключително трудни."

Той е категоричен, че има въпроси, по които постигането на споразумение по Многогодишната финансова рамка /МФР/ е почти невъзможно. Вицепремиерът посочи, че ако елитът не успее да убеди гражданите в това, което прави – и достиженията до момента, и реформите, които се планират, ще бъдат неустойчиви.

"Темповете, с които увеличаваме общите политики на фона на ресурса, който сме склонни да отделим, е относително бавен", посочи министърът на финансите Владислав Горанов.

Той е на мнение, че дебатът между финансовите министри няма да е лесен, защото се иска да се запази ролята на преразпределение сравнително ниска, а същевременно се осъзнава в конкуриращия се глобален свят колко повече политики трябва в ЕС да се правят централно.

Горанов смята също така, че опитът кохезионната политика да се превърне освен в инструмент за инвестиции и в инструмент за налагане на политики в отделните държави по принцип е добър, но трябва много внимателно да се използва, за да не се остане с впечатлението, че ЕК се опитва да налага политики в държавите-членки извън писаните правила.

Според финансовия министър е твърде оптимистична амбицията в рамките на сегашния мандат да се постигне разбиране по кохезионната политика и общата финансова рамка.

Той смята като добра новина това, че се е запазил достъпът на всички региони до кохезионната политика, защото противното е криело много рискове.

„Много държави членки, особено донорите, не са щастливи от така предложения проект, аз го намирам за балансиран и се надявам преди началото на програмния период да постигнем този компромис, при който всички ще са еднакво недоволни, както при всяка успешна сделка“, отбеляза Горанов.

Еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер заяви, че след оттеглянето на Великобритания ще бъдат загубени значителни приходи - 12 до 14 млрд. евро годишно, и това ще означава необходимост от известни съкращения, но намерението на комисията е ясно - кохезионната политика заема 30 на сто от общите средства. Това е обща политика за индустрията, за икономиката и е най-ясният израз на солидарността в ЕС, каза Йотингер.

Той посочи, че целта е новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП на глава от населението ще се постигне чрез развитие на инфраструктура, подобряване на образованието и професионалната квалификация, обновлението на градските райони, каза още той.

По думите му страни като България са на верен път, но по този път трябва да се продължи през следващото десетилетие, за да се гарантира, че България ще заеме пълноценно мястото си в политиките на ЕС.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
ЕС не се справя с развитието на технологии за възобновяема енергия