Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Европа е готова да свали фискалната си усмирителна риза

Политическите звезди в Европа се подреждат така, че една по-дръзка реформа да бъде наистина възможна

Европа е готова да свали фискалната си усмирителна риза

Снимка: Bloomberg L.P.

Няма съмнение, че 2022 г. ще бъде много важна година в икономическия живот на Европейския съюз, година, изпълнена с потенциал и възможности – особено когато става въпрос за способността на блока да харчи, пише Муджтаба Рахман, ръководител на отдела за Европа към Eurasia Group, за онлайн изданието Politico.

Спрените временно фискални правила на ЕС – Пактът за стабилност и растеж – трябва да влязат отново в сила следващата година, но в момента тече техен преглед, за да бъдат напаснати по-добре към следпандемичната реалност и бъдещите предизвикателства пред ЕС. И макар че някои страни членки биха искали да се върнат към старите правила, тук-там с някоя малка поправка, политическите звезди в Европа се подреждат така, че една по-дръзка реформа да бъде наистина възможна – ако не в краткосрочен, то поне в дългосрочен план.

Като за начало, френският президент Еманюел Макрон реши да постави ЕС в центъра на своята кампания за преизбиране. До голяма степен целейки да подчертае различията между неговите по-задълбочени идеи за Европа в сравнение с по-повърхностните на най-сериозния му конкурент Валери Пекрес, това означава още, че той ще настоява за реформи, докато Франция е председател на Съвета на ЕС до края на юни тази година.

На други места из Европа новият министър на финансите в Нидерландия Зигрид Кааг идва от проевропейската партия D66, което най-малкото ще промени тона на холандското правителство по фискалните въпроси. Става все по-ясно и, че екипът около новия германски канцлер Олаф Шолц вероятно ще има повече влияние във финансовото министерство, отколкото либералът от Свободните демократи Кристиан Линднер. Марио Драги вероятно ще остане министър-председател на Италия, а това ще осигури още един важен глас в дебата.

Още по темата

Ако оставим настрана плодородната почва, създадена от водещите лидери на ЕС, икономическият контекст в съюза също създаде повече политическо пространство за фискална реформа. Много европейски столици сега поставят под въпрос как могат да постигнат целите си за нулеви въглеродни емисии, без да имат повече фискално пространство за маневри. Няколко лидери доста откровено говорят за липсата на инструменти в ЕС за управление на спиралата при енергийните цени, а някои поискаха повече фискални трансфери на срещата си през декември.

Европейският комисар Паоло Джентилони – архитектът на реформа на европейските фискални правила, иска да постигне широк консенсус с политическата подкрепа на лидерите на ЕС. Но това ще отнеме известно време. Първият дебат сред лидерите вероятно ще се случи на извънреден Европейски съвет, свикан от Макрон на 10-11 март. Комисията вероятно тогава ще предложи насоки в средата на април, подсказвайки накъде се насочват новите правила. След това ще представи последното си предложение преди юни, надявайки се да спечели одобрението на лидерите на срещата им на 23-24 юни – макар че реалните законодателни предложения едва ли ще са готови преди края на годината.

Високопоставени представители на ЕС вярват, че този двуетапен процес ще предложи полезна междинна стъпка в преговорите, предоставяйки яснота на европейските столици през април за бюджетите им през 2023 г., докато в същото послужи за резонатор на новите правила, които Комисията се надява да официализира през юни.

Реформата в най-добрия случай ще бъде еволюционна, а не революционна, но влиянието ѝ не трябва да се подчертава. Макар че ограниченията, залегнали в договорите – бюджетен дефицит не по-висок от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и дълг не по-висок от 60% от БВП – не могат да бъдат пипани, има много, което може да се направи, за да се улесни харченето.

Най-вероятните промени остават по-снизходителни надбавки за страните, които се измъкват от дълга, както и повече изключения за публичните разходи – в сфери като зелена инфраструктура или цифровизация – които няма да се смятат към ограниченията на дефицита. Възможно е и базата за отваряне и затваряне на т.нар. процедури за прекомерен дефицит да бъде променена.

Има обаче няколко неща, които все пак могат да спънат тези развития.

Предстоящите избори в Италия и Франция ще бъдат ключови за това как ще се развие фискалният дебат – макар че е все по-малко вероятно резултатът в някоя от тях да е изненадващ. Ако Драги се премести в президентството, това може да дестабилизира управляващата коалиция на Италия и дори да доведе до предсрочни избори, които крайната десница тогава може и да спечели. Точно по тази причина мнозинството депутати вероятно ще искат да запазят Драги на мястото му – поне до края на мандата му през 2023 г.

Изборите във Франция на теория могат да развалят следвоенния консенсус и да дестабилизират ЕС, но преизбирането на Макрон също остава най-вероятният сценарий. А ако той не успее, заместникът му вероятно ще бъде Пекрес, който като цяло ще остане на същия курс по отношение на ЕС, външните работи и местните реформи.

В дългосрочен план Джентилони подкрепя постоянен фонд на ЕС за възстановяване или фискален капацитет, подобно на Макрон и Драги, но този дебат е все още преждевременен. Фондът за възстановяване NextGenerationEU трябва да разпредели първите си плащания, базирайки се на реалното прилагане на реформи тази година. Прокарването на постоянен фонд при тези обстоятелства вероятно би раздразнило фискално консервативните страни в Северна Европа.

Въпреки това, когато става въпрос за европейската фискална политика, земята със сигурност се раздвижва. С изключение на неочаквано политическо земетресение можем да очакваме продуктивна година за реформиране на остарелите фискални институции на Европа.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
Ускоряването на британската инфлация оцвети в червено борсовите индекси в Европа