IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Франция се насочва надясно дори ако Еманюел Макрон спечели президентския вот

Безпорядъкът във френската левица подчертава как кампанията за президентство преди изборите през април ще бъде водена и спечелена от десницата

16:29 | 07.01.22 г.
<p>
	Президентът на Франция Еманюел Макрон. <em>Снимка: Simon Dawson/Bloomberg</em></p>

Президентът на Франция Еманюел Макрон. Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

Безпорядъкът във френската левица подчертава как кампанията за президентския пост преди изборите през април ще бъде водена и спечелена от десницата.

Изминаха пет години, откакто Франсоа Оланд не е президент на Франция, а рейтингът на кандидата на социалистите Ан Идалго спадна до 3% в едно скорошно проучване на общественото мнение. Сега Кристиан Таубира, ветеран политик от френските Кариби, обмисля предложение да спаси честта на левицата, пише FT.

Таубира, бивш министър на правосъдието, е уважавана фигура, но дали може да обедини вота на левицата, включително и на Зелените, е съмнително, посочва медията.

Подкрепата от първия тур за всички лявоцентристки кандидати възлиза на едва 24 процента. На левицата ѝ липсват убедителни лидери и свежи идеи.

Политическият център на тежестта във Франция се измести надясно през последните години, като престъпността, имиграцията и националната идентичност се издигат на дневен ред, дори след като стандартът на живот и Covid-19 се върнаха на преден план.

Изборите се оформят като битка между четирима кандидати. Новост е зашеметяващият възход на Ерик Земур, крайнодесният полемист, чийто пробив в допитванията дойде до голяма степен за сметка на Марин льо Пен, която ще се бори в трета президентска кампания. След това дойде изненадващата победа на Валери Пекрес на първичните избори за дясноцентристите републиканци.

В книгата си La Droite en France, публикувана през 1954 г. и актуализирана през 1982 г., историкът Рене Ремон изготвя типология, основана на следреволюционните предшественици на дясното, която, макар и неточна в своите категоризации, остава изключително уместна и днес. Рамон посочва три течения: легитимисти (или контрареволюционери), орлеанисти и бонапартисти. Земур и льо Пен са легитимисти или антилиберални реакционери. Макрон е орлеански либерал, както и по-консервативният Пекрес.

Следвоенната френска политика е оформена от разделението между тези течения и идеологическата конкуренция между ляво и дясно. Периодично десните идеолози мечтаят да обединят теченията. Никола Саркози беше най-близо до това в последно време, като взе от крайнодесните и от либералните гласове при победата си на изборите през 2007 г.

Земур, есеист и историк, се стреми да обедини легитисти и бонапартисти. За него това означава да отдаде почит на Шарл дьо Гол. Макрон има интерес да запази този разрив жив.

Първоначалната политическа позиция на Макрон беше, че той е отвъд лявото и дясното, но той управлява като либерален консерватор. Основните му поддръжници включват социалдемократи и центристи, но значителна част от тях са дясноцентристи.

Според анкета на Ipsos Sopra-Steria 50% от дясноцентристите биха подкрепили Пекрес като втори избор в първия тур на изборите. Пекрес трябва да ги спечели, като същевременно предпази дясното крило на своята партия да дезертира към Земур.

Пекрес зае твърда позиция по отношение на имиграцията, иска да намали размера на държавната администрация на Франция и обвинява Макрон в разрушаване на публичните финанси. Нейната позиция е много подобна на тази на консерватора Франсоа Фийон преди пет години, преди кампанията му да се срине заради скандали.

Съюзниците на Макрон вече я обвиняват, че живее в миналото, че е типична парижанка и заложник на симпатизантите на своята партия. Проучванията на общественото мнение показват обаче, че тя може да победи действащия президент на втория тур.

Макрон е под натиск да обещае реформаторски втори мандат. Тъй като неговата партия може да загуби парламентарното си мнозинство на изборите през юни, той вероятно ще трябва да дели властта с републиканците във всеки случай.

Макрон би предпочел реванш срещу Льо Пен или, още по-добре, лесен балотаж срещу Земур. Консервативен кандидат-президент като Пекрес обаче поставя Макрон пред ново предизвикателство. Това ще укрепи легитимността на Макрон, ако той спечели, а това ще е добре за френската демокрация.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:07 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

Финанси виж още