Изборите в Германия бавят прехода към възобновяеми енергийни източници

Енергийният преход на Германия губи скорост заради предстоящите на 24 септември избори, пише онлайн изданието EurActiv.com.

Повече от 60 млн. германци ще гласуват на изборите и ще изберат кого искат да изпратят в Бундестага, долната камара на германския парламент, измежду почти 4 900 кандидати. Победителят ще формира и новото правителство, било то самостоятелно или в коалиция.

Предимството на канцлера Ангела Меркел изглежда непреодолимо, но нейната енергийна и климатична стратегия далеч не е ясна, посочва изданието.

Германия си постави амбициозни цели в енергийния сектор. Берлин планира да намали 80% от своите емисии на парникови газове между 1990 и 2050 г. на равна нога с Франция и Великобритания. За да постигне това, страната трябва да развие своя устойчив енергиен капацитет, да намали потреблението на енергия, да подобри енергийната ефективност и да премине към електрически автомобили.

Една от основните цели на Германия е да затвори ядрените си централи до 2022 г. - решение, наложено от силното антиядрено движение и неблагоприятното обществено мнение след ядрената катастрофа във Фукушима, Япония.

Не могат да се отрекат някои постижения в енергийния преход на Германия. За периода 1990 – 2016 г. емисиите въглероден диоксид намаляват с 26%. Резултатът се дължи преди всичко от затварянето на тежката индустрия в бившата Източна Германия.

Устойчивото производство на енергия, особено по отношение на електроенергията, демонстрира експоненциален растеж. Вятърната и слънчевата енергия, както и биогоривата сега осигуряват една трета от търсенето на енергия в Германия.

През 2015 г. заетите в сектора на възобновяемите енергийни източници са 330 хил. души.

Производството на електроенергия обаче, което е отговорно за почти една трета от емисиите въглероден диоксид в атмосферата, все още до голяма степен зависи от въглеводородите. Въглеродните емисии в сектора намаляват със само 6% от 2000 г. насам.

За да се финансира развитието на устойчивото производство на енергия и на електроенергийната мрежа, потребителите плащат най-високата цена. За 10 години – от 2007 до 2017 г., цената на електроенергията се е увеличила с 50 на сто. Средната сметка за електроенергия на германските домакинства достига 978 евро годишно, но остава по-ниска в сравнение с това, което плащат датчаните (1 121 евро годишно) или пък американците (1 100 евро годишно).

За да се намалят енергийните разходи, както и нарастващата опозиция срещу парковете за вятърни турбини, правителството на Меркел намали през 2014 г. държавните помощи и ограничи до 2,5 гигавата годишно капацитета на наземната вятърната енергия. Целта е да се увеличи максимално производството на морски вятърни турбини (6,5 гигавата годишно).

Възобновяемите енергийни източници, като вятър и слънчева енергия, ще бъдат най-евтиният източник за производство на електроенергия в страните от Г20 до 2030 г., показват резултатите от ново проучване.

От 2000 г. насам, благодарение на субсидиите за подобряване на жилищния фонд, енергийната ефективност в Германия се увеличава с 1,4% годишно, което е подобен темп на този във Франция. Това обаче не е достатъчно, за да отговори на целите на Германия. Ето защо тогавашният министър на икономиката Зигмар Габриел стартира план на стойност 17 млрд. евро за подобряване на енергийната ефективност до 2020 г.

Както навсякъде обаче, с изключение на Норвегия, изоставането на изкопаемите горива си остава само на приказка. Въпреки обещанието по пътищата на Германия да се движат един милион електрически автомобила през 2020 г., в момента броят им достига около 30 хил. и целта изглежда повече от неизпълнима.

Причината е ниската привлекателност на настоящите модели, но и силната автомобилна индустрия забавя прехода. Синдикати се пвротивопоставят на промяната поради страх, че електрическите автомобили, които са по-прости от механична гледна точка, отколкото тези с гориво, ще доведат до съкращения на работната сила.

Същевременно обаче проучвания показват, че всеки трима от четирима германци подкрепят енергийния преход.

Трудно е да се каже дали темповете на промяната ще се ускорят след вота. Зелените са единствената партия, която би искала да види по-голям напредък, ако ще участва в коалиция с партията на Меркел. Целта на Зелените е до 2030 г. производството на електроенергия да е на 100% от възобновяеми източници, да се забранят автомобилите с двигатели с вътрешно горене и да се затворят електроцентралите на въглища.

За да спази споразумението от Париж за климатичните промени, Германия трябва да започне да затваря въглищните централи от 2019 г., а последната действаща въглищна мина в страната да затвори през тази година.. Специална комисия пък трябва да работи за мерки за икономическа подкрепа за регионите, които са разчитали на тази индустрия.

Същевременно обаче правителството на Меркел вече е планирало закриването на седем въглищни мини до 2020 г.

Социалдемократите пък имат далеч по-слаби амбиции в сектора. Те предлагат постепенното заместване на въглищата с природен газ.