Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Какво означава следващият германски лидер за Европа и световния ред?

Във времена на криза Европа се обръща към Германия за силно водачество, а фискалните и икономически предизвикателства от пандемията ще изискват твърд отговор

Какво означава следващият германски лидер за Европа и световния ред?

Снимка: Bloomberg LP

Кандидатите за наследник на Ангела Меркел вече са ясни, както и незавидният куп от глобални проблеми, който бъдещият победител ще наследи, пише Bloomberg.

Предстоящото оттегляне на Меркел след 16 години като германски канцлер поражда въпроси не само за посоката, в която ще поеме най-голямата икономика в Европа, но и за баланса на силите на Стария континент. В момент, когато светът все повече се определя от съперничеството между големите държави, както през 19-и век, победителят на федералните избори през септември ще бъде изправен пред международни искания от самото начало на управлението си.

Администрацията на Байдън вече иска ясна линия от Берлин по въпроси от Китай и Русия до борбата за контрол върху ключови технологии. Германия е изправена пред въпроси доколко близки отношения с Вашингтон да поддържа, в момент когато ЕС опитва да си извоюва по-голяма глобална роля.

Пандемията от COVID-19 добавя още едно поле на натиск на фона на надпреварата за ваксини в съчетание с продължаващите последици от напускането на ЕС от Великобритания. Това е сигнал за завръщане на страните към действия сами за себе си, нещо като ерата на националните държави, които Германия отдавна отрича.

Външното бреме се озовава на вратата на Берлин преди най-непредсказуемите избори след шпионския скандал по време на Студената война, който принуди социалдемократа Вили Бранд да подаде оставка като канцлер на Западна Германия през 1974 г. Неговият наследник Хелмут Шмид се изправи срещу Хелмут Кол две години по-късно при първия си изборен тест след аферата и спечели.

Въпросът сега е дали следващият канцлер е готов да изгради ниво на глобална отговорност, което е от полза за водещата сила в Европа. Отговорът на този въпрос ще трябва да даде един от няколко кандидати с относително малък опит в международната сфера.

Армин Лашет, регионален премиер на най-гъсто населената провинция в Германия, Северен Рейн-Вестфалия, е изборът на водения от Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел блок.

Макар да се очаква Лашет да запази центристкия курс на досегашния канцлер, тежката и шумно отразена битка за одобрението му като кандидат на консерваторите го поставя начело на кампания, която преминава през сътресения от самото начало. Това може да завърже ръцете му, дори да спечели ръководния пост.

Има риск следващите ръководители в Германия да се фокусират повече върху вътрешната политика, за да се справят с политическото разделение у дома, оставяйки Европа без един от най-големите си играчи по проблеми, засягащи континента.

Макар че блокът на Меркел вече потъна в допитванията тази година на фона на борбата за неин наследник, пълните последици от оттеглянето на канцлера все още не са ясни, коментира Джейкъб Киркегаард, старши съдружник в Института за международна икономика „Питърсън“. Консервативният алианс може загуби още подкрепа, особено след „безвкусната борба на нож“ между Лашет и конкурента му за кандидатурата Маркус Зьодер, допълва той. Това означава, че германските избори остават „невероятно отворени“.

Коментарът на Киркегаард е направен преди допитване на института Forsa във вторник да установи, че преднината от четири процентни пункта на блока на Меркел пред Зелените се е превърнала в дефицит от седем пункта само за една седмица. Това повишава очакванията към кандидата на Зелените Аналена Бербок, която не е заемала пост в правителство на федерално или провинциално ниво.

Олаф Шолц, който е финансов министър в коалицията на Меркел и кандидат на социалдемократите, има най-голям правителствен опит, но неговата партия е далеч на трето място.

Тъй като допитванията показват, че Зелените са напът да получат роля в правителството – като „много важен партньор“ на консервативния блок или чрез заемането на канцлерския пост, това ще означава по-твърда линия към Русия и Китай. „Това би означавало, че меркантилисткият подход към външната политика, който Меркел олицетворяваше по много начини, включително по отношение на Китай, наистина приключва“, отбелязва Киркегаард.

Още по темата
Във времена на криза Европа също се обръща към Германия за силно лидерство, а фискалните и икономическите предизвикателства от пандемията ще изискват твърд отговор. Отстъпката на Меркел, позволяваща ограничени продажби на европейски дълг, откри пътя за възстановителния фонд на ЕС – стъпка, която остава противоречива в нейния блок, както и сред „Зелените“. Тя помогна на Европа да преодолее дълговата криза в еврозоната заедно с тогавашния гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги, който сега е италиански премиер.

Междувременно руският президент Владимир Путин засилва геополитическото напрежение със струпването на руски военни по украинската граница, докато лидерът на опозицията Алексей Навални е в лошо здравословно състояние в затворническа болница край Москва.

Западни лидери предупреждават за ново затягане на отношенията с Москва, ако Навални изгуби живота си и заплашват с ответни действия. Меркел многократно настоя за запазване на линиите за комуникация с Москва и е човек, с когото Путин поне е склонен да разговаря. Нейният наследник ще трябва да поеме лидерска роля в навигирането в отношенията с Русия в едни от най-тежките времена след Студената война.

Въпросите за ролята на страната са стари, колкото Германската империя, създадена през 1871 г. чрез „кръв и желязо“ по думите на Ото фон Бисмарк – неин архитект и първи канцлер.

Империята, известна още като Втория Райх, обедини територии западно от река Рейн до днешната руска област Калининград при управлението на кайзер Вилхелм I, като Прусия се превърна в доминираща сила. Но единството, позволило образуването й, беше спечелено чрез използването от Бисмарк на насочена военна агресия срещу Дания, следвана от Австрия и Франция.

Честванията на 150-та годишнина от създаването й са скромни. Президентът Франк-Валтер Щайнмайер, който проведе симпозиум с историци през януари по повод на събитието, посочи обаче някои паралели със съвременността. Развитието на империята като „глобална военна и икономическа сила“ ни напомня за възхода на Китай днес, каза той. Бързата модернизация на Германия също предизвиква безпокойство, национализъм и популизъм, които се проявяват отново, този път засилени от притесненията от глобализацията.

Създаването на Германската империя „напълно промени баланса на силите и създаде голяма държава точно по средата на Европа“ и въпросът за геополитическото й позициониране „остава в основни линии неразрешен“, казва Катя Хойер, историк и автор на книгата „Кръв и желязо: Възходът и падението на Германската империя 1871-1918 г.“.

Германия възприе по-сдържана полиция във външната политика през втората половина на 20-и век като контрапункт на войнственото й поведение през първата половина. Колебанието стана още по-ясно изразено след обединението през 1990 г., което създаде отново европейска сила, несклонна да възприеме по-активно международно присъствие по въпроси извън търговията.

Канцлерът Герхард Шрьодер насочи Германия напред, а Меркел разшири още повече хоризонтите на страната, но теми като разходи за отбрана остават много противоречиви сред обществото. Нейният наследник ще бъде подложен на натиск да склони Германия да стане още по-активна на международната сцена.

Емили Хабър, посланик на Германия в САЩ, смята Китай и надпреварата между „технологични демокрации и технологични автокрации“ за определящата тема на днешните времена. Германия вече е на борда, като помага на Европа да промени позицията си, така че сега страната и администрацията на Джо Байдън са съгласни по основните въпроси, каза тя по време на събитие за трансатлантическите отношения на германския фонд „Маршал“.

Според Хойер времето отдавна е минало. „Германия има вечния проблем от 1871 г. насам с това какво иска да бъде и къде е мястото й в света и в Европа. Интересно ще бъде да видим какво ще направи занапред следващият канцлер“, казва тя.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
Макрон и Меркел искат координирано отваряне на границите в Европа